Коментар
„Досиетата Twitter“ разкриха многобройни контакти между правителствени служители на САЩ и Twitter и искания за цензуриране на акаунти или съдържание: по-специално в контекста на предполагаемата „дезинформация“ по темата COVID-19. Но това, което те не разкриха, е, че в действителност е съществувала официална правителствена програма, изрично посветена на „Борбата с дезинформацията на COVID-19“, в която Twitter, както и всички други големи платформи за социални медии, са били включени.
Като част от тази програма платформите са предоставяли на правителството месечни (по-късно двумесечни) доклади за усилията си за цензура. По-долу е представена снимка на архива на докладите „Борба с дезинформацията по COVID-19“.
Не ми се наложи да хаквам сървъра на правителството на САЩ, за да ги намеря. Достатъчно беше да погледна в публичния уебсайт на Европейската комисия. Защото всъщност не става въпрос за правителство на САЩ, а за Европейската комисия.
Докладите са на разположение тук. За да няма никакво съмнение, че това, за което става въпрос в „Борба с дезинформацията по COVID-19“, е цензура – но как би могло да има съмнение? – на уебсайта на Комисията се уточнява, че докладите включват информация за „потиснато и премахнато съдържание, съдържащо невярна и/или подвеждаща информация, която може да причини физически вреди или да увреди политиките в областта на общественото здраве“.
Всъщност докладите на Twitter включват не само данни за премахнато съдържание, но за спиране на акаунти. Именно благодарение на данните, които Twitter е събирал, за да удовлетвори очакванията на ЕС, знаем, че 11 230 акаунта са били спрени по силата на наскоро прекратената политика на Twitter за подвеждаща COVID-19 информация. Графиката по-долу например е взета от последните (март-април 2022 г.) данни на Twitter доклад до ЕС. Обърнете внимание, че данните са „глобални“, т.е. Twitter е докладвал на Европейската комисия за цензурата си върху съдържание и акаунти по целия свят, а не само в ЕС.
За да сме наясно: Абсолютно невъзможно е Twitter да не е контактувал с представители на ЕС относно цензурирането на несъгласието с COVID-19, тъй като ЕС имаше програма, специално посветена на това, и Twitter беше част от нея. Освен това е абсолютно невъзможно Twitter да не продължава да контактува с длъжностни лица на ЕС относно цензурирането на онлайн съдържание и изказвания в общ план.
Това е така, защото програмата на ЕС „Борба с дезинформацията COVID-19“ стартира в рамките на по-общия така наречен Кодекс на практиките за дезинформация. Съгласно Кодекса Twitter и други онлайн платформи и търсачки поеха ангажименти да се борят – т.е. да потискат – това, което Европейската комисия счита за „погрешна информация“ или „дезинформация“.
През юни миналата година беше приет „подсилен“ Кодекс на практиките за дезинформация, който създаде формализирани изисквания за докладване за подписалите го страни като Twitter. Сред другите основни страни, подписали Кодекса, са Google/YouTube, Meta/Facebook, Microsoft, който е собственик и на LinkedIn, и TikTok.
Освен това, засиленият кодекс създава и „постоянна работна група“ по въпросите на дезинформацията, в която трябва да участват всички страни, подписали кодекса, и която се председателства не от кого да е, а от самата Европейска комисия. Работната група включва и представители на външната служба на ЕС. (За повече подробности вж. раздел IX от Кодекса, озаглавен „Постоянна работна група“).
И ако това не е достатъчно, през септември миналата година ЕС откри „дигитално посолство“
в Сан Франциско, за да бъде близо до Twitter и други водещи американски технологични компании. За момента посолството споделя офис пространство с ирландското консулство: според Google maps това означава, че то се намира на около 10 минути път с кола от централата на Twitter.
Гореизложеното доказва, че Twitter е имал и продължава да има контакт – регулярен контакт – с представители на ЕС относно цензурирането на съдържание и акаунти, които Европейската комисия счита за „дезинформиращи“. Но в „Досиетата на Twitter“ не се среща никаква информация относно това.
