Ако родителите възпитават децата си в уважение, ще осъмнем в ново общество
Йордан Камджалов е един от съвременните будители на България. Роден е на 16 октомври 1980 г. в Търговище, в семейство от артистичните среди на родния си град. Има сестра, Симона, която също е музикант. Учи дирижиране в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София при проф. Васил Казанджиев (1999 – 2003), в Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин (2003 – 2009), в Международна академия за диригенти Allianz – Philharmonia, Лондонски филхармоничен оркестър (2010 – 2012) и др. Специализира при диригенти от световна величина като Пиер Буле, Еса-Пека Салонен, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Дейвид Зинман, Даниел Баренбойм и др. През 2005 – 2008 г. е асистент-диригент на филхармоничния хор и оркестъра на Хумболтовия университет, Берлин, и асистент към катедра „Дирижиране“ на Музикалния институт (Hochschule für Musik) в Берлин. От 2006 г. е артистичен директор и главен диригент на международния ансамбъл „Innorelatio“, Берлин.
През 2011 г. е избран с пълен консенсус за генерален музикален директор и главен диригент на забележителния културен център Хайделберг измежду над 150 кандидати, с мнението, че е „харизматичен музикант с изключителен талант, който би могъл да убеди всички, въвлечени в артистичните и музикални планове“. През сезон 2012-2013 и 2013-2014 г. той е и главен диригент на операта и филхармонията на Хайделберг и на „Schloss Festival“ Хайделберг. Реализираните в неговия мандат концептуални сезони са най-касовите в историята на операта и оркестъра на града. Прекратява предсрочно договора си на генерален музикален директор, поставяйки като приоритет международната си дейност и творчески визии, но през сезон 2014-2015 г. остава в музикалния живот на Хайделберг като първи гост-диригент.
Дълбоко убеден в огромния потенциал на българската култура, през 2010 г. става съосновател и президент на Фондация „Йордан Камджалов“, предназначена да подпомага развитието на млади български творци. През 2014 г. създава проекта „Музикална лаборатория за Човека“, концептуална вокална формация, в която участници са хора с вокален и артистичен талант от различни професии. През 2016 г. създава оркестър „Генезис“, като го определя като концептуален културен проект за България, в чиито изяви участват музиканти от страната и света (Лиса Джерард и др.) От 2019 г. маестро Камджалов развива творческа дейност предимно в България, като се старае да направи високата култура на класическата музика за хората в цяла България. Особено внимание обръща на младото поколение, заради което се заема заедно с екипа си да развие собствена образователна концепция. Тя вече се прилага в Частно основно училище и детска градина „Стремеж“.
Празнично ли Ви беше на 24-ти май?
Беше ми отговорно. Както обикновено. Изпитвам огромен респект към посланието на този ден, но май не ме интересуват еднодневните послания. Интересуват ме целогодишните послания. Целоживотните послания. Посланията, които обхващат и касаят цяла една цивилизация. На този ден, ние празнуваме личности от този мащаб. Честитя празника на всички, които дръзват да мислят дори в една малка част от този мащаб. Не ме интересуват никакви клишета. Благодаря на всички, които творят и на всички, които създават. Нямах време да честитя. Имах време да творя, да се самоизцеждам, да вдъхновявам, далеко от родината, работейки с изключителни професионалисти от 15-20 държави.
Споделихте в социалните мрежи, че духът не е свързан с конкретна азбука, а минава през душите на всички хора, които са осъзнати за значението му. Това беше покрай концерта Ви във Франкфурт, на който дирижирахте един от титаните на австрийската и европейската музика – Брукнер. По време на цикъла Ви „Интердисциплинарни творци“ често подчертавате свързаността на руските композитори с Европа, и по-конкретно с Германия. И все пак, не остава ли композираната музика самобитна за народността на своя автор? Рахманинов например специално подчертава, че музиката му отразява неговата душа, а тя е руска…
Остава, разбира се. Но тук няма противоречие. Общоевропейският контекст е свързан с генезисни, екзистенциални, симбиотични отношения. Народите в Европа могат да се научат да живеят в хармония.
Разкажете ни подробности за последния концерт, който дирижирахте във Франкфурт. Продължава ли Германия да цени своята музикална класика, въпреки модерността, обхванала съвременното общество там? Една модерност, която за съжаление не надгражда, а руши традицията.
