Превърналата се в традиционна съпруга Ребека Барет срещу woke либералния прогресизъм
„Феминизмът е станал като секта. Ако не се придържаш към култовия манталитет, ако не си 100 процента посветена на него и ако поставяш под въпрос каквото и да било, ще бъдеш анатемосана. Ако се противопоставиш на култа, ще те изядат жива“. Това споделя пред The Epoch Times Ребека Барет, 33-годишна жителка на американския щат Флорида, извървяла пътя от феминистка до традиционна домакиня.
Ребека завършва машинно инженерство и работи на пълен работен ден в петролната и газовата индустрия. В същото време тя се бори усилено за равноправие, но има усещането, че „това никога не е достатъчно“.
Попаднала в капана на безконечната борба, в крайна сметка успява да прозре присъщите на „закоравелия феминизъм“ проблеми. Ребека смело се изправя срещу гнева, с който се сблъскват жените, които сменят възгледите си. Днес тя има свой собствен канал в YouTube, в който подробно описва пътя, който е изминала, дава съвети за възстановяване на взаимоотношенията, които променят живота и говори за недъзите на феминизма и „woke-изма“.
„Woke-измът (уокизмът) е политически заредено негодувание, маскирано като истинска социална загриженост. Неговата измамна природа се различава от легитимните социални оплаквания. Уокизмът познава само възмущението – той не изразява съпричастност към жертвите. Уокизмът насърчава либералната прогресивна идеология и политика, като израз на чувствителност към системните несправедливости и предразсъдъци.
Трансформацията на Ребека от състояние на неоправдан гняв – до това на щастлива, лъчезарна и пълноценна съпруга и майка на малка дъщеричка, е поразителна. Естествено, това е съпътствано и от очевидни външни признаци на женственост, но най-вдъхновяващи са нейното отношение и възгледи.
Според Ребека съвременният феминизъм е „преследване на йерархията на жертвите“, което означава, че човек трябва все повече да бъде жертва, за да „остане в клуба“.
„Животът не функционира по този начин – споделя тя. – В продължение на десетилетие вярвах, че съм жертвата. Феминизмът е залегнал в медиите и във всичко още от детството. Може и да не се наричаш феминистка, но голяма част от убежденията, които имаш като жена, се коренят във феминизма.“
„Искам да помогна на жените да разберат това и да се освободят от него ако имат желание да го направят.“
Ребека твърди, че най-големият урок, който е научила, преминавайки от феминизъм към традиционализъм, е „поемането на отговорност и задължение“ за действията си. „За мен това беше огромен сигнал за събуждане“, припомня си тя.
„По-лесно е да обвиняваме друг за нашите проблеми, отколкото да признаем, че и самите ние сме допуснали грешки. Ние сме част от проблем, ситуация или решение. Всички обичаме да поемаме отговорност и да получаваме признание за победите си. Но много пъти искаме просто да обвиняваме всички останали за нашите проблеми и да сме винаги победители“ – добавя Ребека.
Омразата към мъжете
Ребека разказва открито и честно за обстоятелствата, които са я накарали да възприеме краен подход към мъжете. Майка ѝ е домакиня, която не е работила, за да може да се грижи за съпруга и семейството си. Според Ребека това е било проява на слабост, защото вместо да изгради кариера, майка ѝ е предпочела да запази брака си.
„Започнах да мразя мъжете още в ранна възраст заради изневяра в нашето семейство“, разказва тя.
Тази омраза се засилва, когато през 2015 г. се премества в Ню Йорк и основава първата си компания. Мотивирана и амбициозна, тя веднага след колежа започва работа в петролната и газовата индустрия. Стартирането на нов бизнес в един изцяло доминиран от мъжете отрасъл е трудно за младата специалистка. Настройвана от други дами на ръководни позиции и активисти за права на жените, в нея се заражда чувство на ненавист.
