През 2025 г. България отбелязва 140 години от победата в Сръбско-българската война, започнала почти веднага след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Извършено без знанието на Руската империя, то предизвиква гнева най-вече на Австро-Унгария. Турция не се намесва, макар че нашите войски очакват това да се случи и са съсредоточени в района на Пловдив. Най-неочаквано обаче атаката идва от западната ни съседка, която на втори ноември напада откъм Цариброд, Пирот и Ниш, с идеята да вземе под контрол новообявената българска столица София – за да не им мине на българите през ум, че може да въстанат и в Македония, която също да се присъедини към българската държава.
Атаката е неочаквана, мълниеносна и българската армия е абсолютно неподготвена за нея. Руската империя решава да изтегли генералите си от българската армия и не се намесва във войната. Същото прави и Германия. България трябва да се справи сама с противник, който я превъзхожда и по численост, и по въоръжение, а има и предимството на внезапната атака. Тогава българският княз Александър Батенберг пише възвание до българския народ, в което призовава всички българи да защитят честта на своята родина и свободата си. Той заявява, че „Бог ще бъде на наша страна в справедливото ни дело“ и сам поема към бойното поле. Той окуражава всеки войник и се осланя на българските капитани – най-високият останал в армията чин след напускането на руските офицери.
Най-ожесточените боеве се разиграват край Сливница. Те продължават седем дни и именно тях пресъздадоха доброволците от Национално дружество „Традиция“ на 16-ти ноември в историческата местност Мека црев на учебен център „Сливница“. В чест на знаменитата победа на българската армия датата 19-ти ноември (по стар стил) е обявена за Ден на Сухопътните войски в България. Тя е осъществена с подкрепата на Министерството на отбраната и Сухопътните войски.
На събитието присъстваха заместник-министърът на отбраната Радостин Илиев, кметът на община Сливница Васко Стоилков, народният представител Ивелин Първанов от партия „Възраждане“, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев, командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков, военнослужещи от Въоръжените сили, представители на Асоциацията на военните аташета, акредитирани в Република България, военнослужещи от запаса и резерва и стотици гости.
Възстановката продължи цял час и в нея участваха близо 400 души, сред които имаше и жени (милосърдни сестри) и деца (в ролята на местни жители). Беше представено идването на различните подкрепления от различните райони на България, като особен интерес предизвикаха подобните на поли фустанели на македонските българи, които са били водени от капитан Коста Паница. Именно устремът на този отряд създава у сръбските войски впечатление, че подкрепленията са многобройни и става причина за оттеглянето на сърбите от техните позиции.
Българската войска в устрема си стига до Пирот и би продължила за Ниш, ако не получава от Австро-Унгария предупреждение, че ще се сблъска с нейната армия. Подписаният в Букурещ договор не носи никакви последствия за агресиралото България кралство Сърбия. Но споменът за тези битки остава като ярка следа в съзнанието на българските воини, които умеят да защитават границите си, когато биват нападнати. Преди и след възстановката прозвуча прочутото стихотворение на Иван Вазов „Новото гробище над Сливница“.
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и „Лека нощ“ навеки си казахте —
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то — остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума… Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето „Ура!“
И тоз венец — той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
