На 26-ти октомври по нов стил Българската православна църква празнува свети Димитър Солунски – един от най-близките до България светци. Със Солун българите свързваме и освободителните борби на македонските българи.
Именно в този сега гръцкия, а тогава османски град на 23-ти октомври 1893 г. е основан Българо-македонският комитет, преименуван по-късно на Вътрешна македоно-одринска революционна организация, а след погрома на българите в Одринска Тракия през 1913 г. – на Вътрешна македонска революционна организация.
В Солун се намира и прочутата българска Солунска гимназия, чийто основател е Кузман Шапкарев. В Солун са учили Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Иван Михайлов, Борис Сарафов… През юни 1913 г., веднага след началото на Втората Балканска Война, гръцките войски влизат в сградата на гимназията, чупят и крадат инвентара, унищожават и палят българските книги и убиват трима ученици, които се опитват да я защитят. Учителите и учениците се местят първо в Струмица, после в Щип и Петрич, докато през 1920 г. се установяват в Горна Джумая, днес Благоевград. От 1925 г. гимназията в Благоевград приема името на Солунската гимназия: “Св. св. Кирил и Методий”, и с пълно основание се счита за правоприемник на училището в Солун.
Със Солун свързва един от своите прочути романи голямата българска писателка Фани Попова-Мутафова. Той е посветен на цар Калоян, намерил смъртта си при обсадата на Солун. Романът се нарича „Солунският чудотворец“ именно в чест на свети Димитър.
Свети Великомъченик Димитър е роден в Солун в края на 3-ти век, в благородното и благочестиво семейство на местния градоначалник. Баща му бил таен християнин и направил в една от стаите на дома си място за молитва – с икони на Иисус Христос и на света Богородица, пред които палел свещи и кадял тамян. Майката на Димитър се молела у дома заедно със съпруга си. Семейството било милостиво към бедните и никога не отказвало помощ на нуждаещите се. Двамата дълго нямали деца, но накрая Бог чул молбите им и им дарил син, когото нарекли Димитър. Бащата наредил да се направи трапеза за всички граждани на Солун, а най-богатата била за най-бедните. Родителите възпитали като християнин и малкия Димитър.
Те починали скоро след като той навършил пълнолетие и го оставили наследник на голямо богатство. Римският император Максимиан решил, че Димитър може достойно да заеме поста на баща си и го направил дори управител на цялата Солунска област. Той гонел християните и заръчал на Димитър да оичсти Солун от всички вярващи в Христос.
Димитър приел царското назначение, но не и заръката да убива християни. Нещо повече: противопоставил му се, като открито започнал да изповядва и да прославя Иисус Христос; поучавал всички на заповедите Христови, обръщал езичниците към светата вяра и изкоренявал скверното многобожие; станал втори апостол Павел за жителите на Солун. Чул за това и императорът. Гневът му бил огромен. През 306 г., на връщане от военни действия със сарматите на север от Черно море, Максимилиан спрял в Солун. Знаейки какво предстои, Димитър поверил на своя верен слуга Луп цялото имущество, което наследил от родителите си – злато, сребро, скъпоценни камъни и дрехи, и му наредил да раздаде всичко това на бедните и на нуждаещите се.
Самият той започнал да се моли и да пости, готвейки се по този начин за мъченически венец. Императорът незабавно започнал да разпитва дали това, което е чул за градоначалника, е истина. Без да се смути, Димитър изповядал, че е християнин и порицал езическото многобожие. А Максимилиан веднага заповядал да го хвърлят в тъмница, където бъдещият светец се отдал на молитва.
Междувременно Максимиан устроил зрелищни и жестоки игри. Той имал един прочут борец на име Лий и с голямо удоволствие наблюдавал как Лий побеждава противниците си и ги хвърля отвисоко върху копия, като ги обрича на мъчителна смърт. Сред зрителите се намирал един юноша християнин на име Нестор. Силна духовна дружба го свързвала с Димитър, който бил негов наставник във вярата.
