Въпреки че се очаква по-твърда позиция спрямо Пекин и подкрепа за Тайван, според експерти програмата на Такаичи ще бъде ограничена от икономически фактори
Очаква се вероятният бъдещ премиер на Япония Санае Такаичи да засили отбранителните връзки с Вашингтон и подкрепата за Тайпе в опит да противодейства на китайската агресия. Според експерти обаче, този ястребов подход трябва да бъде балансиран с необходимите икономически връзки на страната с Пекин.
„Заедно с толкова много от вас издълбахме нова ера за ЛДП (Либерално-демократическата партия)“, заяви Санае Такаичи, бившият министър на икономическата сигурност на Япония, малко след като победи опонента си на изборите за лидер на партията на 4 октомври.
Тази победа също така постла пътя ѝ към поста на първата жена министър-председател на страната.
Но премиерската позиция бе поставена под въпрос само шест дни по-късно, когато партията „Комейто“ се оттегли от алианса заради скандал с финансирането. Така тя остана без коалиционна подкрепа.
Промяна в тона, а не в посоката спрямо Китай
Въпреки тези сътресения, Бони Юши Ляо, старши научен сътрудник в Японския форум за стратегически изследвания (JFSS) в Токио, остава оптимистка, че Такаичи ще стане премиер. Тя посочи, че опозиционният блок е фрагментиран.
„Макар Демократичната партия за народа, Конституционната демократична партия и Японската партия за иновации заедно да притежават достатъчно места за мнозинство, идеологическите им различия правят консолидацията нереалистична. Като лидер на най-голямата партия, шансът на Такаичи да стане министър-председател остава висок“, коментира Ляо пред The Epoch Times.
Такаичи е широко известна с ястребовата си позиция спрямо Китай. На митинг на 9 октомври, посветен на човешките права в Северен Китай, тя осъди репресиите на режима срещу Вътрешномонголския автономен район.
Ляо смята, че излизането на партия „Комейто“ от коалицията позволява на Такаичи да продължи твърдия си подход към Пекин.
„Това премахва дългогодишния ‘приятелски канал’ на Пекин в правителството. Такаичи все още може да сформира кабинет на малцинството и да упражнява власт при свои условия“, твърди експертката.
„Очаквайте промяна в тона, а не в посоката: възпиращата сила се запазва, но реториката и темпото стават по-прецизни.“
‘Намаляване на рисковете, а не разделяне’
Според Стивън Наги, професор в Международния християнски университет (МХУ) в Токио, твърдата реторика на Такаичи едва ли ще промени основната икономическа политика на Япония спрямо Китай.
„Съществува широк консенсус, че Япония трябва да се ангажира икономически с Китай. Не мисля, че това уравнение се е променило“, коментира Наги пред The Epoch Times.
Той предвижда, че Такаичи вероятно ще последва примера на покойния бивш министър-председател Шиндзо Абе – да възприеме прагматичен подход към Китай и да засили политическите и търговските връзки със САЩ, Австралия, Великобритания и ЕС.
„Защото това е единственият път напред. „Невъзможно е наистина фундаментално да се секюритизират двустранните отношения, защото това би имало толкова негативно въздействие върху японската икономика“, счита Наги.
Японският износ за Китай възлиза на 124,63 млрд. долара през 2024 г., докато Китай е изнесъл стоки за 152,01 млрд. долара в Япония, според базата данни COMTRADE на ООН за международна търговия.
Китай е най-големият търговски партньор на Япония и една от най-важните инвестиционни дестинации, както е посочено на уебсайта на японското министерство на външните работи.
Наги заяви, че това са „изключително полезни отношения за двете страни“ и е трудно да бъдат прекъснати.
„Не смятам, че Япония има достатъчно възможности да се откъсне напълно от Китай.
Ако се откъсне от Китай, инфлационният натиск върху Япония и обикновените граждани ще се влоши“, разсъждава Наги.
Бони Юши Ляо споделя това мнение, като предполага, че стратегията на Япония спрямо Китай е „намаляване на рисковете, а не разделяне“.
„Веригите за доставки в полупроводниците, критичните минерали и ИКТ (информационни и комуникационни технологии) ще се диверсифицират, но търговските канали ще останат отворени. Очаквайте по-строг технологичен контрол и проверка на инвестициите – устойчивост без шок за търговията“, предупреждава експертката.
