Бойка Велкова ни връща класиката на сцената
Със своя спектакъл – премиерата на „Театър“ в Народен театър Иван Вазов, режисьорката и изпълнител на главната роля Бойка Велкова ни връща класиката на сцената.
Признателни за вярното пресъздаване на едноименното произведение „Театър“ на Съмърсет Моъм ще й бъдат както неговите почитатели, сред които, явно, е и тя, така и онези, които не познават творчеството му, но постановката ще ги провокират да посегнат към него.
„За да бъде завършен, човек има нужда от наука, изкуство и красота“, казва Бойка Велкова, и с постановката си дарява публиката с всичко това и подава ръка на младите в театъра, поверявайки им роли, в които те, също като нея, Ириней Константин Константинов и Вяра Табакова, играят сякаш части от същността си.
В романа „Театър“, както във всяко свое произведение, Моъм, автор на 32 пиеси, 9 сборника с разкази и 19 романа, изразява изключителния си усет за човешката природа – за слабостите, лицемерието, страстите и малките лъжи, които хората си позволяват, за да оцеляват.
На Камерна сцена в Народния театър се разгръща, такъв, какъвто авторът го описва, свят, който е до голяма степен и негов. Защото той познава отблизо не само външния блясък на театъра и актьорското майсторство, но и нелицеприятната страна на битуващите зад кулисите и гримьорните съперничество, интриги, самолюбие и суета. Заглавието е съвсем недвусмислено – тук, разбира се, основна тема е театърът, но театър в по-общ смисъл: и като сценично изкуство, и като социална маска. А Джулия Ламбърт (Бойка Велкова), некоронованата кралица на лондонската сцена, е същинско въплъщение на шекспировото „Целият свят е сцена…“. Тя винаги играе роля, независимо дали е на сцената или извън нея, но може би никога не го е осъзнавала напълно. До момента, в който синът и Роджър не й задава въпроса дали изобщо съществува истинска Джулия.
