Възродени звездни мигове от оперното изкуство
Русенската опера, една от водещите български музикални сцени, вече си има своеобразно написана история. Тя обаче не е нито критично-теоретично изследване, нито изброяване на представленията й и техните създатели. Нейната историчност изкристализира от творческите портрети, които е написал Огнян Стамболиев в книгата си „Запленени от сцената. Портрети на оперни артисти по повод на 75-годишнината на Русенската опера“. В нея историята израства чрез проследяване живота на изтъкнати русенски и български творци на оперното изкуство от началото на създаването й през 1949 г. до наши дни.
Огнян Стамболиев, известен преводач, журналист и критик, е обогатил творческата си биография и с тази на изтъкнат музикален критик и изследовател. Отдавна той има интереси към музиката в нейната богата жанровост, бил е и драматург на Русенската опера през 70-те години. Най-важното – има много книги и публикации върху този жанр: „Нова книга за операта“ в 2 тома, „Книга за оперетата и мюзикъла“ (“От Офенбах до Уебър“), книги-биографии „Слънчевият тенор Николай Здравков“ и „Несравнимият Кирил Кръстев“. Има и многобройни публикации – статии и рецензии в различни издания за музика от национален характер.
За тази си дългогодишна критическа дейност е удостоен с наградата „Златна лира“ за музикална критика, както и наградите „Русе“ и „Златен век“. В този смисъл последната му книга се явява като кулминация в неговите дългогодишни критико-музикални изяви.
Огнян Стамболиев създава тази книга дълго време, написвайки многобройни статии и рецензии за редица спектакли на Русенската опера, както и портретни скици на нейни творци. И всичко това сега е събрано в една антология, макар че има и нови портрети, написани специално за изданието.
В 65 портрета Огнян Стамболиев представя творческия път на изтъкнати представители на оперното изкуство в Русе – солисти, диригенти, режисьори, сценографи, хормайстори и директори. Портретите са подредени в творчески тематична йерархия: започва се от основателите на операта през 1949 г., преминава се през четирите поколения оперни певци и се стига до днешното – четвъртото; в отделен порядък са представени последователно режисьорите, сценографите, композиторите, диригентите, хормайсторите ,директорите. Именно тази подредба неволно отвежда до възприемането на книгата като своеобразна история на Русенската опера, очертана чрез портретни профили.
За читателя ще бъде интересно да си върне спомена за изкуството на така познати и така обичани оперни творци от близкото минало и днешния ден: например за певците Пенка Маринова, Кирил Кръстев, Николай Здравков (първата звездна тройка), Ана Ангелова, Иван Димов, Тодор Бонев, Анастас Анастасов, Мария Венциславова, Пенка Дилова, Виолета Шаханова, Стефан Димитров, забравените Иван Добрев, Неделчо Павлов, Евгения Бабачева, Неделчо Деянов, Ана Георгиева, Кунка Кузманова, днешните зрели творци като Иван Кюркчиев, Евгени Ганев, Любомир Дяковски, Стоян Стоянджов, Йоланта Николаева, както и направилите световна кариера Стефка Евстатиева и Иван Консулов.
Представени са още Мария Бохачек, Евдокия Здравкова, Михаил Мартинов, редица други „оперни гласове“. Важно място е отделено на диригентите Константин Илиев и Добрин Петков, Ромео Райчев, Борис Хинчев, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, на режисьорите Драган Кърджиев, Михаил Хаджимишев, Евгени Немиров, Стефан Трифонов, а също и на директорите-градители – Георги Чендов, Михаил Кътев, Пламен Карталов.
Правя това изброяване малко напосоки, за да се види как отделните скици възбуждат спомена за изкуството на много знаменити деятели на оперното изкуство в Русе – някои забравени, а други все още живи и здрави – в зенита на зрелостта си.
Портретистът Огнян Стамболиев изгражда един плътен, динамичен и разнолик портрет на дадения творец. Той проследява цялостната му биография, големите роли и постижения, фиксира не само възходящият му звезден път, но и изживените драматични моменти в неговото творчество. Това създава релеф, индивидуална окраска, плътност на портрета.
Бих казал, че Огнян Стамболиев буквално страда или се възторгва от една биография, гневи се или се просълзява от криволиците на един творчески път. В тези портрети има не само емоционален отглас, но и чисто изследователска работа: отбелязани са годините на раждане, големите роли и спектакли, мястото на раждане и първи стъпки в кариерата, пътят на израстване по години и т.н. Именно това създава живостта и цветността в динамиката на портрета.
Атмосферата на история в книгата се получава и от разсъжденията на Огнян Стамболиев, поставяйки анализираната личност в контекста на основните моменти от развитието на операта в Русе. Въвеждащият му текст е озаглавен „Музикален театър от висока класа“, който в синтезиран вид проследява големите спектакли, творци и явления в 75-годишната история на операта. Той завършва със заключителната ударна фраза : “Един асамблов музикален театър от висока класа, с безспорен принос към българската култура“.
Въобще духът на апотеоз на славното минало на операта се налага в книгата, чийто дух авторът желае да се продължи и в днешните му съвременни изяви…
Изданието „Запленени от сцената“ има не само тесен професионален характер – то е ценно и с културологичното си внушение – разкрива в пълнота една мощна картина от музикалния ландшафт на дунавската ни столица, така характерен за нея и отличаващ го от други градове.
Книгата е рецензирана и високо оценена от изтъкнати изследователи на нашата музикална култура – проф. д-р Боянка Арнаудова и проф. д-р Румяна Каракостова. Този факт подсилва нейната художествена и научна стойност.
Крум Гергицов е роден през 1949 г. в с. Новачене, Плевенско. През 1976 г. завършва театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Любомир Тенев. От 1976 г. е драматург на Русенския драматичен театър. В периода 1998–2000 г. е и негов директор, а през 2006–2011г. – заместник-директор. Активно се изявява в областта на театралната критика. Има множество публикации по проблемите на българския театър в столични и местни издания за култура и изкуство. Автор на книгите „Русе – преживени театрални мигове“ (2009) и „Летопис на Русенския драматичен театър –1907–2014 г.“ (2014).
