Увеличението на бюджета ще разшири програмите на Европейската космическа агенция за наблюдение на Земята, навигация и устойчивост
Европейските правителства одобриха финансов пакет на рекордната стойност от 22,1 млрд. евро за Европейската космическа агенция (ЕКА), подкрепяйки разширени програми в областта на науката, сигурността и изследванията.
Министрите от 23-те държави-членки на ЕКА и партньорските страни се договориха за най-голямата финансова подкрепа в историята на агенцията на министерска среща в Бремен на 27 ноември.
Генералният директор на ЕКА Йозеф Ашбахер нарече резултата „голям успех за Европа и наистина важен момент за европейската автономност и лидерство в науката и иновациите“.
Той обяви, че държавите-членки са се съгласили на 32-процентно увеличение спрямо ангажиментите от министерската среща през 2022 г., или 17% след корекцията за инфлация.
Ашбахер добави, че резултатът отразява очакванията на правителствата ЕКА „да продължи да осъществява програми, които ще подкрепят европейското лидерство в космоса и ще помогнат за разширяване на европейските възможности на Земята, в орбита и в далечния космос“.
Той подчерта, че годината на 50-ия юбилей на ЕКА напомня за миналите постижения, но също добави: „Работата едва започва“.
Решенията за финансиране представляват първата важна стъпка за прилагане на дългосрочната Стратегия 2040 на ЕКА, която очертава научните и индустриалните амбиции на Европа в космоса и необходимите за постигането им технологии.
Германия осигури 5,4 млрд. евро, а Великобритания се ангажира с 1,7 млрд. паунда за програмите на ЕКА.
„Германия е най-големият донор на ЕКА“, заяви на 27 ноември германският министър по космическите въпроси Доротее Бяр. „ЕКА преминава към нова парадигма с конкурентни подходи, ориентирани към потребителите и приложенията. Така гарантираме суверенитет в космоса и създаваме конкурентоспособност и добавена стойност за германската икономика – в космонавтиката и извън нея.“
Британският министър по космическите въпроси Лиз Лойд заяви, че космическият сектор „е ключов двигател“ на британския икономически растеж и национална сигурност.
Планове и програми на ЕКА
ЕКА осигури 3,5% годишно увеличение в реални стойности за науката, подкрепяйки мисии като LISA и NewAthena и започвайки технологична работа по плана Voyage 2050, включително предложената мисия за търсене на живот на Енцелад.
Министрите одобриха инициативата „Европейска устойчивост от космоса“ за разширяване на спътниковия капацитет с двойна употреба при кризисно реагиране и сигурни комуникации.
Първоначалното финансиране ще изгради обща система за изображения с висока резолюция и нови услуги за навигация и свързаност в ниска околоземна орбита (LEO), съобщи ЕКА.
Агенцията увеличи финансирането за намаляване на зависимостта от неевропейски технологии, подкрепа за Arian 6 и Vega-C и укрепване на търговските програми. Около 3,6 млрд. евро ще бъдат насочени към съфинансирани проекти, а работата продължава по спътниците от следващо поколение Коперник и мисиите за изследване и развитие на програмата за наблюдение на Земята на ЕКА.
Правителствата подкрепиха приоритетите в изследванията, включително марсохода Розалинд Франклин през 2028 г., лунния модул Аргонавт и технологиите за операции в ниска околоземна орбита.
Европейските държави-членки потвърдиха ангажираността си към космическите изследвания. Марсоходът Розалинд Франклин, съвместна мисия с Роскосмос, получи финансиране за старт към Марс през 2028 г. От своя страна, спускаемият апарат Аргонавт ще стане следващата голяма лунна мисия на Европа, осигурявайки устойчиво присъствие на Луната.
ЕКА потвърди и два демонстрационни полета за услуга за връщане на товари от ниска околоземна орбита, предназначена да се свърже с Международната космическа станция преди планираното ѝ извеждане от експлоатация през 2030 г. Преди 2028 г. е предвиден средносрочен министерски преглед за преоценка на международното сътрудничество.
Програмата на агенцията за космическа безопасност ще се съсредоточи върху три мисии, включително Рамзес, която ще пресрещне астероида Апофис през 2029 г. Другите мисии са космическата метеорологична обсерватория Vigil и Rise – мисия за орбитално обслужване и намаляване на космическите отломки.
Агенцията съобщи също, че оценява възможността за нови центрове в Полша за приложения в сферата на сигурността и в Норвегия за арктически космически операции.
