18-годишната Александра Петкова от НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ спечели първа награда в категория „Физика и астрономия“ на 75-ия Международен панаир на науката и инженерството (ISEF) в американския щат Охайо. В нейната категория са участвали 75 проекта от цял свят. Александра е получила и специалната награда на името на Хауърд Робърт Хорвиц за фундаментална наука. Това е най-високата награда за България, откакто страната ни има участници в този конкурс. Тя награди гимназисти от цял свят в един от най-големите и престижни световни конкурси за 2025 г.
Александра представя на този конкурс Европейския съюз, след като през декември миналата година завоюва първа награда на Състезанието за млади учени на Европейския съюз (EUCYS) в Катовице, Полша.
Научната разработка на възпитаничката от НПМГ доразвива над 100-годишна теория за ъглите на вълните, оставяни от движещи се плавателни съдове. Теорията е разработена преди повече от век от британския физик Уилям Томсън, известен като лорд Келвин, но с разработената от Александра формула дизайнът на корабите може да се оптимизира така, че да се намали разходът им на гориво.
Александра е и сред 20-те млади учени, представили разработките си на Стокхолмския международен младежки научен семинар по време на Нобеловата седмица през януари 2025 г.
Александра Петкова завършва НПМГ тази година. Тя смята да продължи образованието си в България, макар получените награди да отварят пред нея нови възможности за следване в най-престижните световни университети. Избраната спецуалност е „Теоретична физика“ във Физическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, споделя тя пред Българското национално радио.
Историята на Националната природоматематическа гимназия
По инициатива на Математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през септември 1964 г. към Осмо средно политехническо училище – София се открива първата математическа паралелка в страната. Подготовката на учебните планове и обучението по математика се възлага на преподавателите от Математическия факултет на СУ. През 1966 г. за първи път е подписан статут на математическите паралелки, според който учениците с оценка над 5.00 биват приемани в Математическия факултет на СУ. Две години по-късно математическите паралелки се обособяват в самостоятелна гимназия със засилено изучаване на математика.
През 1974 г. се открива паралелка със засилено изучаване на физика към Физическия факултет на СУ. През 1976 г. и 1977 г. своето достойно място в училището заемат химията и биолоията. През 1983 г. двете нови паралелки са свързани с развитието на науката – профилите са Биотехнологии и Науки за земята. През 1992 г. навлиза и информатиката. Оформят се четири направления: „Математика и информатика“ (2 паралелки), „Физика“ (1 паралелка), „Химия“ (1 паралелка), „Биология и биотехнологии“ (2 паралелки) и „Науки за земята“ (1 паралелка). През 1994 г. с решение на Академичния съвет на СУ „Климент Охридски“ НПМГ е призната за Природо-математически лицей на Софийския университет.