„Беше като да наливаш масло в огъня – спомня си Ребека. – Беше ме яд на мъжете, с които работех. Изпитвах неприязън към онези, с които излизах на срещи. Щом започнеш да слушаш феминистката идеология, изниква мисълта: „Редно е да ги обвинявам. Мога да ги обвиня за проблема си и не е нужно да се чувствам зле, че го правя.“ Техният аргумент е: „Феминизмът е за равенство между половете, за равно заплащане“. Да, такъв е феминизмът на книга, но това не е, което се случва на практика в реалния свят“.
Младата майка също така разкрива, че много феминистки обвиняват белите мъже, че са причината за проблема, което тя намира за иронично, тъй като голяма част от самите тях са бели.
„Обвиняват белите мъже за нещо, върху което те нямат никакъв контрол – те са родени такива – споделя тя. – Те [феминистките] искат равенство на резултатите, което означава, че щом съм жена – трябва да имам същия резултат като моите бели колеги мъже. Без никаква друга причина, просто „защото аз съществувам като жена, а те – като мъже“. Това е един от основните проблеми на съвременния феминизъм. Ние сме стигнали до крайния етап на омраза към мъжете –мизандрията днес е широко разпространена.“
„Много се говори за абортите и други такива неща и те повтарят същото. Нямат друга опорна позиция, освен „моето тяло, моят избор“. Ако ги попиташ нещо друго по темата, не могат да се аргументират, защото не знаят нищо повече“.
Проглеждане през заблудата
Повратната точка, която променя мирогледа на Ребека настъпва, когато започва да съзира пропуски в идеологията.
„Отново и отново се натъквах на недостатъци – припомня си тя. – Провеждахме женски конференции, но който и лектор да слушаш, темата винаги беше една и съща: „Белият мъж ви репресира“ или „Трябва да се борим за равни позиции“. Всеки обвинява някой друг за измислени причини: корпорации, институции; всичко е системно. Те обичат да използват думата „системно“.
Трудовете на известния канадски професор по психология и автор на бестселъри Джордан Питърсън дават на Ребека разбирането, че отговорността за проблемите ѝ е лично нейна. Така тя започва да се отърсва от „манталитета на жертва“, който според нея унищожава шансовете на жените за щастие.
През 2018 г. Ребека се запознава със съпруга си Джеймс, който също е на 33 години. Тогава стените, с които се е обградила, вече започват да се разпадат.
„Непрекъснато отхвърлях мъжете – дори не им давах шанс. По някаква причина дадох шанс на съпруга си“, споделя тя. Впоследствие двойката е неразделна, но е имало и трудности. Все още водена от предишния си начин на мислене, Ребека подхожда към връзката си с нагласата за надпревара, която винаги я е карала да се съревновава с мъжете.
„Това изобщо не е здравословно, нито е начинът, по който трябва да работи или функционира една връзка. Причината, поради която има мъже и жени, или ин и ян е, защото се допълваме взаимно в уменията и мисловните процеси“, разсъждава Ребека.
На двойката са били необходими дълги предбрачни консултации и много работа, за да постигне удовлетворителната, здрава брачна връзка, която има в момента. Джеймс, който е по-традиционен, е имал определени идеи за това какви трябва да бъдат мъжете и жените в един брак, а тези на Ребека са били други. Например тя искала да бъде работещия родител, а нейният съпруг да остане с бебето вкъщи. Всичко това е съвсем различно от настоящата семейна ситуация.
Ребека твърди, че традиционните мъже искат спокойни жени. След дълъг работен ден те искат да се приберат вкъщи при съпруга, която не им крещи и не им се кара. „Искат да намерят спокойствие в дома си“, казва тя. „Те не искат да спорят, не искат да се карат… потребност номер едно на мъжа е да се чувства уважаван. Нужда номер едно на жените е да се чувстват обичани. И двамата усещат любовта по различен начин. Мъжът изпитва любов, като е уважаван, а жената изпитва любов, като е обожавана, тя иска възхищение.“
„Това е двупосочна улица: Колкото повече уважавам съпруга си, толкова повече любов ми дава той и обратното. Това не е състезание, не е отчитане на резултати. Ако искрено уважавам съпруга си, неговият естествен начин да отвърне е като ми даде повече любов и грижа“.
