Документалният филм на Джим Епстийн разказва ужасяващата история на семейство, което бяга от любимата си страна, докато тя запада
Без възрастово ограничение | 1 ч. и 14 мин. | Документален филм | 2026 г.
Когато социалистите се обръщат към избирателите, те често посочват успеха на Швеция. В средата на 90-те години обаче скандинавската държава промени курса и до голяма степен възприе капитализма на свободния пазар, макар и със щедра система за социална защита.
За разлика от това прогресивните медии пренебрегват Венецуела – най-яркия и най-очевиден пример за съвременен социализъм. Това се случва въпреки милионите мигранти и търсещи убежище, избягали от разпадащата се държава.
Разривът между мрачните резултати на социализма във Венецуела и новата модерна популярност на идеологията подтикна режисьора Джим Епстийн да проследи тревожния упадък на страната в подкрепения от Reason Foundation документален филм „Escaping Venezuela“.
Епстийн не трябваше да убеждава семейството на Карлос Мора, че социализмът неизбежно поражда неефективност, корупция, бедност и в крайна сметка потисничество чрез централизацията на властта. Те го преживяха.
Упадък
Венецуела се срина стремглаво при Уго Чавес и неговия т.нар. чавистки наследник Николас Мадуро. Преди Чавес да дойде на власт, Мора управляваше малка, но процъфтяваща производствена компания. Разходите му обаче станаха непосилни, когато чависткият режим забрани вноса на необходимите му материали. Това принуди компанията на Мора да купува от посредник, свързан с правителството, на непосилно високи цени.
Мора загуби и повечето си служители, иронично – заради държавните хранителни магазини на Чавес. Държавните магазини продаваха на изкуствено ниски цени, докато строгият контрол върху цените не позволяваше на частните конкуренти да продават сходни продукти над определените от държавата нива.
Венецуелците непрекъснато изпразваха рафтовете, а след това препродаваха стоките на реалните пазарни цени отвъд границата с Колумбия. Тази арбитражна търговия беше по-доходна от заплатите, които Мора можеше да си позволи да плаща, затова много от служителите му напуснаха. В дългосрочен план това доведе до масов недостиг, а след колективизацията на земеделието – и до глад и недохранване.
Предвид плановете на кмета на Ню Йорк Зохран Мамдани да създаде общински хранителни магазини, времето, което Епстийн отделя на държавните магазини на Чавес, не е случайно.
Епстийн само накратко отбелязва, че национализацията на стоманодобивната и циментовата промишленост от режима също завърши с пълен крах. Всичко, което Чавес и неговият „чавистки“ наследник Мадуро експроприираха, се срина вследствие на лошото им управление, включително и възхваляваната петролна индустрия на страната.
Показателно е, че Венецуела някога беше известна с енергийната си стабилност. Но откакто Чавес национализира електропреносната мрежа през 2007 г., страната преживява ежедневни прекъсвания на електрозахранването.
Доказателства
Огромният обем доказателства срещу социализма, събрани от Епстийн и екипа му чрез казуса с Венецуела, е неопровержим. Епстийн придава и личен характер на произтичащите застой и страдание, като включва преживяното от Мора.
Докато бизнесът му загиваше, лишен от материали и служители, Мора започна втора работа. Той превеждаше бегълци през границата. Това неизбежно доведе до ареста и изтезанията му от все по-репресивния режим.
Управлението на Чавес имаше своите западни поддръжници, особено в Холивуд. Епстийн хвърля неудобна светлина върху няколко знаменитости. Те извратено защитаваха цензурата на Чавес, по-специално указа му, с който беше заглушена най-голямата независима телевизионна станция в страната – RCTV.
Освен новинарски предавания RCTV имаше дълга история на комедийни програми, осмиващи поредните управляващи правителства – нещо, което Чавес не оценяваше. Подкрепата за атаките на Чавес срещу независимата преса имаше тежки последици за журналистите. Ниту Перес Осуна буквално трябваше да бяга, за да спаси живота си, заедно със съпруга си, бившия конгресмен Владимир Пети. И двамата оцеляха, за да разкажат за изпитанието си.
Епстийн и монтажистката Даниел Томпсън умело балансират между широката картина на скорошната трагична история на Венецуела и фокуса върху семейството на Мора. Вероятно две трети от филма обясняват поредицата от икономически злоупотреби на чависткия режим и неговото плъзгане към авторитаризъм.
Документалният филм последователно избира точния момент, за да се върне към семейството на Мора, което показва реалните последици от чавистките крайности.
„Escaping Venezuela“ остро критикува социалистическия режим и пагубните му политики. Той обаче заслужава сериозно внимание от целия политически спектър заради произхода на създателите му и тяхната надпартийна позиция, поне в американския контекст.
Надпартиен
Reason Foundation, която подкрепи продукцията, насърчава либертарианските изследвания и безпристрастно критикува и двете големи партии. Поради това във филма няма възхвала на президента на САЩ Доналд Тръмп, макар че всички участници се радваха да видят Мадуро задържан, за да бъде изправен пред правосъдието за престъпленията си.
Актьорският и снимачният екип имат задълбочени познания за региона. Епстийн учи в Чили, преди да спечели пет регионални награди „Еми“ в Ню Йорк. Много от участниците имат лична връзка с измъчената страна.
Разказвачката Германия Родригес Полео все още редовно отразява Венецуела от чужбина; тя и родителите ѝ журналисти бяха принудени да заминат в изгнание по време на репресиите на Чавес срещу независимите медии. По същия начин продуцентът Сесар Баес, бивш студентски активист, избяга от преследването и намери сигурно убежище в Съединените щати.
Вероятно най-открояващото се в „Escaping Venezuela“ е ясният и последователен модел на икономическо разрушение. Всеки път, когато режимът национализираше поредна индустрия, това неизбежно завършваше със закривания и безработица. Въпреки всички предишни резултати чависткият режим продължаваше да удвоява залога.
„Escaping Venezuela“ предлага толкова спокойно рационален, последователен анализ на това как социалистическите политики пряко доведоха до тежките проблеми на Венецуела, че би трябвало да се превърне в основния документален филм за разбиране на чависткия хаос.
Няколко предишни независими продукции, като избрания за фестивала „Сънданс“ филм „Once Upon a Time in Venezuela“, документираха произтичащото отчаяние и лишения, но „Escaping Venezuela“ напълно осветлява причините и последствията.
Мора и създателите на филма изграждат убедително и унищожително обвинение срещу социализма и авторитаризма. Силно препоръчван заради проницателността си и неотложната си актуалност, „Escaping Venezuela“ скоро ще бъде достъпен за стрийминг.
„Escaping Venezuela“ имаше премиера в Ню Йорк на 14 октомври.
„Escaping Venezuela“
Режисьор: Джим Епстийн
Документален филм
Без възрастово ограничение
Продължителност: 1 час и 14 минути
Премиерна дата: 14 октомври 2026 г.
Оценка: 4 от 5 звезди
