Председателят и изпълнителният директор на Националния конституционен център разказва как добродетелите са ръководили основателите на САЩ и защо Америка трябва да възстанови своите корени.
„Ние считаме тези истини за свещени и неоспорими“, гласи черновата версия на Декларацията за независимост на Томас Джеферсън, „че всички хора са създадени равни и независими, че от това равно сътворение те получават присъщи и неотменими права, сред които са опазването на живота, свободата и стремежът към щастие.“
След това черновата на Джеферсън е била обсъдена, дебатирана и редактирана от останалите членове на Комитета на петимата, който включва Бенджамин Франклин, Джон Адамс, Роджър Шърман и Робърт Ливингстън, а после и от Втория континентален конгрес. Що се отнася до тези „неотменими права“, хората, чиито потомци ги обявяват за бащи-основатели, разбирали напълно какво означават живот, свобода и стремеж към щастие. Последното от тези три понятия обаче през нашето столетие се преосмисля бавно и изцяло.
Джефри Розен, председател и изпълнителен директор на Националния конституционен център, работи неуморно да върне американското съзнание към първоначалното му разбиране за значението на щастието. Чрез Конституционния център, спонсорирания от Конгреса подкаст „Ние, народът“ и многобройните годишни лекции, Розен води борбата за образоване на обикновените американци по отношение на принципите на Декларацията за независимост и Конституцията. И прави това, което са правели много от Бащите-основатели, за да подкрепят аргументите си – взема перото в ръка.
Дефиниране на щастието
В своята книга „Стремежът към щастие: Как класическите автори на добродетели вдъхновиха живота на основателите и определиха Америка“, Розен обяснява как основателите са разбирали значението на щастието и как тяхното определение не е било тяхно собствено творение, а конкретно формулирано през хилядолетията.
„За бащите-основатели стремежът към щастие е означавало да бъдеш добър, а не да се чувстваш добре – стремеж към ценности, а не към непосредствено удоволствие“, обяснява Розен. „Под ценности те са разбирали самообладание, самостоятелност, усъвършенстване на характера.“ Този вид „подредена свобода“, както я нарича, когато човек подрежда живота си добродетелно и отговорно, „е важна част от упражняването на добродетелта.“
Розен излага аргумента на основателите, че за да бъде дадено общество свободно, то трябва да е добродетелно. Тяхното определение за щастие се основавало на речника на Самюъл Джонсън, който цитира множество източници при дефинирането на думата – от теолога Ричард Хукър до политическия философ Джон Лок. Розен добавя, че тези идеали, които съвпадат в определението от XVIII век, произхождат от „Никомахова етика“ на Аристотел. Аристотел, както обобщава Розен, „определя щастието като дейност на душата в съответствие със съвършенството или добродетелта.“
Правителство, което отразява индивида
Индивидуалната цел на основателите е била стремежът към щастие, т.е. добродетелта – или, в по-широк контекст, самоуправлението. Самоуправлението се е вписвало в общата цел на основателите, която била да създадат правителство, отразяващо идеалите на добродетелния човек.
„Основателите вярвали, че личното самоуправление е необходимо за политическото самоуправление“, казва Розен. „Всеки човек трябва да намери същото благоразумие, умереност, смелост и справедливост – които са четирите класически добродетели – в устройството на собствения си ум, за да постигне същото равновесие и хармония в устройството на държавата.“
Правилното управление трябва да идва отдолу нагоре, а не отгоре надолу. Разумен народ може да изрази и следователно да създаде разумно правителство. Освен това разумът произтича от рационалността на човека, а рационалният човек основава разума си на установени принципи. Без разум формата на управление на човечеството не би се различавала от тази на животните.
Както посочва Розен, човешките права идват от Бог. „Щом обществото загуби усещането, че нашите права и отговорности идват от Бог или природата, тогава всичко се свежда до политика, а политиката, неограничена от принципи, което нашите основатели са осъзнавали, може да доведе до насилие.“
Розен се страхува, че Америка е на прага точно на това. Повечето от темите за дискусия в страната, дори тези, които засягат неотменимите права, са сведени до политика. Но той посочва, че това не е феномен от 21-ви век. Основателите добре са познавали провалените правителства от миналото. За да се създаде правителство, което да оцелее, е било необходимо да се разбере какво е довело до краха на другите.
Когато делегатите от всички щати, с изключение на Роуд Айлънд, се събрали във Филаделфия за Конституционната конвенция от 1787 г., всеки от тях донесъл свой собствен подход към „създаването на конституция.“ Това се превърнало в продължил цяло лято дебат, основан на принципите на разума и добродетелта. Розен отбелязва, че Джеймс Мадисън пристигнал във Филаделфия с „куфар, пълен с книги за провалените демокрации в Гърция и Рим.“ Розен добавя, че Джон Адамс смятал, че циклите на историята се определят от Полибий, който казал, че „монархията винаги се превръща в тирания, аристокрацията – в олигархия, а демокрацията – в тълповластие.“
В крайна сметка обаче основателите знаели, че това ново правителство, установено чрез нова конституция, трябва да произлиза от волята на народа. То трябвало да бъде демократично, но изградено по начин, който да обуздае фракционизма и да гарантира, че демокрацията няма да се превърне в управление на тълпата. Затова Конституционната конвенция обещала „републиканска форма на управление,“ която била приета, и Конституцията, изградена така, че да „разделя властите, за да защити свободата и да гарантира крайния суверенитет на ‘Ние, народът'“, била ратифицирана от щатите.
