В началото на месец юли в източногерманския град Ерфурт се проведе годишното партийно събиране на опозиционната германска партия „Алтернатива за Германия“ (AfD/ АефДе) сред бурни протести от страна на германските граждани, които смятат партията за крайнодясна и нацистка
За крайнодясна и нацистка партия „Алтернатива за Германия“ е обявена и от германските и световните медии, както и от всички останали парламентарно представени партии в Германия. Това обаче не пречи на германските граждани в своето мнозинство да я смятат за разумна и представляваща интересите им – след идването на власт в Германия на правителството на сегашния канцлер Фридрих Мерц процентите за АефДе растат непрестанно и към настоящия момент в социологическите проучвания тя води с 9% пред втората политическа сила – християндемократите.
Особено фрапираща е тази разлика в източна Германия, където процентите за АефДе достигат над 40 и се очаква на предстоящите през есента избори в провинция Саксония-Анхалт (със столица Магдебург) партията да излъчи своя първи ръководител на провинция. Междувременно останалите партии сериозно обмислят забраната на „Алтернатива за Германия“, стреснати от възхода им, сравнявайки АеФДе с партията на Хитлер.
Същите тези партии (без Съюз „Сара Вагенкнехт“ на политическата активистка от иранско-германски произход Сара Вагенкнехт, която напусна „Ди Линке“ заради несъгласие с политиката по време на КОВИД-пандемията) са поставили пред АефДе Brandmauer (Firewall) – пълна забрана за сътрудничество по каквито и да било въпроси и това дава пълно основание на неформалния лидер на АефДе Бьорн Хьоке да ги нарича „картелни партии“.
Но нека се спрем на историята: за възникването на АефДе и на личността на Бьорн Хьоке – лидер на АефДе в Тюрингия и неформален лидер на партията.
АефДе е създадена през 2013 г. – в отговор на еврокризата покрай огромните дългове на Гърция и все по-нарастващия евроскептицизъм на германските граждани. При първото си явяване на избори в Германия същата година не ѝ достигат 0.3%, за да прескочи 5%-овата бариера и да стане част от Бундестага. Година по-късно АефДе печели 7.1% от гласовете за европарламента. Сред създателите ѝ е източногерманецът Александър Гауланд – журналист и граждански активист, избягал във ФРГ през 1959 г., впоследствие – дългогодишен деятел на Християндемократическата партия. Той е разочарован от нерешителността на тогавашната канцлерка Ангела Меркел да се справи с финансовата криза. Предложението: Гърция да бъде оставена да фалира. Междувременно дългът на Германия през 2025 г. вече е 2.7 трилиона евро и е в Топ 3 на ЕС, след Франция (3.3 трилиона) и Италия (3 трилиона).
Бьорн Хьоке е роден в провинция Хесен, Западна Германия, но корените на семейството са в Източна Прусия (днес част от Руската федерация, Полша и балтийските републики). Те са бежанци след Втората световна война. След завършване на гимназия и отбиване на редовна военна служба Бьорн Хьоке следва два семестъра право, но решава да се дипломира като гимназиален учител по история и спорт. Работи по специалността си до 2014 г. За кратко е активист на християндемократите, но бързо се преориентира към новосъздадената „Алтернатива за Германия“. Обвиняват го в нацизъм заради възгласа „Всичко за Германия“, който става популярен сред активистите на националсоциалистическата партия на Хитлер и го осъждат да плати глоба в размер 30 000 евро: 13 000 евро през 2021 г. и 17 000 евро през 2024 г. Лидерът на АефДе в Тюрингия е баща на четири деца.
На 4-ти юли 2026 г. Хьоке открива годишното партийно събрание на АефДе с една изключително показателна за настроенията сред германското общество реч. Предаваме я със съкращения и редакторска намеса, която не променя смисъла на думите.
В приветствието си Хьоке благодари на първо място на екипа, организирал националното партийно събрание. След това той поздрави кандидатите за държавни изборни длъжности в различните провинции: Мекленбург-Форпомерн, Саксония-Анхалт и в „напоения със зелено-шарено Берлин, където нямаме илюзии за кмет, ние сме реалисти, но където също се движим все повече към първото място в социологическите проучвания“.
