|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Ключови моменти от последните 11 години определиха съдбата на Украйна, а рамката за прекратяване на огъня започва да се оформя
Специален репортаж
Три години след началото на войната в Украйна бяха направени първите стъпки към евентуално мирно споразумение.
Украинският президент Володимир Зеленски посети Белия дом на 28 февруари, за да обсъди рамка между Киев и Вашингтон, която би могла да размени значителни печалби от украинските редкоземни минерали и природен газ срещу евентуални гаранции за сигурност от страна на Съединените щати и техните съюзници.
Вашингтон и Москва също се договориха да започнат работа по рамка за прекратяване на войната. Тези дискусии, въпреки че са в начален етап и някои не протекоха гладко, изглежда ще доведат до съгласието на Съединените щати с искането на Москва никога да не разглеждат възможността за членство на Украйна в НАТО.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че според него Зеленски ще трябва да направи отстъпки пред Русия, а администрацията на САЩ посочи, че не е реалистично да се очаква, че Украйна ще може да запази границите си отпреди войната.
Много неща предстои да бъдат решени, преди конфликтът да приключи окончателно, но е ясно, че първата европейска завоевателна война през XXI в. радикално промени облика на Европа.
От народното въстание до продължаващата инвазия на Русия – ето преглед на някои от най-големите събития, които оформиха войната.
Евромайдан
Вълна от масови протести разтърси градските центрове в Украйна през ноември и декември 2013 г., като най-много хора се събраха на Площад Независимост в Киев.
Протестите бяха предизвикани от изненадващото решение на тогавашния президент Виктор Янукович да не подпише споразумение с Европейския съюз (ЕС), което преди това беше одобрено от парламента.
Това споразумение щеше да задължи Украйна да предприеме антикорупционни мерки и допълнителни икономически, съдебни и финансови реформи, за да увеличи съвместимостта на политиката си с тази на държавите от ЕС.
То щеше също така постепенно да приведе промишлеността на Украйна в съответствие с техническите и потребителските стандарти на ЕС, като същевременно увеличи политическата и финансовата подкрепа на ЕС за Украйна.
Вместо това Янукович се отказа от сделката и едностранно избра да се стреми към по-тесни връзки с Москва, като подписа споразумение за продажба на Русия на еврооблигации на стойност 15 млрд. долара, което включваше и намаляване на цената на природния газ.
Протестиращите осъдиха този ход като саботаж на опитите на страната да установи по-тесни връзки с Европа. Движението „Евромайдан“ бързо се разрасна поради недоволството от корупцията в правителството, злоупотребите с власт, нарушенията на човешките права и влиянието на олигарсите.
Виталий Захарченко, министър на вътрешните работи на Украйна, беше принуден да се извини за това, което той определи като злоупотреба с власт, след инцидент, при който елитно подразделение на полицията за борба с безредиците тероризира квартал, в който действаха протестиращи, ранявайки около 80 цивилни, много от които не са участвали в протестите.
Законите срещу протестите предизвикват нови въстания
През януари 2014 г. членове на украинския парламент от проруската Партия на регионите на Янукович и Комунистическата партия на Украйна свикват светкавична сесия за гласуване, докато останалите членове на органа отсъстват и не могат да гласуват против мерките.
Депутатите приемат серия от 11 закона, насочени към потушаване на инакомислието и ограничаване на обществените протести, които бързо са наречени от критиците „закони на диктатурата“.
Законите позволяват на правителството да вкарва в затвора украинци за разпространяване на дезинформация в социалните медии или за клевети срещу държавни служители и задължават всички интернет базирани медии и мобилни телефони да бъдат регистрирани от правителството.
Законите също така въвеждат 10-годишен затвор за протестиращи, които блокират входа на правителствена сграда – основна тактика сред протестиращите на Евромайдана.
Законосъобразността на гласуването е поставена под въпрос, тъй като всяка мярка е приета с вдигане на ръка по предварително планиран начин, който според критиците е бил твърде бърз, за да се преброят гласовете.
Възмущението от този ход провокира нови въстания.
Революция на достойнството
През януари и февруари 2014 г. в Киев настъпват хаос и насилие, тъй като правителствените и полицейските сили се опитват да потушат разрастващото се протестно движение.
Най-смъртоносните сблъсъци се случват от 18 до 20 февруари, когато хиляди протестиращи напредват към парламента, водени от активисти с щитове и каски.
Полицейски снайперисти обстрелват и убиват няколко протестиращи, преди да избухнат преки сблъсъци между протестиращите и полицията за борба с безредиците, при което много протестиращи са пребити до смърт от полицията, а други са застреляни безразборно.
В резултат на насилието загиват 108 цивилни граждани и 13 полицейски служители.
Янукович и опозицията подписват споразумение за сформиране на временно правителство на единството, след като правителството му подава оставка. Полицията се оттегля от центъра на Киев, а протестиращите поемат контрола над голяма част от района, като продължават да координират действията си от барикадирания протестен лагер на площад „Независимост“.
Протестиращите събарят и повреждат статуи на комунистически лидери от съветската епоха, които се смятат за символи на зловредното руско влияние.
Янукович е свален от поста си и бяга в Русия
Янукович тайно напусна Киев в нощта на 21 февруари. Протестното движение приветства този момент като революционна победа срещу корумпирания постсъветски режим.
На 22 февруари 328 от 450-те членове на парламента гласуват за отстраняването на Янукович от длъжност, като заявяват, че той е изоставил задълженията си. Никой не гласува против мярката, а 36 членове на собствената партия на президента я подкрепят.