Нашето отклоняване от добродетелта
И все пак сега, по-малко от година преди 250-годишнината на Америка, страната е разделена на фракции, а разумът е рядкост. Розен твърди, че нашето свеждане до политика не е продукт на 21-ви век, а на предишния. В книгата си той застъпва тезата, че този упадък на американските добродетели започнал през 50-те и 60-те години на миналия век.
„Най-забележимо е, че поп културата започна да възхвалява хедонизма, а не самообладанието. В резултат идеята за щастието като добродетел изчезна от нашето обществено съзнание.“
Причините са сложни и многобройни – от нови философии като романтизма, който „възвеличава самоизразяването и автономията, а не сдържаността; загубата на доверие в традиционните институции; и „променящата се роля на религията в обществения живот.“ Той добавя, че развитието на технологиите значително допринесе за многодесетилетния спад на индивидуалните, а оттам и на националните добродетели.
„Най-голямото предизвикателство пред идеята на основателите за добродетелно самообладание и отложено удовлетворение са нашите екрани“, заявява Розен. Тъй като хората се пристрастяват към устройствата си – „прекарват повече време в сърфиране и скролване, вместо в задълбочено четене – рискуват да станат роби на страстите си, а не техни господари.“
Не само основателите са разбирали значението на задълбоченото четене. Средностатистическият американски гражданин от онази епоха също го е разбирал. Ето защо федералистите и антифедералистите са използвали периодични издания, за да изложат аргументите си за или против новата конституция. Техните съграждани са чели, размишлявали и вероятно дискутирали идеите.
Мадисън, казва Розен, възлагал „много надежди на новата медийна технология, наречена брошурна преса.“ Той се надявал, че гражданите ще четат аргументи като „Записките на федералистите“ и ще отделят „време да ги обсъждат със съгражданите си, което е много далече от Instagram Reels.“
Вдъхновени от неуспеха
Наистина много далече от истината. Социалните медии и денонощните новинарски източници, твърди Розен, „задоволяват най-низките емоции като гняв, завист и страх, както и негативната поляризация.“ Това е технология, която основателите не биха могли да предвидят, но това е проблем, с който те са били добре запознати. Като отчита този проблем, Розен добавя, че основателите „изобщо не са били сигурни, че американският експеримент ще успее, но те са смятали, че всичко зависи от добродетелта на гражданите – способността на хората да намерят самообладание и самодисциплина, за да се ръководят от разума, а не от страстта.“
Розен изцяло вярва, че Америка е способна да се върне към добродетелните си корени. Всъщност неуспехът на основателите да покрият напълно идеалите, които защитават, ни дават надежда, че и те не са били перфектни. Някои от най-видните основатели са били робовладелци. Розен отбелязва, че тези основатели не се опитвали да оправдаят робството. Те вярвали, че то нарушава Библията и естествения закон, но е било порок, който мнозина не можели да обуздаят.
„В известен смисъл е едновременно обезсърчително и окуражително да видим как тези велики основатели не са успели да постигнат собствените си идеали, защото това ни дава да разберем, че ние самите никога няма да успеем да станем съвършени, но можем да се опитаме и можем да се вдъхновим от техните окуражаващи усилия“, казва Розен.
„Те са били толкова внимателни в това търсене. Били са толкова морално сериозни в това да държат себе си отговорни, да изпитват угризения, когато не успяват да постигнат идеалите си, да признават лицемерието си понякога и винаги да се опитват да се справят по-добре.“
Ново посвещение към добродетелта
Розен предполага, че можем да намерим себе си в основателите, защото не сме толкова различни. Дори политическият ни дискурс, както отбелязва Розен, е сходен. Дебатът между Александър Хамилтън и Томас Джеферсън „за националната власт срещу правата на щатите, за силната изпълнителна власт срещу силния Конгрес, за либералното срещу стриктното тълкуване на Конституцията, определя… нашите политически и конституционни битки оттогава насам.“ Той обаче добавя, че макар тези двама вечни основатели да не са били съгласни по политическите въпроси, те са останали верни на принципите на Декларацията за независимост и Конституцията. Розен настоятелно препоръчва да направим същото.
„Днес е вдъхновяващо да видим, че американци с различни възгледи продължават да приемат принципите на Декларацията и Конституцията“, казва той.
„Също така е отрезвяващо да отбележим, че има нелиберални сили отляво и отдясно, които отхвърлят тези принципи. И с наближаването на 250-ата годишнина на Америка през 2026 г. е наложително всички американци с различни възгледи да се ангажираме отново да поддържаме принципите на Декларацията и Конституцията. Именно това ще гарантира продължаващия успех на американския експеримент през следващите 50 години и след това.“
Тази статия първоначално е публикувана в списание American Essence.