Като видял, че Лий убива мнозина и особено мъчително погубва християните, този момък сам пожелал да излезе срещу царския борец. Но преди това отишъл в тъмницата при Димитър. Нестор му разказал всичко, което правел Лий с християните и признал, че иска да се бори с този убиец, и поискал да благословия. А Димитър му предрекъл: „Ти ще удържиш победа над Лий, но ще претърпиш големи мъки за Христа!“
Като излязъл на арената, Нестор на всеослушание извикал: „Боже Димитриев, помогни ми в борбата с моя противник!“ След това смело влязъл в бой с Лий, надвил го и го хвърлил върху острите копия. Гибелта на Лий силно опечалила императора и той веднага заповядал да предадат блажения Нестор на смърт. Но това не могло да го утеши. Лий. Като узнал, че Нестор е излязъл да се бори с Лий с благословията на Димитър, царят наредил да пронижат с копия и светия великомъченик.
В утрото на 26-ти октомври в тъмницата при Димитър влезли войници. Те го заварили в молитва, но това не ги спряло да го пронижат с копията си, за да утолят жаждата за отмъщение на своя господар. През нощта християните тайно взели тялото на светеца, захвърлено без чест в праха, и благоговейно го погребали.
Свидетел на блажената кончина на светия великомъченик бил неговият верен раб Луп. Той благоговейно взел ризата на своя господар, напоена с кръв, в която натопил и пръстена му. С тази риза и с пръстена той извършил много чудеса, като лекувал всякакви болести и прогонвал духа на лукавия.
Слухът за тези чудеса се разнесъл из Солун, така че всички болни започнали да се стичат при Луп. Като узнал за това, Максимиан заповядал да хванат Луп и да му отсекат главата. Така добрият слуга последвал господаря си в небесната обител.
Когато изминали много години и гоненията срещу християните престанали, над гроба на Свети Димитър издигнали неголям храм. Тук ставали много чудеса, много боледуващи получавали изцеление. Един знатен илирийски (от Западните Балкани – бел.ред.) велможа на име Леонтий имал тежък, неизлечим недъг. Като чул за чудесата на светия страдалец, той се обърнал с вяра към него. Когато го внесли в храма и го положили на мястото, където били погребани мощите на светия великомъченик, той в същия миг получил изцеление и станал съвършено здрав, като благодарял на Бога и прославял свети Димитър.
В знак на благодарността си към светеца Леонтий пожелал да издигне в чест на този славен великомъченик голяма и прекрасна църква. Предишният неголям храм бил съборен. Когато започнали да копаят, за да положат новите основи, намерили мощите на Свети Великомъченик Димитър съвършено непокътнати, без никакво тление; от тях изтичало благовонно миро, така че целият град се изпълнил с благоухание.
На това духовно тържество се събрал много народ. Светите мощи били изкопани от земята с голямо благоговение, при което много болни получили изцеление чрез помазване с изтичащото миро. Леонтий се зарадвал не толкова за своето изцеление, колкото за откриването на светите мощи. Той скоро завършил започнатото дело и построил прекрасен храм на името на Свети Димитър. В специален ковчег, обкован със злато и сребро, и украсен със скъпоценни камъни, били положени благословените мощи на великомъченика. Но грижите на Леонтий не спрели дотук: той купил села и лозя и ги завещал за издръжка на служещите при храма. Когато му дошло времето да се върне в родината си, той решил да вземе със себе си част от мощите на светеца, за да построи в своя град църква в чест на Свети Димитър. Но светецът му се явил и му забранил да отделя мощите. Тогава Леонтий взел само обагрената с кръв плащаница и като я сложил в позлатен ковчег, се отправил у дома си в Илирия.
През време на пътуването тази плащаница по молитвите на светеца станала причина за много чудеса. На Леонтий му се наложило да премине през една голяма река, която била силно придошла и страшно бушувала (става дума за Дунава – бел.ред.) Страх и ужас го обзели, но изведнъж пред него се явил Свети Димитър и рекъл: „Вземи в ръцете си ковчега с плащаницата и престани да се боиш.“
Леонтий постъпил според съвета на светеца; и сам той, и всички, които били с него, благополучно преминали. Когато се върнал в родината си, най-напред съградил прекрасен храм в чест на Свети Великомъченик Димитър. Като призовавал с вяра името му, самият Леонтий по молитвите на светеца вършел чудеса. Управителят на Илирия бил жестоко болен, гной и струпеи покривали цялото му тяло от главата до нозете. Леонтий избавил болния, като се обърнал с молитва към Свети Димитър; по същия чудодеен начин той изцерил един кръвоточив и излекувал един бесноват; и много други чудеса станали там по молитвите на светеца. Но особено много чудеса станали в Солун, където почивали мощите на този великомъченик.
