Думи за най-красивата сграда в България
„Voila une idée!” („Ето ви, една идея!”) – с тези думи преди 119 години, на 26 март 1897 година, в салона на Русенското окръжно управление бил посрещнат и аплодиран петнадесетия по ред конкурсен проект за построяването на прочутото Доходно здание (Театъра). На отможе би най-красивата и хармонична стара сграда в България. Работата била на австрийския архитект Петер Паул Бранг (1852-1925), германец от Брашов, построил повече от 30 чудесни сгради и у нас (сред тях Софийската окръжна болница, посолствата на Италия и Гърция с църквата към второто, Мавзолея на Александър Батенберг, кафене „България”, гимназиите в Търново и Свищов).
Благородната идея за т. нар. „Доходно здание” била на местното училищно настоятелство, откупило терен в центъра на града с цел да построи тази внушителна сграда като търговски и културен комплекс. С наемите от магазините на партера и казиното да се поддържат училищата, а след това и общинския театър, който да бъде на втория етаж. А ето и оценката на журито: „Проектът на арх. Петер Паул Бранг отговаря на всички изисквания по програмата. Разпределението е много хубаво. Препоръчителна е идеята му за направа на ресторант под кафенето и зимници под всички магазини. Фасадата е прекрасна със своя елегантен и изящен стил, модерен французски Ренесанс, единствен с превъзходно изработен перспективен изглед. Чертежите са прецизни и художествено изработени…
Без съмнение, ненадминат архитектурен шедьовър, който заедно с най-красивия и внушителен български паметник – на Свободата (автор Арнолдо Цоки) е емблема, герб на най-европейския град в България.
Интересна е историята не само на възникването на идеята, на проекта и конкурса, но и на построяването на Доходното здание (1898 – 1902), за което главна заслуга има изтъкнатият русенски строителен предприемач Гатьо Цонев (1862-1931), една забележителна, мащабна личност, построил редица други забележителни сгради в Русе.
През 1900 година, макар и в незавършен вид, сградата е предадена на Общината. Гледката е наистина впечатляваща. Тя поразява цяла България с мащабите и красотата си. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с рядко красиви пластични орнаменти, впечатляващи архитектурни детайли и скулптурни фигури, символизиращи занаятите, земеделието и войната. Интериорът е също декориран богато с гипсови форми. На върха на сградата, между двете изящни кули се издига статуя на крилатия бог Меркурий.
От началото на века в Доходното здание започва дейността си и Русенският драматичен театър, един от водещите и най-старите у нас (основан през 2007 година).
На сцената да доходното здание играят като щатни артисти и като гастрольори най-значителните български артисти: Сава Огнянов (от 1954 – патрон на трупата), Роза Попова, Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Елена Снежина, Атанас Кирчев, Стоян Бъчваров, Владимир Трендафилов. Режисират все големи имена: Владимир Тенев, Борис Еспе, Стефан Киров, Николай Фол, Тачо Танев, Петър К. Стойчев, Борис Денизов… След войната и в наши дни традицията продължават: Леон Даниел, Любен Гройс, Георги Георгиев, Иван Кондов, Катя Зехирева, Невена Коканова, Цветана Николова, Елисавета Морфова, Елена Стефанова, Диди Димчев, Александър Бечев, Маргарита Младенова, Красимир Спасов, Стоян Камбарев, Елена Цикова, Любомир Дековски.
Фестивалният оркестър с български музиканти от цял свят открива „Мартенските дни”
На тази сцена за първи път гостува и италианската опера на Масини, изявяват се прочути наши и чужди музиканти, концертира първото в България Филхармонично дружество „Лира” от Русе (основано през 1891 година). През 1949 година завесата на Доходното здание се вдига за първия спектакъл на Вердиевата „Травиата” (с диригент Константин Илиев и режисьор Драган Кърджиев) на вече държавната Русенска опера, която играе тук до 1955 година.
В Доходното здание се откриват Държавният куклен театър (1960), помещават се Възрожденското читалище „Зора” (основано през 1866 от Драган Цанков), Русенската окръжна библиотека „Любен Каравелов”, Русенската художествена галерия, както и стилният, изискан ресторант, носещ римското име на града, „Приста”.
Днес сградата е реконструирана основно и може да се каже, че изпълнява ролята на русенско „ен де ка” – с три модерно оборудвани театрални зали (голяма, средна и малка), концертна „Европа”, пет елегантни фоайета, като централното е и галерия за временни изложби.
В Доходното здание се помещават още: австрийската библиотека, носеща името на родения в Русе Нобелов лауреат Елиас Канети (1905-1994), Европейският информационен център в града и много посещаваният ресторант „Хепи”.
От двайсетина години тук се изнасят и концертите и спектаклите от най-важния форум на голямата музика у нас, международния фестивал „Мартенски музикални дни” (основан през 1960 по идея на великия русенец, „бащата на българската симфонична култура” проф. Саша Попов и ръководен от музиканта-градител Илия Темков).