Парламентът също така гласува с 386-0 гласа за възстановяване на конституцията на страната от 2004 г., която е условие на предишното споразумение с ЕС, от което Янукович се е отказал.
Същата вечер в телевизионно обръщение от Източна Украйна Янукович заявява, че няма да подаде оставка, заявявайки, че е „легитимният глава на украинската държава“ и че връщането на конституцията от 2004 г. от парламента е незаконно, тъй като той не го е подписал.
Украинската гранична охрана не позволява на Янукович и други приближени на режима му да напуснат страната, докато ръководството в Киев повдига срещу него обвинения в държавна измяна и масово убийство.
След това той иска и получава подкрепа от тайни руски военни агенти, които го превеждат нелегално от Донецка област в Крим и накрая в Русия, където получава убежище от руския президент Владимир Путин.
Избухват контрареволюционни протести
През март 2014 г. Янукович е осъден задочно за държавна измяна на Украйна и издирван за масово убийство заради действията си срещу протестиращите през предходния месец.
От Москва той продължава да обявява, че е законният президент на Украйна, и да призовава украинците да се противопоставят на онова, което той определя като нелегитимно правителство в Киев.
Руските държавни медии започват да описват свалянето на президента като преврат, организиран от американското разузнаване, а в Южна и Източна Украйна, където по-голямата част от населението говори руски като първи език, избухват контрареволюционни протести.
От страх, че про-Янукович протестиращите в Източна Украйна са повлияни от руската пропаганда, украинският парламент приема законопроект за отмяна на статута на руския език като официален държавен език.
Законопроектът не е приет, но предизвиква масово възмущение и страх в източните и южните райони на Украйна.
Хиляди протестиращи контрареволюционери излизат на протест срещу новото правителство в няколко големи града.
В Харков антиправителствени демонстранти охраняват статуята на комунистическия лидер Владимир Ленин и блокират влизането на официални лица в сградата на градския съвет.
Проучванията на общественото мнение показват, че според повечето хора в рускоезичната източна част на Украйна всички нива на новото правителство са нелегитимни.
Анексирането на Крим
В края на февруари 2014 г. Сергей Аксьонов, руски гражданин, е избран за министър-председател на Крим, след като свиква парламента на закрито заседание в присъствието на въоръжени руски войници.
Назначението изисква одобрението на президента, което е предоставено от Янукович в Москва.
През целия март Янукович продължава да призовава членовете на украинската армия да не се подчиняват на заповедите на новото правителство.
Руските войски започват да проникват тайно на Кримския полуостров в Южна Украйна.
Представителят на Русия в Организацията на обединените нации предизвика тревога, когато информира Съвета за сигурност на ООН, че Янукович е поискал руска военна помощ за защита на рускоезичното цивилно население в Украйна.
На 4 март Путин заявява пред репортери, че изпращането на войски в Украйна е законно, тъй като Янукович е „легитимният президент“ на Украйна и е поискал това.
През целия месец руски специални сили и местни паравоенни формирования превземат правителствени сгради в Крим, като навсякъде издигат руски знамена.
Стотици антиправителствени протестиращи блокират и достъпа до кримския парламент с искане местните депутати да не признават новото правителство в Киев за легитимно и с искане за провеждане на референдум за статута на Крим като автономна република.
На 11 март Върховният съвет на Крим и Севастополският градски съвет издават декларации, че Автономна република Крим и град Севастопол са суверенна държава, наречена Република Крим. Местният парламент е разпуснат.
Украинското законодателство изисква от Върховния съвет на Крим да се консултира с президента на Украйна, за да извърши подобно действие.
Като удар по новото правителство в Киев, кримските лидери признават Янукович за законен президент и получават одобрението му от Москва.
Референдумът за обявяване на независимостта на Крим е незаконен съгласно признатата в Киев конституция на Украйна и на практика поставя Украйна в състояние на гражданска война.
Аксьонов, в качеството си на нов министър-председател на Крим, се обръща към Путин с молба за съдействие за осигуряване на мира в Крим и Путин разрешава незабавна руска военна намеса.
Отцепването на Донбас
Когато Русия окупира и анексира Крим, въоръжени проруски сепаратисти започват да превземат правителствени сгради в източните провинции Донецк и Луганск, известни като Донбас.
Лидерите на бунтовниците обявяват референдум за това дали Донецк да се присъедини към Руската федерация и избират няколко руски граждани в правителството.
През април 2024 г. бунтовниците в Донецк и Луганск, които граничат с Русия, официално обявяват, че се отделят от Украйна, за да формират независими Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР).
Двете отцепнически държави са описани в международните медии като марионетни държави на Москва.
Русия не призна официално независимостта им, но руски оръжия и бойци започват да преминават границата, за да подкрепят бунтовниците.
Започва войната в Донбас
Отделянето на Донецк и Луганск поставя началото на десетилетие на междуособици, които разтърсват Украйна, като в европоцентричната западна част на страната сепаратистите се смятат за терористи, а в рускоезичната източна част – за нелегитимен Киев.
През годината десетки хиляди руски граждани преминават границата в Донбас, за да помагат на бунтовниците, а Москва започва тайно да изпраща ветерани от войната, за да обучават бойците там.
Украйна изпраща антитерористична военна мисия в региона и до август 2014 г. отвоюва по-голямата част от загубената си територия.
В отговор на украинските успехи Русия започна директно да изпраща войски, танкове и артилерия в Донбас. След това с руска подкрепа бунтовниците започват да си връщат териториите от украинските военни.
Продължава в Част II
