Генералният секретар на НАТО Марк Рюте определи България като „ценен съюзник, който допринася значително за нашата обща сигурност“
Министър-председателят на България потвърди ангажимента на страната да харчи 5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана, като заяви, че Европа трябва да направи повече за укрепване на собствения си отбранителен капацитет.
Министър-председателят Румен Радев не уточни кога страната му ще постигне тази цел, но на 28 май заяви, че правителството неотклонно върви напред.
„Достигнахме прага от 2 процента“, цитира Радев Българското национално радио, след срещата му с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Брюксел. „Решени сме да направим следващата стъпка, като постепенно увеличим бюджета си до 5 процента, за да изпълним отбранителните си ангажименти.“
След двустранната среща Рюте публикува в X, че България е „ценен съюзник, който допринася значително за нашата обща сигурност“, и подчерта ключовата роля на страната на източния фланг на алианса, който включва Черно море.
Генералният секретар на НАТО отбеляза също, че София увеличава разходите за отбрана и производствения капацитет – нещо, което той определи като „основен приоритет“ за предстоящата среща на върха на НАТО.
Срещата на върха ще се проведе в турската столица Анкара на 7 и 8 юли.
Полша настоява за краен срок 2030 г.
През юни 2025 г. съюзниците от НАТО се договориха да увеличат целта за разходи за отбрана от 2 на 5 процента от БВП до 2035 г., като 3,5 процента са предвидени за основни отбранителни нужди – войски, оръжия и оборудване.
Останалите 1,5 процента трябва да бъдат насочени към свързани области като сигурност и инфраструктура. Това може да включва защита на енергийни тръбопроводи и подводни кабели, както и киберзащита на граждански обекти като летища, компютърни сървъри и банки.
Наскоро Полша – която, подобно на България, се намира на източния фланг на НАТО – заяви, че страните членки трябва да се стремят да постигнат тази цел до началото на следващото десетилетие.
„Няма смисъл да чакаме до 2035 г. за 5 процента – това трябва да се постигне до 2030 г., защото след това може да е твърде късно“, каза полският вицепремиер Владислав Косиняк-Камиш на 6 май.
Натискът върху Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана се засили в момент, когато Съединените щати преосмислиха приоритетите си в областта на отбраната и сигурността.
На 23 януари Пентагонът публикува Националната стратегия за отбрана, която очертава плана на САЩ за приоритизиране на отбраната на родината, включително чрез „защита на американските интереси в цялото Западно полукълбо“.
В документа се посочва също, че Съединените щати ще насърчават партньорите си в други части на света, включително в Европа, да поемат основната отговорност за собствената си отбрана „с критична, но ограничена подкрепа от американските въоръжени сили“.
НАТО трябва да работи за всички: Рубио
През последните месеци администрацията на Тръмп изрази недоволството си от НАТО заради липсата на подкрепа от страна на членовете по време на войната с Иран. Сред тях е и Испания, която затвори въздушното си пространство за американски самолети, участващи в конфликта.
На 22 май държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че алиансът трябва да е в интерес на всички членове.
„Както всеки съюз, той трябва да е от полза за всички, които участват в него. Трябва да е ясно какви са очакванията“, каза Рубио.
„Не мисля, че някой се изненадва, когато чуе, че Съединените щати, и по-специално президентът, са много разочаровани от НАТО в момента. … Защо НАТО е от полза за Америка? Защото ни осигурява бази в региона, от които можем да демонстрира сила при кризисна ситуация в Близкия изток или в друг регион“, каза той.
„Така че, когато това е основната причина да си в НАТО, а след това страни като Испания ни отказват използването на тези бази – защо тогава изобщо членуваш в НАТО?“
По-рано този месец генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че съюзниците са „разбрали посланието“ на Тръмп относно споразуменията за достъп на Съединените щати до европейски военни бази.
„Да, от американска страна имаше известно разочарование, но европейците са се вслушали“, каза Рюте пред журналисти на срещата на върха на Европейската политическа общност в Армения на 4 май.
„Сега те се уверяват, че всички двустранни споразумения за базиране се изпълняват.“
Ройтерс допринесе за този материал.
