Преди век и половина по 224-километровото трасе от Русе до Варна се движат 30 парни локомотива и 500 вагона, произведени в Манчестър, които са последна дума на техниката за времето си
Преди 150 години Кримската война (1853-1856) принуждава изостаналата и вече разпадаща се Турска империя да помисли за модернизацията на комуникациите си. Затова тъкмо по това време е планирано строителството на цяла железопътна мрежа на Балканите. В тази връзка се предвижда прокарване на линии по следните направления: Цариград-Белград, Одрин-Провадия и Русе-Варна.Австрийците искат линията да се строи от Цариград до Белово, но надделяват англичаните, които винаги имат по-силно влияние върху Високата порта.Така се решава, а по-късно и потвърждава чрез султански ферман, построяването на жп трасето Русе – Варна. Отново се намесват англичаните, които отстраняват българските предприемачи Стефан Богороди и Димитър Гешов от проекта и той е даден на лондонската фирма на братята Хенри и Тревър Бъркли с концесия за цели 99 години.
На 1 октомври 1863 г. е подписан договорът. На 21 май на следващата, 1864 г., е направена първата копка и след това вече се работи с пълна пара.Началото на строежа започва едновременно от двете крайни гари. Към края на август 1865 г. вече са положени 22 км релси от Русе и 32 км от Варна.
При изграждането на жп линията са използвани по два малки белгийски локомотива в двете части на линията и 80 вагона за превозване на работниците и материалите, а по непостроената част от линията техническият персонал и наблюдаващите строежа турци са прехвърляни с коне.Едновременно са строени и приемните сгради на двете крайни централни гари, и спирките по трасето. За съжаление в тази суетня турците безжалостно рушат останките от двете ни стари столици Плиска и Преслав, за да бъдат използвани като строителен материал камъните от тях за мостовете и кантоните. Или, както казва народът: „Откъдето мине турски крак, трева не никне!“.
Преди 156 години, на 26 октомври 1866 г., тържествено е открита първата железопътна линия в България.Намеренията първоначално са тя да е и международна част от пътя Лондон – Цариград, но, за съжаление, некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречват за осъществяването на тази идея. Все пак по това време България е под турска власт…
По-късно линията е включена в международното трасе Париж – Страсбург – Мюнхен – Виена – Будапеща – Букурещ – Гюргево – Русе – Варна – Цариград. Между Гюргево и Русе пътниците са прехвърляни с парен кораб, от Варна до Цариград – с кораб на австрийската компания „Лойд“. Между 1883 и 1885 г. оттук минава и прочутият „Ориент експрес“, който се движи през Русе и сега.По времето на откриването й линията е дълга 224 км и освен двете крайни гари по нея има следните спирки: Образцов чифлик, Червена вода, Вятово, Разград, Ясен, Каменяк, Каспичан, Провадия и Белослав.
В Русе, Каспичан и Варна са открити и локомотивни депа.Мостовете по трасето отначало са дървени, а по-късно – и каменни. Семафорите най-напред също са от дърво, но след време вече се правят от метал. Връзката между гарите се осъществява с френските телеграфни апарати „Кадран“, а по-късно – и с прочутия „Морз“.
За пътуванията по линията са поръчани 500 вагона и 30 парни локомотива от Манчестър, който тогава е не само прочут индустриален център, но и авангард в локомотивното строителството. Точно затова произвежданите тук машини са последна дума на техниката.
Първите вагони са с три класи, дълги са по осем метра и разполагат с четири купета. И нещо естествено за онова време – те биват осветявани с газени лампи.
За султан Абдул Азис е изработен специален три остен вагон, луксозно и комфортно обзаведен, който по-късно използват княз Александър Батенберг, а след него и цар Фердинанд.
Царският влак днес може да се види отлично запазен в открития през 60-те години в дунавската ни столица първи и единствен у нас Национален музей на транспорта.