Както сега, така и преди това, което се цени, е истинското и докосващото. И тази тенденция се засилва и става все повече така. Ако съвременният човек би си дал времето за нещо в изкуството, то би си го дал за нещо, което е наистина вълнуващо, трогващо, запомнящо, дори разтърсващо. И нашият последен концерт във Франкфурт беше точно в този порядък. Обратните връзки са, че концертът е бил повече от специален. Показателно за това е, че тези чужденци продължават да търсят всякакви възможности, за да продължат работата си с българския диригент. Веднага след концерта получих покани за Германия, Шотландия, Англия и други държави.
Имате ли надежда, че България ще успее да запази своята традиция? И каква е ролята на образованието в това?
Да, ще успее. Ролята на образованието е огромна. Ние работим по това – създадохме миналата година интердисциплинарния просветен център Академия за Човека, като тази година вече имаме и Частно основно училище и детска градина “Стремеж”.
Какво мислите за инициативата на МОН да се въведе възможността да се изучават християнски ценности в общообразователната училищна програма?
Хубаво е, но аз не вярвам много в ефекта от подобни неща. Даже мисля, че подобни мерки са от една страна дълбоко правилни, а от друга са дълбоко лицемерни. Не можем да очакваме нищо добро и никаква промяна, докато хората от всички възрасти ежедневно получават чрез медии, политици, улица едно много ниско ниво. Много аспекти в т. нар. “изкуство” също са просто катастрофални, безочливи, убийствени и напълно анихилиращи посланията, които би се очаквало да бъдат получени в едни такива часове.
При последната лекция от цикъла „Интердисциплинарни творци“, за Вилхелм Хершел, споменахте, че комбинацията музика-математика ще е специално застъпена в учебната програма на Вашето училище „Стремеж“, защото е важно хармоничното развитие на мозъка – неговата лява и дясна половина, логика и креативност. Вярвате ли, че това по естествен път ще помогне на децата да пораснат по-добри хора?
Да, сто процента.
Мислите ли, че проблемът на българското общество е стремежът към изява на личността на всяка цена? Или бихте го дефинирали по друг начин?
Не, не е това проблемът в нашето общество. Първо, стремежът е нещо възвишено. Стремежът към нещо високо. Към нещо истинско. Мисля, че тази дума е прекалено великолепна, за да бъде използвана в този контекст. Напротив, проблемът е, че хората нямат стремеж да проявят истинската си сила, истинския си потенциал, поради което блатясват вътрешно и външно, озовавайки се в едно трайно, официално или не, депресивно състояние, вследствие на което изгубват възможността да се радват на живота. И от там нататък по един естествен начин изглежда, че те са лоши. Но това всъщност е една психическа оптическа илюзия.
В едно общество от развити духовно хора – кой ще върши черната работа?
Най-духовните ще вършат най-черната. И това може би няма да е нещо ново. Не е проблемът една работа да е черна или бяла. Единственият въпрос е дали това служи за повдигането на Човека.
Как да победим омразата? Агресията? Завистта?
Все повече осъзнавам, че те не могат да бъдат победени. Но може да бъде разбран техният генезис, вследствие на което да бъдат неутрализирани на друго ниво. Тези думи изглеждат страшни, но истината е, че те са прояви на много дълбока слабост и са присъщи само за много наранени, бедни и неудовлетворени хора. Те са достойни за съжаление и разбиране. Всяко реципрочно отношение би било проява на същия този страх и незрялост.
Вие самият сигурно често се сблъсквате с тях. Имате ли си собствена рецепта/стратегия за справяне?
Да. Постоянно се сблъскваме с подобни неща. Но както казах горе, ние все повече разбираме генезиса на подобно поведение. Ако не бяхме толкова успешни, умни, красиви, добри, богати, известни, обичани, даже обожавани, нямаше да срещнем и онова. Всичко си има цена. И ние имаме честта да плащаме тази цена. А относно рецептата, за която питате, тя е да работя още повече, да успявам още повече, да давам още повече.
Оптимист ли сте, че българите ще разберем скоро сентенцията на Теодосий Теодосиев, че „Не може да живеем по законите на дявола и да чакаме Бог да ни помогне“?
Да.
