„Тези въглеродни кредити трябва да бъдат проверими, удостоверени и допълнителни“, каза комисарят на ЕС по климата Вопке Хукстра.
Европейската комисия предложи климатична цел на ЕС за 2040 г., която ще позволи на страните да използват международни въглеродни кредити.
На 2 юли Европейската комисия предложи изменение на Климатичния закон на ЕС, определяйки климатична цел за 2040 г. – 90-процентно намаление на нетните емисии на парникови газове (ПГ) спрямо нивата от 1990 г.
Комисията обясни, че предложението ще надгради съществуващата обвързваща цел за намаляване на този тип емисии с поне 55% до 2030 г.
В публикуван информационен лист ЕС обсъди възможността за „ограничено използване“ на „висококачествени международни въглеродни кредити след 2036 г.“, което ще бъде ограничено до максимум 3% от нетните емисии на ЕС през 1990 г.
Според Организацията на обединените нации въглеродните кредити се измерват в метрични тонове CO2 еквивалент. Те могат да бъдат закупувани от физически лица, предприятия и организации за компенсиране на емисии или подпомагане на екологични проекти.
Това може да включва например засаждане на дървета или дори закупуване на кредити от проект за водноелектрическа централа в Китай.
ЕС преди това е заявявал, че международните пазари на въглеродни емисии „могат да играят ключова роля за икономически ефективното намаляване на глобалните емисии на парникови газове“.
Вопке Хукстра, комисар на ЕС по климата, нулевите нетни емисии и чистия растеж, защити използването на въглеродни кредити в реч на 2 юли.
„Тези въглеродни кредити трябва да бъдат проверими, удостоверени и допълнителни. Само тогава те наистина ще помогнат за изграждането на мост с нашите приятели по цялото земно кълбо“, каза той.
„Това ще даде възможност да се справят сектори, за които е по-трудно да намалят своите емисии.“
Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, заяви на същото събитие, че пътят на ЕС към нулеви нетни емисии е „прагматичен и реалистичен“.
ЕС също така предложи използването на „местно постоянно премахване“ в Системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) – водещата схема за ограничаване и търговия за сектори като енергетиката, тежката промишленост и авиацията.
„Местното постоянно премахване“ включва използването на директно улавяне на въглерод от въздуха или от биогенни емисии и съхранението му, като по този начин се отстранява от атмосферата.
В рамките на СТЕ компаниите трябва да предадат квотите си за емисии и да закупуват търгуеми активи, наречени квоти на ЕС, за да покрият своите емисии на парникови газове.
Ако не успеят да направят това, ще бъдат глобен по 100 евро за всеки тон превишени емисии.
Всички предложения на Комисията сега ще бъдат представени на Европейския парламент и Съвета за „преговори и приемане“.
Миналата година на конференцията на ООН за изменението на климата COP 29 в Азербайджан страните и преговарящите се споразумяха за създаването на система за търговия с въглеродни кредити, подкрепяна от ООН.
Тогава Саймън Стийл, изпълнителен секретар на ООН по изменението на климата, заяви: „Когато заработят, тези пазари на въглеродни емисии ще помогнат на страните да изпълняват климатичните си планове по-бързо и по-евтино.“
Използването на въглеродни кредити предизвика критики от всички страни – от екологични активисти до критици на политиката за нулеви нетни емисии.
„Международното ценообразуване на въглеродните емисии, обхващащо всички сектори на икономиката, теоретично е най-ефективният начин за справяне с изменението на климата“, заяви тогава пред The Epoch Times Хари Уилкинсън, ръководител на отдела за политика във Фондацията за политика на глобалното затопляне.
Според него обаче това трябва да бъде съпроводено с премахване на всички субсидии за възобновяема енергия и други свързани с климата пазарни изкривявания.
„Трябва да помислим и за въздействието върху развиващите се страни“, каза той.
„За съжаление тези съпътстващи действия едва ли ще се случат. Затова това, което ще получим, е просто още един разход за потребителите в допълнение към всички останали.“
В доклад от 2023 г. организацията „Приятели на Земята“ твърди, че въглеродните кредити и компенсациите „просто не постигат реално намаляване на емисиите“.
„Те задълбочават моделите на екстрактивизъм и неоколониализъм, при които общностите, особено в Глобалния юг, са пожертвани заради продължаващите печалби на големите замърсители“, се казва в доклада.