Всеки, насочил се към някаква артистична професия, става своеобразна „жертва“ на своя талант, казва зам. директорът на ДФА „Филип Кутев“
Някои народи нямат фолклор. Ние сме дарени с богат и силен.
В навечерието на мащабния спектакъл „Фолклорни класици“, който ДФА „Филип Кутев“ https://philipkoutev.com/ ще изнесе на 28 септември от 19:00 часа в НДК, разговаряме за силата на народното творчество, за високия професионализъм и огромния труд на специалистите, стоящи зад стойностните фолклорни изпълнения, с неговия зам. директор – акад. проф. д-р Елена Филипова Кутева, дъщеря на именития Филип Кутев и Мария Кутева.
Родена в София, акад. проф. д-р Елена Филипова Кутева се дипломира в Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“, специалност „Музикална теория“. Преминава обучение по Management (The Open University – UK през НБУ) и притежава професионална диплома по мениджмънт на The Open University – UK и Нов български университет – София. Има образователна и научна степен „доктор” (област: теория на музиката). Научните й звания са старши научен сътрудник ІІ ст. (в ИИ при БАН) и професор (в НМА „Панчо Владигеров“).
Била е сътрудник в секция „Музикален фолклор“ в Институт за музикознание (сега Институт по изкуствознание) при БАН, където е извършвала събирателска, дешифраторска, архиваторска и научна работа върху българския музикален фолклор. Научен сътрудник, а след това и ст.н.с.ІІ степен в секция „Теория“ в ИИ при БАН. Ръководител секция „Етномузикология“ в ИИ при БАН. Асистент, преподавател, доцент, професор (1993) в НМА „Панчо Владигеров“ по специалностите „музикален анализ“ и „история на музикалнотеоретичните системи“. Научен ръководител на дипломанти и докторанти по теория на музиката.
Автор е на реферати, статии, студии, монография („Монодийни форми“, в печат ) в областта на музикалната теория (музикално-теоретична проблематика в музиката на XX вeк, фолклора, стари монодийни професионални култури, в областта на музикалнотеоретичната терминология). Автор е на аранжименти на народни песни и др.
Членува в СБК (Съюз на българските композитори ) – секция „музиколози“, СБМТД (Съюз на българските музикални и танцови дейци) – секция „Директори на професионални фолклорни ансамбли“ (председател), Съюз на учените в България. Участва в УС към СМТДБ като член на редколегията на сп. “Музикални хоризонти”.
Носител е на множество награди като музиковед и като ръководител.
От 1994 е директор на ДФА „Филип Кутев“. През годините на ръководството й Националният фолклорен ансамбъл “Филип Кутев” е получил много престижни награди, като последната от тях е “Св. Св. Кирил и Методий” на НДК за особени заслуги към българската култура.
Проф. Кутева, какво е народното творчество за Вас?
Преди всичко, една мощна традиционна култура. Българска култура, носеща белезите на много епохи и източници, натоварена с безброй послания и знания, с естетика, етика и мощна духовност.
На 28 септември в зала 1 на „Филип Кутев“ ще постави спектакъла „Фолклорни класици“. Можем ли да твърдим, че Вашият ансамбъл е българският фолклорен образец?
ДФА „Филип Кутев“ е безусловният носител на послания от традиционната ни култура.
Бихте ли ни споделили какво ще представите в този спектакъл?
Спектакълът е кръстен не случайно така. Той е един класически спектакъл – всичко, което представяме, е от нашия класически, първи период, както и от следващия, много тясно свързан с първия. Наред с автентичните образци, песните и танците са на Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Маргарита Дикова, Кирил Дженев, Михаил Йорданов, Живка Клинкова, Стефан Мутафчиев, Иван Кавалджиев, Стефан Кънев, Йордан Янакиев.
Вие сте дъщеря на създателя и дългогодишен ръководител на ДФА „Филип Кутев“ – големия композитор, диригент и фолклорист Филип Кутев, и на Мария Кутева – неговия филолог-фолклорист. Какво място заемаше Ансамбълът в семейството Ви?
Основно място, разбира се. Родителите ни разговаряха и в къщи за проблемите на Ансамбъла и репертоара му. Кръгът от приятели беше от артисти, художници, музиканти. Постепенно и деликатно бивахме запознавани с класическата музика, с живописта и пластиката, с театъра, с литературата и поезията (не само български). Това е една много мощна основа, възпитаване на вкус, на морал, на достойнство и чест.
Като расла и живяла в симбиоза с националното ни богатство – фолклора, бихте ли ни казали каква е българската душа, която той разкрива? А като музикален експерт от най-високо ниво как определяте българския национален стил?
Това е тема за научна, поне докторска разработка!
Бихте ли характеризирали истински ценната народна песен? А танц?
Многопластови – и музиката и танца, с мощни послания, наситени с красота и енергия.
От какво се обуславя и как се постига художествената красота на едно фолклорно изпълнение?
О, факторите са много. На първо място е подборът на фолклорния източник – не всички песни, танци и инструментални мелодии биха били еднакво подходящи. Второ – майсторството на композитора и хореографа, т.е. до каква степен те ще успеят „да се слеят“ с източника и как ще го представят подходящ за сцена. Все пак сцената си е сцена и има свои изисквания, които не може и не бива да се пренебрегват. Огромен е приносът на художниците на костюми и декори. Не трябва в никакъв случай да изпускаме професионалното равнище на певци, танцьори и инструменталисти. Каквото и да представяш, ако няма изпълнителско майсторство, ефектът няма да е на ниво.