На няколко пъти свети Димитър защитавал Солун от големи вражески нападения, а веднъж го спасил и от глад, явявайки се на капитаните на кораби с пшеница, на които поръчвал да пътуват към Солун.
Когато император Юстиниан съградил прекрасния и великолепен храм в чест на Премъдростта Божия в Цариград, той изпратил в Солун достойни мъже, за да донесат оттам част от мощите на светеца за украса и за освещение на новоиздигнатия храм. Като дошли в Солун, пратениците се приближили до ковчега, където почивали мощите на великомъченика, за да изпълнят царската заповед; изведнъж от ковчега се издигнал огнен стълб, посипвайки всички със снопове искри, а от огъня се чул глас: „Спрете и не се осмелявайте!“
Обзети от страх, присъстващите паднали на земята. След това пратениците, като взели само малко пръст от това свещено място, се върнали при царя и му разказали всичко, което се случило с тях. Всички, които слушали разказа им, били поразени и удивени.
Много пленници били освободени от Свети Великомъченик Димитър от игото на неверниците. Един епископ бил хванат и отведен окован от варварите, но светецът му се явил, освободил го от оковите и охраняван, епископът благополучно се върнал в Солун. Друг път варварите, като нахлули в града, пленили много жители. Между пленените се намирали две прекрасни девици; те умеели прекрасно да бродират на гергеф и да изобразяват върху тъкан различни цветя, дървета, птици, зверове и човешки лица. Варварите ги отвели в своята земя и ги предали на своя княз. Като узнал за тяхното изкуство, князът им казал: „Известно ми е, че във вашата страна има един велик Бог – Димитър, който върши чудеса; избродирайте ликът му върху платно и аз ще му се поклоня.“
Девиците отговорили: „Не, княже, Димитрий не е Бог, а само велик Божий слуга и християнски застъпник. А твоето искане няма да изпълним, защото знаем, че ти не искаш да му се поклониш, а да се погавриш с изображението му.“
„В моята власт са животът и смъртта ви – отвърнал им князът. – Изберете, което искате: направете това, което искам от вас, и ще бъдете живи; а ако не изпълните заповедта ми, незабавно ще ви накажа със смърт.“
Като се бояли да не загинат, пленничките започнали да бродират лика на Свети Димитрий. Преди деня, когато се празнува паметта на светеца, девиците завършили работата си. И през нощта срещу 26-ти октомври, седейки зад гергефа, те, като се навели над избродирания от тях образ започнали да плачат: „Не се гневи срещу нас, мъчениче Христов – казали те – ние знаем, че варварския княз иска да се присмее над тебе. Призоваваме те за свидетел, че не искахме да избродираме твоя образ; заставиха ни да направим това под заплаха от смърт.“ Плачейки по този начин над изображението на светеца, те заспали.
По време на съня им същата нощ Свети Димитър по чудодеен начин пренесъл тези девици, заедно с ръкоделието им, в Солун на своя празник и ги оставил в църквата до своите мощи по време на всенощното бдение. Като видели това чудо, всички се удивили, а девиците, като се пробудили, възкликнали: „Къде се намираме?“
От удивление не можели да дойдат на себе си и мислели, че сънуват. Но наистина се намирали в Солун, виждали пред себе си гробницата на светеца, стоели в неговия храм, сред множество молещ се народ. Благодарили на своя закрилник Свети Димитър и разказали всичко, което се е случило с тях. Жителите на Солун, зарадвани от това предивно чудо, с голямо ликуване отпразнували паметта на Свети Димитър, а бродирания образ поставили над олтара, където той се пази и до днес.
Чудесата, описани в текста, са взети от Жития на светиите, съставени от Свети Димитрий, митрополит Ростовски.
