Докато прякото въздействие изглежда слабо, косвените ефекти през европейските партньори може да се окажат болезнено сериозни
Новите търговски мита на Съединените щати се превърнаха в една от най-сериозните заплахи за глобалната икономическа стабилност през 2025 година. Въпреки че на пръв поглед България не изглежда силно обвързана с американския пазар, за да понесе значителни щети, детайлният анализ разкрива много по-тревожна картина.
Министерството на икономиката и индустрията изчисли общия ефект върху българската икономика – около 626,9 милиона евро, или 1,46% от целия стоков износ на страната. На първо четене сумата не изглежда катастрофална, но тя разкрива само върха на айсберга.
Споразумението между ЕС и САЩ предвижда 15% мита за внос на повечето европейски стоки, като за автомобилите се прилагат специални ставки. За България, чийто износ за САЩ представлява около 3,3% от общия, това означава очакван спад от близо една трета.
Истинската опасност обаче не се крие в прекия търговски обмен. България извлича около две трети от своя БВП чрез търговски отношения със страните от ЕС, а най-големият ни партньор – Германия – е изключително зависима от американския пазар.
Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO, обяснява механизма на заплахата: ако големи германски компании, особено в автомобилния сектор, загубят достъп до американския пазар, това ще засегне и българските доставчици на части, което може да доведе до съкращения и спад в производството.
Българската икономика е силно интегрирана в производствените вериги на водещите европейски държави. Фирмите у нас произвеждат междинни продукти – части за автомобили, компоненти за машиностроенето, метали и химикали – които се използват от германски, френски и италиански производители за техния износ към САЩ.
Български предприятия в Дебелец вече усещат негативното въздействие от въведените мита върху алуминия и стоманата, съобщава Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Компаниите изпитват затруднения и активно търсят нови пазари, но това не е лесна задача.
Министър Петър Дилов потвърди, че износът на България за САЩ е силно фрагментиран – само 29 стоки се търгуват всяка година, а останалите 77% са плаващи. Това означава нестабилност и уязвимост при пазарни промени.
Освен прякото въздействие на американските мита, България ще трябва да се справи и с друго предизвикателство. Огромно количество китайски стоки, които поради американските мита няма да стигат до пазара в САЩ, вероятно ще бъдат насочени към Европа.
Това ще засили драстично конкуренцията на европейския пазар и ще създаде сериозни предизвикателства за българския износ, особено в сектори като мебелната индустрия, химията и машиностроенето. Българските производители, които и без това се борят с високи енергийни разходи и недостиг на работна ръка, ще трябва да се конкурират с евтини китайски продукти, които внезапно са изгубили достъп до най-печелившия си пазар.
Министерството на икономиката вече провежда проучване сред българските компании, засегнати от новите условия на американския пазар. Целта е да се разработят конкретни мерки за подпомагане на бизнеса.
Икономистът Юлиян Войнов посочва, че най-добрата стратегия за България е активна подкрепа за изработване на общоевропейски отговор спрямо предизвикателствата, свързани с външната търговска политика на САЩ.
Адриан Николов от Института за пазарна икономика предлага по-амбициозен подход: Европа трябва да отстоява политика на максимално свободна търговия – премахване на оставащи мита, облекчаване на регулации и демонстриране на ангажираност към отворени пазари.
Експертите не са оптимисти относно бързото разрешаване на ситуацията. България може да очаква продължителен период на високи американски мита, който ще изисква сериозна адаптация на икономическата структура.
Основният проблем е времето. Новите търговски споразумения отнемат време, докато митата могат да се наложат за ден, предупреждава Войнов. Това създава реални рискове за забавяне на растежа и нарушаване на производствените вериги.
За малка, отворена икономика като българската, която няма мащабен вътрешен пазар, достъпът до външни пазари и предвидимата търговска среда са от критично значение. Търговската война между САЩ и ЕС не е само далечна геополитическа игра – тя има име, адрес и цена, измерена в затворени заводи, загубени работни места и нереализирани инвестиции.
Американските мита поставят България пред сложен избор. В краткосрочен план страната трябва да подпомогне засегнатите компании и да търси алтернативни пазари. В дългосрочен план обаче е необходима по-задълбочена интеграция в европейския единен пазар и разнообразяване на търговските партньори.
Цифрите показват умерено пряко въздействие, но реалността може да се окаже много по-сурова. Косвените ефекти през европейските партньори, натискът от пренасочени китайски стоки и нестабилността в глобалната търговия са фактори, които могат да трансформират това предизвикателство в сериозна заплаха за българското икономическо развитие.
Въпросът не е дали България ще бъде засегната, а колко дълбоко ще бъде ударът и колко бързо страната ще успее да се адаптира към новата реалност на глобалната търговия.