Осъзнавайки, че половете не трябва да се конкурират, а да се допълват, Ребека вече счита себе си за традиционалист. Тя остава у дома с малката си дъщеря Ривър Рейн и обича ролята си на майка и домакиня. Освен че предекорира мебели и шие, тя се учи да отглежда зеленчуци. Ребека прекарва по един час всеки ден на фондовата борса. Понякога дори се захваща с електрически работи.
„Да тичам наоколо, да се грижа за дъщеря си, да се занимавам с домакинството – това за мен е забавно. Ние жените обичаме да правим тези неща или поне много от нас – твърди тя. – Обичаме къщата да е чиста, обичаме да украсяваме, а това е работа на пълен работен ден. Моята приятелка нарича себе си „домашен инженер“. Ние сме домашни инженери: Аз се грижа за домакинството и решавам проблеми всеки ден.“
Отпор срещу феминистките атаки
Доста феминистки са много разстроени от позицията на Ребека. Понякога атаките, на които е подложена поради това, че съпругът ѝ работи на пълен работен ден, а тя си стои вкъщи, са жестоки. Ребека твърди, че е анатемосана от предишния си феминистки култ, тъй като не се придържа към съвременния феминизъм и поставя под въпрос неговите идеолози.
„Съществува масово погрешно схващане – споделя тя, – че си роб на съпруга и децата си; че нямаш думата какво да правиш с живота си, нямаш умения и не можеш да работиш. Когато бях по-млада, аз също намирах това за глупаво. Защо някой би се съгласил на такова нещо? Но днес мисля по друг начин: „Това е страхотно!“.
Налице е много голям обществен натиск, твърди Ребека и голяма част от него идва от жените. „Получавам много критики от жени, които казват: „Ами ако той ти изневери и те остави? Ще останеш без нищо. Как може да учиш другите жени на това?“. Аз не уча другите жени на такива неща. Аз ги насърчавам да усъвършенстват уменията си, да учат нови неща“, уточнява тя.
Със своя YouTube канал Ребека се опитва да помогне на други жени – особено на по-младите – да осъзнаят, че е нормално да поставят под въпрос разбиранията си ако това е, което искат. Жената, на която говори, е като нея самата в миналото: нещастна и бореща се с феминистката си идентичност и убеждения.
Според Ребека много жени стигат до момент в кариерата си, в който вече не се стремят към по-нататъшно повишение, а искат семейство и деца. „Това е нашата биология, това е присъщо на жените. Наистина е опасно, когато насаждат тази идеология на кариеризъм: „Вземи си образованието, иди да гониш кариерата си, съсредоточи се върху кариерата си, защото кариерата никога няма да те напусне, кариерата ще бъде до теб завинаги, за разлика от мъжа.“
Едно от основните противоречия, които Ребека вижда в съвременния феминизъм е твърдението, че е привилегия на жените да правят каквото си поискат и в същото време демонизира онези, които избират да останат вкъщи с децата си.
„Моят избор е да бъда вкъщи и да се грижа за семейството си. Женствеността е нещо прекрасно, което е изцяло подценявано в нашето общество“. Според нея съвременните жени са научени, че женствеността е слабост.
„Вярвам, че мъжете и жените сме еднакво ценни, но не сме еднакви по отношение на физиология, поведение и емоционалност – отбелязва тя. – Жените трябва да осъзнаят, че сме коренно различни от мъжете. Това не ни прави по-слаби, а просто ни прави различни. Вместо да се съревноваваме в живота с мъжете, бихме били много по-щастливи и спокойни, ако наблегнем на нашите силни страни.“