Съюзът САЩ-Япония възпира двойната игра на Китай
Грант Нюшам, пенсиониран офицер от морската пехота на САЩ и бивш американски дипломат, коментира пред The Epoch Times, че по отношение на сигурността, независимо кой е министър-председателят на Япония, Китай напълно възнамерява да доминира над Япония и да завземе японска територия.
Въпреки това Нюшам, който е и автор на „Когато Китай атакува: Предупреждение за Америка“, твърди че приоритетът на Такаичи върху подобряването на отбраната и съвместните американско-японски военни възможности ще има стабилизиращ ефект.
„Пекин ще се оплаква открито, но ще действа предпазливо заради по-силните Японски сили за самоотбрана и особено заради отбранителните отношения САЩ-Япония“, посочи той.
Нюшам добави, че райони като островите Сенкаку, цялата верига Рюкю и части от японската морска територия в Източнокитайско море са обект на желанията на Пекин като част от териториалните му амбиции.
„Очаквам Пекин да атакува словесно Такаичи и нейната администрация, а те ще продължават да настояват за японска територия“, предполага той.
Въпреки тези очаквани напрежения, Нюшам предвижда, че дипломатическите отношения между двете страни ще останат повече или по-малко същите, каквито са били през последните 40 години.
„Китай понякога заплашва, а понякога показва мило лице. Но винаги с крайната цел да доминира. Двете страни разговарят и правят любезни изявления, но в крайна сметка не са приятели“.
Нюшам смята, че Такаичи е много по-склонна да рискува сблъсък с Китайската народна република, отколкото повечето от предшествениците си, тъй като добре разбира икономическите предизвикателства и предизвикателствата пред националната сигурност на Япония. Тя вярва, че всеки признак на слабост ще привлече китайска агресия.
„По-боеспособните японски сили за самоотбрана ще позволят на Япония да отстоява интересите си в спорните райони по-ефективно. Но истинският тест ще бъде дали японските и американските военни ще действат заедно в защита на японската територия“, твърди Нюшам.
Той отбеляза, че такова сътрудничество може да включва съвместни американско-японски патрули в южните острови, но предупреди, че Китай едва ли ще отстъпи предвид нарастващата мощ на Народноосвободителната армия (НОАК).
„Но ако Япония се защитава и американците са там с японските сили за самоотбрана, очаквам китайците да проявят известна сдържаност“, допълни Нюшам.
Балансиране по въжето относно Тайван
Освен твърдата си позиция по националната отбрана, Такаичи подкрепя с действия и откритата си про-тайванска реторика.
Японска делегация връчи лично писмо от Такаичи на тайванския президент Уилям Лай по време на националния празник на островната държава на 10 октомври.
Делегацията обаче не включваше един много известен политик, сочен за министерски пост – ход, който се тълкува като усилие за укрепване на връзките с Тайпе при избягване на сериозен дипломатически сблъсък с Пекин.
Ляо е на мнение че пресметливият подход показва, че тайванската политика на Такаичи е „институционална, а не лична“. И че „Токио ще задълбочи практическите връзки с Тайпе, но ще запази комуникационен канал с Пекин“.
Наги споделя мнението на Ляо и обясни, че подкрепата на Такаичи се корени в стратегическото виждане за критичното значение на Тайван за технологичните вериги за доставки и сигурността на първата островна верига.
„Тя ще продължи да бъде про-тайванска, но също ще продължи да подкрепя политиката на ‘един Китай’, както е дефинирана от Япония, а не от Пекин. И мисля, че това всъщност е наистина важен аспект от това как Такаичи ще продължи да балансира в отношенията между двете страни на Тайванския проток“, твърди той.
Според Нюшам, Такаичи няма да може да промени тайванската политика на Япония за една нощ, но би могла да увеличи сътрудничество по сигурността между Япония и Тайван и да разшири взаимодействието между бреговите охрани на двете страни.
„Такаичи е права, че ‘защитата на Тайван е защита на Япония’ и очаквам да направи повече за подпомагане на Тайван, отколкото са правили всички министър-председатели преди нея“, коментира той.