Имате идея на Първи юни – Деня на детето, в емблематичната за София и забравена за съжаление местност Камбаните, където се провеждаше Асамблеята „Знаме на мира“. В тази връзка ще си позволя да споделя едно свое усещане за Вас и мисията Ви да градите мостове между светлите моменти в новата българска история, независимо за кой период от нея става дума. Вярвате ли в помирението между българите – русофили и русофоби, комунисти и антикомунисти?
Планираното ни събитие за Празника на детето, в един нов формат на Музикална лаборатория за всички – България пее, а именно “Децата на България пеят”, се планира за 1 юни 2026 г. А относно дали вярвам в подобно помирение, то е невъзможно между крайно поляризирали се глупави хора. То ще е най-естественото и нормалното нещо, ако хората пораснат и престанат с вечното слабоумно дерби между Левски и ЦСКА, Москва и Брюксел, сини и червени и пр.
Коя е най-голямата трудност, с която се сблъсквате при работата си в България? И оптимист ли се, че лудият свят, в който живеем, ще се нормализира (скоро)?
Най-голямата трудност е свързана с някои от тези тъжни и завиждащи хора във връзка с въпроса Ви по-горе. Това е една основна трудност, но тя нито е отскоро, нито е просто към Йордан Камджалов, тя си е от векове и хилядолетия и засяга пряко и правопропорционално тези, които наистина работят и създават извън всякакви институционални, партийни и обществени удобства. А относно моя оптимизъм за нормализация – не, аз не съм оптимист, аз съм убеден, че този етап рано или късно ще приключи, но този процес няма да се нарича нормализация, защото ние нямаме никаква идея кое е нормалното, респективно здравото, понеже патологията е глобална и същественото е останало чуждо за почти всички култури и хора. Но с това искам да кажа, че тук не става дума за оптимизъм, а за порядъци и закони, които регулират нещата на макрониво и че предстоят съвсем други изключителни неща за човечеството, които обаче имат своя път и своята цена. Тази цена ще могат да я платят само тези, които са подготвени да я платят. Но това няма да е нито днес, нито утре. Това е чиста диалектика. Най-доброто предстои.
Има една китайска поговорка: „Ако мислите една година напред – засейте жито; ако мислите десет години напред – посадете дърво; ако мислите петдесет години напред – възпитавайте добре децата си.“ Какво е за вас доброто възпитание на децата?
Точно защото мислим 50-100 години напред, вече имаме училище и градина. Който може, да дойде при нас. Как възпитаваме ли… аз не съм най-добрият в това. Но определено самостоятелност, пълно уважение към учителите, пълно уважение към всички по-възрастни, пълно уважение към храната, към книгите, към себе си, към всички околни, към природата, към всички ресурси, способност за поемане на рискове, дисциплина, творчество, фантазия, доверие, неподценяване, ненадценяване, нулево толериране на мързел, агресия, неблагодарност. Всичко това е предостатъчно, за да осъмнем в едно общество от нов порядък.
Имате ли специално послание за децата на България?
Към децата нямам. Имам обаче към техните родители. Да спрем да се оправдаваме. Да спрем да правим деца, които не искаме. Да спрем да правим деца, за които не сме готови. Да спрем да избиваме комплексите си през децата си. Да спрем да вкарваме децата си в самоубийствена конкурентност. Да спрем да се тровим, давайки лош пример на децата си. Да спрем да ядем глупости. Да спрем да пием глупости. Да спрем да мислим глупости. Да спрем да комерсиализираме децата. Материалистите да спрат да отказват децата си от духовното. Псевдодуховните и религиозните да спрат да отказват децата си от материалното. Да спрем да сме болни и просещи. За да не се чувстват децата виновни, че ние сме техни родители. Да започнем да мислим и живеем достойно, отговорно и съзнателно, и то не от утре, а от днес. Това пожелавам на всички хора, които живеят по лицето на цялата земя. Респективно и на себе си.
Споменахте, че идеята за Първи юни остава за 2026 г. Какво предстои до края на 2025 г.?
През цялото лято ще продължава нашето вече многосезонно национално турне “Музикална магия”. Каня също най-сърдечно всички музикални ценители на бутиковия фестивал в Царски дворец Врана на 13, 14 и 15 юни (резервации са възможни само чрез контактите на Фондация “Йордан Камджалов”), както и на първия Фестивал “Камджалов” в Долината на розите през първия уикенд на юли тази година. Вярвам, че на тези събития ще можете да се докоснете до неща, които ще Ви вдъхновят.
