Глобалната стратегия „Един пояс, един път“ включва инфраструктурно развитие на около 70 страни с цел подобряване на регионалната свързаност, но в действителност ги поставя в капан на финансов дълг спрямо Китай
Европейският съюз (ЕС) обяви на 15 септември, че въвежда нова инвестиционна програма, наречена „Глобален път“, за да се конкурира с противоречивата китайска програма за развитие – Инициативата „Един пояс, един път“, която натовари много бедни държави с големи дългове.
В речта си за състоянието на Съюза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че новата програма ще бъде „образец“ за бъдещите европейски инвестиции и проекти по света.
„Ние сме добри във финансирането на пътища. Но няма смисъл Европа да изгражда перфектен път между медна мина, собственост на Китай, и пристанище, собственост на Китай – каза тя пред депутатите в Европейския парламент. – Трябва да станем по-умни, що се отнася до този вид инвестиции.“
Китай е управляван като еднопартийна държава от идването на комунистическата партия на власт през 1949 г. Докато администрацията на Тръмп не започна да конфронтира режима за нарушаване на международното право и масовите нарушения на правата на човека, Западът в продължение на повече от 40 години правеше бизнес с Китай с надеждата, че комунистическият режим ще либерализира страната.
Но това, което се подстигна, е точно обрантото.
С променящите се глобални насоки Урсула фон дер Лайен каза, че Европейският съюз е подобрил фокуса си и иска да прави инвестиции в „качествена инфраструктура“ в други страни на „основан на ценности подход, предлагащ прозрачност и добро управление“.
„Искаме да създаваме връзки, а не зависимости“ – добави тя.
Нейното съобщение дойде, след като през юни 2021 година лидерите на Групата на седемте (G-7) обещаха да предоставят „демократична алтернатива“ на китайската „Един пояс, един път“ за преодоляване на инфраструктурната пропаст в бедните страни, която се задълбочи от началото на пандемията.
Общите нужди от инфраструктура в развиващите се страни ще надхвърлят 40 трилиона долара до 2035 г., според информационния бюлетин на Белия дом.
За да се намали тази инфраструктурна пропаст и да се противодейства на нарастващото влияние на Пекин по света, лидерите на седемте най-богати държави в света стартираха нова инициатива, наречена „Изграждане на по-добър свят“, или B3W, за подпомагане на финансирането на мостове, пристанища, пътища и други инфраструктурни проекти в развиващите се страни.
От стартирането си през 2013 г. китайската „Един пояс, един път“ е вляла милиарди долари в инфраструктурни проекти в Африка, Латинска Америка, Източна Европа и Азия. През последните години обаче Пекин беше обвинен, че примамва дъжавите, използвайки „дипломация, улавяща ги в капана на финасов дълг“.
Вашингтон многократно критикува китайския режим за разширяване на геополитическото му влияние чрез хищнически практики на кредитиране. Проектите на „Един пояс, един път“ повишиха риска от икономически проблеми в много страни-кредитополучатели, включително Шри Ланка, Черна гора, Пакистан и Таджикистан, поради неустойчиви нива на заеми и непрозрачни договори.
„Искаме да превърнем „Глобален път“ в надеждна марка по целия свят“ – каза фон дер Лайен.
„За да стане Европа по-активен играч в световен мащаб, тя също трябва да се съсредоточи върху следващото поколение партньорства“ – заяви тя, като похвали новата стратегия на ЕС в Индо-Тихоокеански регион, която се стреми да увеличи влиянието на Европа в Азия.
Като част от стратегията ЕС ще формира по-тесни търговски и инвестиционни отношения с Тайван в отговор на нарастващата заплаха, която представлява комунистически Китай в региона.
Фон дер Лайен също критикува практиките на Пекин за използване на принудителния труд и нарушенията на правата на човека, без да посочва пряко Китай.
„Там има 25 милиона души, които са заплашени или принудени да извършват принудителен труд. Никога няма да можем да приемем, че тези хора са принудени да произвеждат продукти и че след това тези продукти се оказват за продажба в магазини тук в Европа“ – заяви тя.
Китай се счита за глобална гореща точка за стоки, произведени с принудителен труд. Длъжностни лица на САЩ и ЕС многократно изразяват загриженост относно използването на принудителен труд в Китай, особено в района на Синдзян.
„Така че ние ще предложим забрана за продукти на нашия пазар, които са направени чрез принудителен труд. Защото правата на човека не се продават – на каквато и да е цена“ – заяви фон дер Лайен.
Емел Акан е репортер по икономическа политика към Белия дом във Вашингтон. Преди това е работила във финансовия сектор като инвестиционен банкер в JPMorgan и като консултант в PwC. Завършила е магистърска степен по бизнес администрация в университета Джорджтаун.
