Колкото по-прост е животът на човек, толкова по-щастлив е той и това е истина, която мнозина не разбират
Ако в реалния живот човек се носи по течението, стремейки се единствено към материални удоволствия, той постоянно ще се сблъсква с различни житейски и душевни несгоди и в дългосрочен план това може да стане непоносимо. За да постигнете спокойно и леко състояние на духа, трябва да умеете да приемате всичко такова, каквото е и да вървите по течението, без да предявявате каквито и да било изисквания.
Има една история за млада ученичка, чиято майка починала заради болест. От скръб тя плачела в клас всеки ден и не слушала онези, които се опитвали да я успокоят. Един ден учителят по химия донесъл чаша вода и попитал класа: „Колко мислите, че тежи тази чаша вода?“ Някои ученици казали, че е 20 грама, а други – че е 50 грама.
Учителят се обърнал към учениците и казал: „Важното е не теглото на тази чаша вода, а колко дълго можете да я държите“. Виждайки, че никой нямал отговор, той продължил:
„Ако изтърпите една минута у никого няма да има проблем; изтърпете един час и мнозина ще почувстват болки в ръцете; изтърпете един ден и някои от вас може да припаднат от умора! Всъщност дълбоко съчувствам на тази ученичка, но тя плаче вече повече от седмица заради смъртта на майка си, тогава какво ще се случи с нея по нататък?“.
Чувайки от учителя толкова полезен и приятелски съвет, ученичката най-накрая се взела в ръце и престанала да плаче.
Теглото на една чаша вода остава същото, но колкото по-дълго я държите, толкова по-тежка е тя. Ако човек не се научи да се освобождава от различните душевни тежести, с времето те могат да го потиснат. Ако този, който се занимава с духовна практика, не може да се освобождава от различни привързаности и желания, той също никога няма да достигне високо и дълбоко ниво в практиката.
Според преданието, когато Буда Шакямуни живял на земята, при него дошъл един брамин, който използвайки свръхестествените си сили вдигнал от земята две тежки вази с цветя, за да ги поднесе на Буда. Буда казал силно на брамина: „Пусни!“. Браминът поставил вазата, която държал с лявата си ръка, на земята.
Буда отново казал: „Пусни!“. Тогава браминът поставил другата ваза, която държал в дясната си ръка на земята. Буда повторил още един път: „Пусни!“.
Браминът отговорил с удивление: „Вече нямам нищо в ръката си, какво искаш аз да пусна още?“.
Буда му отговорил: „Не съм ти казвал да пуснеш вазата. Искам само да изоставиш шестте чувства, шестте сетивни органа на чувствата и шестте съзнания. Само като се откажеш от всички тях, можеш да излезеш от затворения кармичен кръг на раждането и смъртта“.
Притежавайки ясно съзнание, вие ще съхраните спокойствието си и ако сте доволни от себе си, ще можете да се наслаждавате на живота. Да пуснеш – означава да се освободиш. Всъщност хората не се нуждаят от сложни мисли и ако притежават тази проста мъдрост, по житейския им път няма да има скръб и страдание.
Източник на оригиналната статия: https://bg.clearharmony.net/
