Пандемията е „перфектната буря“, която глобалистите искат да използват за преустройство на живота ни в интерес на глобалната олигархия
САЩ изглеждат все по-пробити от китайските интереси, а най-видимата емблема на този подмолен процес е самият Байдън
След 203 години летаргичен сън Греъм се събужда в един нов свят. Той е станал най-богатият човек. През годините състоянието му е инвестирано от Белия съвет – група адвокати, които управляват имуществото му – в изкупуването първо на индустрии и обработваема земя, а после на политици, съдии, чиновници.
Оформилата се олигархична върхушка промива мозъците на населението с пропаганда, струяща от високоговорители и „кинематографи“, предаващи образ и звук. После се вдига народно въстание срещу потисниците, но то води само до смяната на едната олигархия с друга. Хората са закрепостени към гигантската Трудова Корпорация, управлявана от елита. Различните категории работници носят униформи с цветове, обозначаващи функциите им в производството. Плаща им се в натура – хранителна дажба ден за ден.
За да са несигурни и зависими. Вече няма дребни собственици, няма земевладелци. Няма свободни хора, а крепостно население, концентрирано в няколко клаустрофобични мегалополиса. Семейството вече не съществува като социална единица, а децата са отглеждани в своеобразни ферми. Евтаназията е узаконена. „Черна полиция“ от африканци, лоялни на олигархията, наказва неподчинението. Правото на свободно придвижване е силно ограничено за масите.
Това са щрихи от света, обрисуван в класическата дистопия на Хърбърт Уелс „Когато спящият се събуди“ (1899 г.). Щрихи, чиито сенки и без особено въображение могат да се открият в днешните глобални реалности.
В началото на пандемията публикувах в две части в „Труд“ статията „Геополитика на пандемията“ . Това беше опит да се очертаят основни процеси и опасности, пред които ни изправя коронакризата. Там писах, че елитите, произведени от неолибералния глобализъм, ще лансират два основни наратива. Първият е, че тази криза изисква мощна наднационална власт и окончателно анихилиране на националната държава. В Европа – федерализация на ЕС и концентрация на още повече правомощия в Брюксел. В световен мащаб – ефективно подчиняване на държавите на наднационалните органи от типа на ООН, Световна здравна организация, МВФ и Световната търговска организация. Вторият техен наратив – човечеството на всяка цена трябва да съсредоточи трилионни ресурси в „зеления курс“.
В момента преживяваме именно такова масирано настъпление на глобалистите. Пандемията е „перфектната буря“, която те искат да използват за преустройство на живота ни в интерес на глобалната олигархия. Социалното дистанциране, което се налага за ограничаване на разпространението на заразата, неминуемо изпраща все повече хора в дигиталния свят. Там работят, там учат, преподават, търгуват, пазаруват, общуват. Много повече от преди. Откъсването на хората един от друг и ограничаването на физическото общуване, сбирки, обществени акции и прояви, значително намаляват динамиката на демократичния процес. Обществото, което привидно става по-свързано чрез социалните мрежи, всъщност се атомизира и омаломощава. Хора, организации и активисти стават самотни обитатели на дигиталния свят, лишени от много от инструментите за социално действие.
Това нямаше да е точно така, ако в мрежата имаше свободно движение на информацията, свобода на дискусиите и обмена на мнения. Свидетели сме обаче, че тази свобода систематично и неслучайно се изкоренява. Фейсбук, туитър, youtube, wikipedia и основните медийни централи на глобализма налагат все по-неприкрита, гьобелсова цензура на политически мнения, социални искания, идеологически възгледи. Всичко това, съчетано с ограничаването на правото на свободно движение на неваксинираните срещу COVID-19 и все по-софистицираните технологии за проследяване и намеса в личното пространство на хората, е в състояние да превърне държавните територии в дигитални „концлагери“.
Наред с това, преди ден генералният секретар на ООН Гутереш призова за обявяване на „извънредно положение за климата“. Пуска се в ход радикалният план за промяна на устоите на световната икономика чрез така наречения „зелен нов курс“. Това означава поне две неща. Разрушаване на цели икономически сектори и, следователно, лишаване от социален статус и житейска перспектива на стотици милиони хора, заети в тези сектори. И още – извличане на гигантски ресурс от данъкоплатците, който вместо в благосъстояние ще се инвестира в скъпо струващи и неефективни „зелени технологии“.
Вижте още: ESG е глобалистка измама, целяща да въведе глобално правителство
Силен тласък на настъплението на глобалистите дават безпрецедентно дискредитираните президентски избори в САЩ. Чрез изборни измами, извършени и след това прикривани от „октопода“ на дълбоката държава със съучастието на ляво-либералните медии, технологичните олигарси и политизирани съдебни магистрати, се прави опит за трайно връщане на Белия дом в ръцете на глобалистите.
Но глобалисткият курс на Байдън и кръговете, които го дирижират, няма да бъдат посрещнати триумфално в Америка. След икономическият разцвет от политиката на Тръмп – ниски данъци, ниска безработица и по-високи доходи, Америка при Байдън би била обречена на скоротечна икономическа криза заради ангажимента му да затвори икономиката. Данъчното бреме ще се увеличи значително, а бюрократичната преса върху бизнеса ще нарасне. Нещо подобно виждаме в умален модел в Калифорния, където глобалистките политики вече прогонват не само хиляди хора, но и стотици корпорации, сред които емблематични за Силициевата долина компании като Oracle, HP, Tesla и пр. Всички те отиват в щати с повече свобода и сигурност – Тексас, Флорида.
Нещо повече, при управление на Байдън САЩ ще навлязат в своеобразен „елцинов период“. Така, както либерална Русия на Елцин беше пробита и превзета отвътре от американските интереси по онова време, така днешна Америка изглежда все по-пробита от китайските интереси. Елитът на Демократическата партия, а и немалко и от републиканците, са оплетени в многомилиардни финансови схеми с Китай. Най-видимата емблема на този подмолен процес е самият Байдън. Неговият син Хънтър, който без всякаква професионална квалификация, за една нощ се озова собственик на фирми със стотици милиони финансиране от китайски банки и корпорации, докато баща му беше вицепрезидент на Барак Хюсеин Обама, е живото доказателство за зависимост от китайски интереси.
През последните години Пекин наля купища пари в американската образователна система, получавайки така влияние върху ценностното възпитание на младите, а също върху хиляди учители и университетски преподаватели. Тази ерозия на американския политически и интелектуален суверенитет беше временно задържана от противопоставянето на администрацията на Тръмп. Но при Байдън ще процъфти, защото той представлява „китайската партия“.
Колкото по-разклатена е Америка, толкова по-несигурен ще е светът. Колкото повече Китай овладява политически територии, толкова повече ще се стесняват териториите на свободата. Светът навлиза в нова гореща фаза на войната срещу глобализма.
Борислав Цеков е доктор по конституционно право, aвтор на монографията „Доктрината „Тръмп“ срешу неолибералния глобализъм“.
