Историите на изкуството: Какво можем да научим от живота на художниците
Микеланджело Буонароти е безспорно един от най-великите художници в историята. Той е роден през 1475 г. и е живял до зрялата 88-годишна възраст. Мислел е за себе си главно като скулптор, но е създал и някои от най-великите фрески, архитектурни шедьоври и поезия от италианския Ренесанс.
Какво прави Микеланджело велик? Каква е тайната му при създаването на толкова много велики произведения на изкуството? Сигурен съм, че отговорът на този въпрос е доста сложен, но ще разгледаме епизод от живота на Микеланджело заедно със собствения му отговор на въпроса.
Работната етика на Микеланджело
За своята работна етика Микеланджело е цитиран да казва следното:
„Ако хората знаеха колко много трябва да работя, за да придобия майсторството си, това изобщо не би изглеждало толкова прекрасно. … Ако знаеха колко много труд полага човек, не биха го нарекли точно гений. „
Микеланджело предполага, че неговото майсторство не е показателно за типа гений, основан единствено на вродения талант. Вместо това той определя своя „гений“ като „вечно търпение“. Геният е способността да се упражнява търпение по време на неизбежните трудности, които възникват при усърдната работа в занаята. С други думи, идеята за гений изглежда е синоним на способността на човек да търпи трудности заради любовта към изкуството.
Джорджо Вазари, италиански художник от Ренесанса и автор на „Животът на художниците“, е първият, който пише биографията на Микеланджело и го прави, докато Микеланджело все още е жив. Всъщност Микеланджело е определян като първия художник, за когото е писана биография още приживе.
Вазари пише за някои крайни моменти, през които Микеланджело преминава заради работата си:
„Микеланджело ми каза, че през младостта си той често е спал с дрехите, точно като човек, който, изтощен от работа, не си прави труда да се съблича, тъй като по-късно трябва да се облича за пореден път … С напредването на възрастта той постоянно носи на бос крак ботуши, изработени от кожи на кучета, в продължение на месеци, така че когато по-късно е исал да ги събуе, кожата му също се отлепяла.“
Историята на Вазари за Микеланджело звучи екстремно и може дори да е апокрифна. И все пак това показва, че трябва да сме готови да жертваме своите удобства и да изтърпим трудности, ако искаме да тласнем начинанията в работата си към сферата на величие.
Преодоляване на трудностите при работата по тавана на Сикстинската капела
Едно от произведенията на изкуството, което потвърждава величието на Микеланджело, е таванът на Сикстинската капела.
Микеланджело работи върху скулптури за бъдещата гробница на папа Юлий II, когато папата решава, че вместо това предпочита Микеланджело да изрисува тавана на гробницата. Вазари предполага, че художникът и архитект Донато Браманте, приятел на младия художник Рафаело, е убедил папата Микеланджело да рисува фрески, вместо да извайва скулптури.
Браманте уговаря папата с надеждата да попречи на Микеланджело да създава още велики скулптури. Той също се надявал, че Микеланджело ще се провали в рисуването, с което пък ще покаже, че Рафаело е по-добрият художник и артист.
Микеланджело протестира и твърди, че е скулптор, а не художник, но Браманте вече е убедил папата. Според „Микеланджело: Художникът, човекът и неговите времена“ от Уилям Уолъс, Микеланджело изразява неудовлетворението си от картините, когато проектът е завършен, подписвайки се под сонет, в който изразява недоволството си с: „Не съм поставен на добро място и не съм художник.“
Рисуването на самата фреска също има своите проблеми. Микеланджело не знае как да рисува коректно фреска, затова той моли други художници да дойдат да му помогнат. На едно от местата за изрисуване на стенописите се появява мухъл и на Микеланджело се налага да го преработи.
Евентуално за да саботира отново проекта, Браманте предлага Микеланджело да окачи скеле от тавана. Микеланджело протестира, твърдейки, че дупките в стената ще трябва да бъдат покрити по-късно. Така на Микеланджело му се налага да изобрети нов тип скеле.