Имал ли е и има ли ансамбълът приоритети при избора на фолклорни области, от които да избира песни и танци?
Ансамбълът винаги е имал като източници всички диалектни области на България. В зависимост от съставянето на концертната програма или спектакъл се подбират едни или други образци. През 2003 г. създадохме спектакъла „Диви ягоди“, базиращ се не само на различни фолклорни диалекти, но и на фолклора на различни етноси у нас – арменци, евреи, на православни и мюсюлмани, на автохтонни групи. Това е един от най-красивите ни – и като костюми, и като сценично оформление, спектакли.
Страхуваха ли се Вашите родители – родители и на ДФА „Филип Кутев“, от обезличаване на народното ни творчество? Как съумяваха да съхраняват неговата автентичност – за да се стигне до техническо съвършенство и професионално майсторство на едно народно произведение, вероятно се минава през сложен процес, който би могъл да го промени.
За това са необходими: на първо място, познаване на фолклора; на второ, усет за спецификата; основното качество – талант – композиторски и хореографски. И много работа. Сцената – това е занаят, нали? Значи трябва ниво.
Какви пакости могат да бъдат нанесени на фолклора?
Пакости се нанасят не на фолклора, а на слушателите и зрителите чрез нелепите, невежи, безвкусни и бездарни „прочити“, с каквито е пълно звуковото и визуално пространство у нас.
Възможно ли е според Вас той да бъде изоставен и да се стопи?
Фолклорът е основна част от един тип култура. Този тип култура вече не съществува. Но ние имаме (слава на Бога!), в стотиците хиляди записи и в талантливите носители на традиционната ни култура днес, едно възпроизвеждащо старинните послания, макар и в друго обкръжение, явление.
Каква професионална култура е редно да имат хората, в чиито ръце стои запазването му?
Познания на собствената традиция, широка обща култура и, разбира се, много добро професионално образование.
Откъде набираха изпълнители и откъде набира ансамбълът сега?
На времето са набирали артистите от селата и градовете. Сега провеждаме конкурси, на които се явяват предимно от специализираните училища.
Какво от изкуството на ДФА „Филип Кутев“ се търси най-много от публиката?
За всеки влак си има пътници, нали? Публиката ни е много широка, разнообразна и във възрастова граница от 4 години до 80+.
Как постигате съвършенството и автентичността на сценичните костюми? Какви специалисти работят за него?
Има прекрасни източници като сборници и музейни сбирки. Следващата стъпка е на художниците, които да ги пригодят за сцена. Например когато Ивайло Иванов реши да постави каракачански танц, Венера Наследникова – една изключителна познавачка на сценичния костюм, трябваше да проектира така женския сценичен костюм, който в оригинал е изключително тежък, че хем да е красив и повтарящ оригинала, хем момичетата да могат да танцуват в него. Когато Георги Андреев посяга към арменски източник, той като че ли влиза „в кожата“ на арменската музика. Когато Георги Генов посяга към градската песен, той просто общува с нея от началото на миналия век. И така нататък.
Способен ли е ансамбъл като Вашия да възпитава вкуса на публиката и имате ли такива амбиции?
Всяка сценична институция възпитава вкус и допринася за издигане (или провал) не само на вкус, но и на естетическо и етическо равнище, за издигане или провал на морал, за стимулиране или сриване на духовността и на интелектуалния потенциал. Мисля, че досега Ансамбълът не е изневерявал на мисията си, която не е само да запознава, но и да възпитава във всички, което споменах.
По време на ръководството на Вашия баща ансамбълът се е радвал на голяма почит от страна на българските държавници и голямо международно признание. Как е постигано това според Вас и приоритети ли са тези неща за ансамбъла сега?
По времето на баща ми, така или иначе, част от държавната политика е била поддръжката на всички културни институции – театри, оркестри, оперни театри, ансамбли. Сега не мисля, че въобще има концепция и стратегия за културата у нас. „Спасението на давещия се е в самия давещ се“, бих цитирала много популярни автори.
Откъде сегашното ръководство, вкл. Вие като зам. директор, черпи вдъхновение, за да вдъхновява всички млади изпълнители от ДФА „Филип Кутев“, вдъхновяващи от своя страна нас – зрителите?
Всеки, насочил се към някаква артистична професия, става своеобразна „жертва“ на своя талант. За да пееш, свириш или танцуваш на ниво, трябва да си отдаден изцяло на един непрекъснат, изнурителен труд. Всеки артист се стреми да завладее максимално публиката. Просто това е неговата същност, неговият живот. И затова, въпреки трудностите, много рядко се отказва от попрището, което е избрал.
Ако имахте правомощия, какво бихте осигурили за тях?
Бих осигурила достойно заплащане на труда и майсторството както на артистите от Ансамбъла, така и на цялата артистична гилдия от актьори, певци, балетисти, иструменталисти/оркестранти, художници.
Уповавате ли се на българския фолклор? Ако е така, за какво?
В българския фолклор има огромна мъдрост и красота, така че човек от каквато и да е сфера, в която естетиката, етиката и духовността са водещи, би могъл да черпи и идеи, и емоции, и знание, и още много.