Хьоке поздрави и представителите на медиите и им пожела да отразят събранието обективно: „Надеждата умира последна“, каза той и допълни: „Ако някой ден за партията или дори за мен има неутрален репортаж, това ще означава, че германската преса е започнала да оздравява и би било фантастично.“
Лидерът на АефДе – Тюрингия направи паралел между настроението в залата и протестите отвън: „Вътре: радост, ентусиазъм, желание за промяна, патриотизъм. Отвън: бунт и омраза.“
Според Хьоке виновни за тази поляризация на германското общество са „картелните партии“. С издигнатата Brandmauer (Firewall/санитарен кордон) те са изхвърлили в морето всякакви традиции на германския парламентаризъм. „Непрекъснато се опитват да ни представят като не-човеци и това е голямата им вина. Но именно този „санитарен кордон“ ни помогна да станем най-силната политическа сила в Германия и благодарение на нея скоро ще можем да се похвалим с първия министър-председател на германска провинция в Източна Германия.
Хьоке обвини картелните партии за насилието по време на протестите в Ерфурт и нарече протестиращите срещу партийния конгрес на партията му „шареното гражданско общество“. „То не е никакво гражданско общество, защото е финансирано с пари от германските данъкоплатци – каза още Хьоке. – От 2001 г. в него са излети милиарди евро. Само от 2020 г. досега данните показват, че са похарчени 300 милиона евро от германския бюджет. И именно те са хората, които причиняват агресия по улиците на Ерфурт и са принудили много от магазините да затворят.“
„Искам неутрална държава – без пропаганда отляво и без пропаганда отдясно. Ние сме разумни хора, нямаме нужда някой да ни казва какво да мислим. Ние умеем да мислим самостоятелно!“, каза още Хьоке и залата дълго аплодира след тези негови думи.
Той изрично подчерта, че мирните демонстранти граждани имат право на своята гледна точка. Но тях лидерът на АефДе – Тюрингия нарече „Seelenverwundete“ – душевно наранени хора. „Хора, на които чрез образователната система в Германия е попречено да изградят здрава идентичност. (…) Една част от народа има нужда от терапия – в буквалния смисъл на думата: да легне на кушетката, за да се върне към себе си. И тогава, когато Германия отново се сприятели със самата себе си, когато народът не воюва помежду си, може отново да построим една велика и силна Германия.“
Хьоке подробно обясни какво има предвид под „велика Германия“: „Германия, в която обществените места са чисти и поддържани. Погледнете състоянието на тоалетните по магистралата. Състоянието на едно общество се познава по състоянието на магистралните тоалетни. Велика Германия е тази, в която човек може да се разхожда в парка през нощта без страх и в която ключовете за дома могат да си висят спокойно отпред на външната врата. Велика Германия е тази, в която децата ходят на училище с радост, вместо да бягат от часове, защото се страхуват от тормоз. Велика Германия е тази, в която децата са най-важното и най-святото. В тази Германия педофилията се наказва безкомпромисно.“
„Дръжте ръцете си далеч от душите на децата ни“, заяви политикът, сам отгледал със съпругата си 4 деца, и отново беше аплодиран дълго от залата.
Хьоке спомена и ролята на държавата в обществото: „Институциите са, за да създават ред, но не и за да се месят навсякъде и да оценяват всичко. Тя не пречи на способните и работливите, но подкрепя слабите.“ Хьоке подчерта колко е важна свободата на словото и политиците да следват онова, което искат хората.
„Една нова велика Германия, която е отворена за света, може да строи мостове между Изтока и Запада – каза още той. – Честни посредници и обединители – това е народът на една нова велика Германия. А неприкосновеността на човешкото достойнство важи и за нас, германците. И един важен аспект на тази неприкосновеност е правото на собствена родина и държава.“
Хьоке изрази опасенията, че германците са на път да се превърнат в малцинство в собствената си държава и обеща този път да бъде „напуснат“. На финала той каза, че в тази зала са историческите победители, а отвън са губещите. И завърши речта си с традиционните за него думи: „Да живее АефДе, да живее нашето обичано отечество Германия, да живее истинската Европа!“
Любопитна подробност за България е историческата свързаност на Тюрингия с най-големия дипломат сред българските царе: Иван Асен Втори. Неговата първа съпруга Анна е дъщеря на унгарския крал Бела и сестра на графинята на Тюрингия – света Елисавета, която е ревностна последователка на свети Франциск от Асизи. Света Елисавета е главна героиня в операта на Рихард Вагнер „Танхойзер“, която може да бъде гледана на сцената на Софийската опера и балет.