Според Вазари актът на изрисуване на тавана е наистина болезнено преживяване:
„Тези стенописи бяха направени в най-голямо неудобство, тъй като той е трябвало да стои там, работещ с глава, наклонена назад, и това уврежда зрението му толкова много, че вече не може да чете или да гледа рисунки, ако главата му не е наклонена назад. Състоянието му продължава да бъде лошо дори и след няколко месеца.“
Не само че на Микеланджело му се е налагало да се справя с трудностите при рисуването и със съперниците си, опитващи се да опетнят името му, но той е имал и семейни проблеми, които сякаш никога не са спирали. Според Уолъс Микеланджело е трябвало да се справи със смъртта на брат си, със съпругата на брат си, завеждаща дела за връщането на зестрата, с неуважението на един от братята си, със заболяване в семейството и, разбира се, с паричне проблеми.
Уолъс предполага, че плащанията на папата за работата на Микеланджело са били много нередовни и повечето от парите, които е получавал, Микеланджело е изпращал на семейството си. Самият той се е определял като „бос и гол“.
Микеланджело описва тези свои обстоятелства в множество писма, които Уолъс цитира и които могат да бъдат обобщени:
„Живея тук в състояние на голямо безпокойство и най-голяма физическа умора: нямам приятели от какъвто и да е вид и не искам такива. Нямам достатъчно време да се храня както трябва. Така че не трябва да ме притеснявате с нищо друго, защото не бих могъл да понеса нещо друго. … И така живея вече около петнадесет години и никога не съм имал един час щастие. „
Да се издържи непоносимото
Можете ли да си представите да живеете така? Можете ли да си представите да ви възлагат проект по време на вече поета друга работа и преди дори да започнете работата си, един от вашите колеги да се опитва да ви саботира, като вашият работодател определя да работите по начинание, в което е по-вероятно да се провалите? Можете ли да си представите, въпреки протестите ви, да ви бъде възложен този проект, за който нямате опит, и по време на работата ви вашият колега да се опитва да предложи неща, които целят да компрометират вашия успех?
Това не е всичко. Работите толкова много, че тялото ви боли, когато се приберете вкъщи. И когато се приберете вкъщи, съпругата ви се оплаква от недостиг на пари, родителите ви са болни и се нуждаят от вашата помощ, а децата ви само създават проблеми в училище. Работите до толкова късно, че едва имате време да се преоблечете.
Подобни ежедневни трудности са поразителни, ако просто си ги представим, камо ли да ги изживеем.
Но Микеланджело ги е изживял и е издържал цялото това изпитание. И това, поне отчасти, е причината за неговото величие. Благодарение на постоянството си той създава едни от най-великите произведения на изкуството, познати на света. Той е можел да се откаже по всяко време, но не го е направил. Той е само на 37 години, когато завършва тавана на Сикстинската капела и след това живее още 51 години.
Понякога нашите усилия за справяне с житейските предизвикателства могат да направят живота да изглежда безсмислен. Трудностите ни могат да бъдат толкова поразителни, че можем да искаме да намерим някоя дупка, в която да се скрием от болката. Но ако вземем дори и частичка мъдрост от историята на Микеланджело, то може би ще се окаже, че нашето „величие“ зависи от изправянето пред трудностите на живота с „вечно търпение“.
Може би всяко страдание е възможност да изследваме себе си и да разберем истинския си потенциал.
Историята на изкуството е история, която ще се разгръща винаги. Това е и нашата история, историята на човешката раса. Всяко поколение художници оказва въздействие върху културата на своето време с произведенията на изкуството си и с решенията си в живота. Тази поредица от статии ще споделя истории от развитието на изкуството на човечеството, които ни насърчават да се запитаме как можем да бъдем по-искрени, състрадателни и търпеливи човешки същества.
Ерик Бес работи като сценичен актжор и пише докторантура в Института за визуални изкуства (IDSVA).
