Широка коалиция от 15 организации настоява за спешни мерки, прозрачност и ефективен диалог с държавата
На пресконференция, проведена вчера, 17 март, представители на водещи бизнес браншове и потребителски организации представиха сериозни проблеми в прилагането на системите за разширена отговорност на производителите и в процеса по въвеждане на депозитната система за опаковки от напитки. Повод за брифинга бе проведената на 10 март дискусия в Българската стопанска камара (БСК) в рамките на форум на тема „Прозрачност в Разширената отговорност на производителите (РОП)“, която очерта липсата на прозрачност, предвидимост и ефективен институционален диалог при формирането на държавната политика за устойчиво екологично управление и РОП в редица браншове.
Участници и обхват на позицията
Участниците на пресконференцията са:
- Добри Митрев – председател на БСК
- Меглена Русинова – председател на Българската фотоволтаична асоциация (БФА)
- Никола Газдов – председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ)
- Габриела Чифличка – генерален секретар на Асоциацията на производителите на домакински електроуреди в България (APPLiA България)
- Ивана Радомирова – изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България (СПБ)
- Богомил Николов – председател на „Активни потребители“
Те представиха общата позиция на 15 браншови и потребителски организации, които на 12 март са изпратили отворено писмо до министър-председателя, до ресорните министри и до медиите. Подписалите включват още организации от секторите автомобилен внос, безалкохолни напитки, рециклиране, електроника, металургия, търговия и международен транспорт.
Критики към настоящата система на РОП
Според представителите на бизнеса, системата на РОП се управлява непрозрачно и неефективно, липсва яснота относно начина, по който се формират и разходват събраните лицензионни възнаграждения, а съществуващите порочни практики в системата водят до необосновано покачване на продуктовите такси, което рефлектира върху крайната стойност на стоките, респективно – покачва цените, плащани от потребителите.
„Наблюдаваме значително и повсеместно увеличение на лицензионните възнаграждения в редица направления: при електрическо и електронно оборудване, моторни превозни средства, батерии и акумулатори, соларни панели и други продукти. Тези увеличения неизбежно се пренасят в цената на стоките и услугите и, в крайна сметка, се плащат от българските потребители. Още по-тревожно е, че редица пазарни участници сигнализират за практики, които създават съмнения за ограничена конкуренция, непрозрачни процедури и дори предпоставки за корупционен натиск“, каза председателят на БСК Добри Митрев
Основните искания на организациите
Участниците формулираха четири ключови предложения:
- Временен мораториум върху увеличението на продуктовите такси до изготвяне на обективен анализ на системата;
- Повишване на конкуренцията чрез издаване на разрешения за нови организации по оползотворяване;
- Ясна методика и пълна прозрачност при формиране на таксите и разходването на средствата в системите за РОП;
- Прозрачност в комисиите, които издават лицензи, с участие на бизнеса и ресорните министерства.
Позиции от различните сектори
Електроника и домакински уреди
APPLiA България настоява за временно намаляване на продуктовата такса десетократно, докато бъде направен цялостен анализ на разходите. Данни от организацията показват, че таксите у нас са от 3 до 9 пъти по-високи от тези в ЕС.
Фотоволтаици и батерии
БФА постави акцент върху необходимостта от справедливо ценообразуване, съпоставимо с държави като Румъния и Гърция. АПСТЕ посочи огромните различия в таксите за рециклиране:
- соларни панели – 460 евро/тон в България срещу 118 евро в Румъния и 65 евро в Нидерладия;
- батерии – 2800 евро/тон у нас срещу 200 евро в Румъния, като в Нидерландия за големите индустриални батерии не се плаща продуктова такса.
Пивоварна индустрия и въвеждане на депозитната система
СПБ определи забавянето на депозитната система като „тревожно“, подчертавайки, че в ЕС тези системи се управляват от независими дружества без цел за печалба, финансирани от производителите на напитки. Бизнесът алармира за непрозрачни промени в нормативната рамка, противоречащи на европейските практики.
Коментар на потребителската организация
Според председателя на „Активни потребители“ Богомил Николов, за да разберем проблема, трябва да спрем 100 души на улицата и да ги попитаме защо цените на множество стоки нарастват през последните няколко месеца. „Вероятно 99 от 100 души ще дадат грешен отговор – ще обвинят еврото, спекулата или международното положение, но никой няма да отбележи, че преди няколко месеца домакинските уреди са поскъпнали, в резултат от еднократен акт на малкото лицензирани компании, които решиха едновременно да определят нови такси, в пъти по-високи от досегашните. Скандално е продуктовата такса за електроуреди в Австрия да е 0,52 евро, а в България да е 18 евро.“, каза Богомил Николов.
Автомобилен сектор, промишленост и търговия
От Асоциацията на вносителите на автомобили настояват за отпадане на екотаксата върху автомобилите, тъй като тази такса вече е била платена от производителя и е налице двойно облагане. Сдружението за модерна търговия подчерта, че целта на бизнеса е „изсветляване на системата“ и намаляване на разходите за крайния потребител. От Българска асоциация Полимери посочиха, че са силно заинтересовани от стартирането на ефективна депозитна система за опаковки, но уточниха, че „липсата на събрани бутилки прави невъзможно използването на рециклиран материал за производство на бутилки за безалкохолни напитки – нещо, което ние сме задължени по европейски регламент“.
Следващи стъпки
В заключение стана ясно, че в отговор на отвореното писмо от 12 март министърът на околната среда и водите е инициирал среща с организациите. Допълнителна информация за провеждането ѝ ще бъде обявена.