Защо? Отговорът е: защото цензурата на ЕС наистина е правителствена цензура, т.е. цензура, която Twitter е длъжен да извършва под заплаха от санкции. Това е разликата между цензурата на ЕС и това, което самият Илон Мъск осъди като „правителствена цензура на САЩ“. Последната се изразява в побутвания и искания, но никога не е била задължителна и не би могла да бъде задължителна, благодарение на Първата поправка и на факта, че никога не е имало механизъм за прилагане. Всеки закон, създаващ такъв механизъм за прилагане, би бил противоконституционен. Следователно Twitter винаги е можел просто да откаже.
Но Twitter не може да откаже на исканията на Европейската комисия, ако иска да остане на пазара на ЕС. Както беше обсъдено в предишната ми статия, механизмът за прилагане, който прави Кодекса на практиките задължителен, е Законът на ЕС за цифровите услуги (DSA). DSA дава право на Европейската комисия да налага глоби в размер до 6% от глобалния оборот на платформите, за които установи, че нарушават Кодекса: забележете! – глобален оборот – а не само оборот на пазара на ЕС!
Комисията не се поколеба да напомни на Twitter и другите технологични компании за тази заплаха, като публикува туит през юни миналата година в деня, в който беше обявен „засиленият“ Кодекс на практиките.
Това се случва още преди Европейският парламент да е приел DSA! Но през последните две години DSA беше Дамоклевият меч, който висеше над главите на Twitter и другите онлайн платформи, и сега вече е закон. След определението от Комисията за „много голяма онлайн платформа“ – Twitter ще има 4 месеца, за да докаже, че спазва изискванията.
Освен това правомощието за налагане на финансова санкция не е единственото извънредно правоприлагащо правомощие, което DSA предоставя на Комисията. На Комисията се дава също така правомощието да извършва проверки без съдебна заповед в помещенията на фирмата, да запечатва помещенията за времето на проверката и да получава достъп до всякакви „счетоводни книги или документи“, които пожелае. Такива проверки, които и преди са били използвани в контекста на конкурентното право на ЕС, са известни в литературата като „внезапни проверки“.
Ето защо Илон Мъск и „Досиетата Twitter“ са толкова словоохотливи по отношение на предполагаемата „цензура от страна на американското правителство“ и са готови да „разкрият“ частните комуникации на американски правителствени служители, но са останали достатъчно мълчаливи по отношение на исканията за цензура от страна на ЕС и не са разкрили частните комуникации на нито един служител или представител на ЕС. Европейският съюз държи Илон Мъск като заложник, а никой заложник със здрав разум няма да направи нищо, което да подразни похитителите.
Илон Мъск далеч не се противопоставя на Кодекса и на DSA, а многократно обещава вярност: като например туита, който публикува след срещата си с комисаря по вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон през януари. (За по-ранно подобно обещание под формата на съвместно видео послание с Бретон вижте тук).
И ако случайно Мъск има съмнения какво трябва да направи, за да изпълни изискванията на ЕС, помощта винаги е под ръка – на 10 минути път. Защото „дигиталният посланик“ на ЕС в Силициевата долина, Жерар де Грааф, е един от авторите на DSA.
Но ако Илон Мъск толкова се страхува да застане на пътя на ЕС, защо тогава е възстановил толкова много COVID-19 дисидентски акаунти? Не беше ли това акт на неподчинение на ЕС и по-специално на неговата програма „Борба с дезинформацията COVID-19“?
Ами по скоро не.
Първо, трябва да припомним, че Мъск първоначално беше обещал „обща амнистия“ на всички спрени акаунти. Както беше обсъдено в предишната ми статия, това бързо предизвика строг и публичен упрек не от кого да е, а от Тиери Бретон, и Мъск не успя да го изпълни. Вместо това, в съответствие с исканията на Бретон, се пристъпи към индивидуално възстановяване на избрани акаунти, което напоследък се сведе до минимум.
@OpenVaet, чийто акаунт в Twitter остава деактивиран, поддържа частичен списък на спрените акаунти в Twitter. Към момента на писане на тази статия само 99 от 215-те акаунта в извадката, или приблизително 46%, са възстановени. Ако приемем, че извадката е представителна, това би означавало, че общо над 6000 акаунта все още са спрени.
И това не се отнася за по-коварната форма на цензура, която е „филтриране на видимостта“ или „забрана в сянка“. Според мотото „Свободата на словото не е свобода на обсега“, Илон Мъск никога не е отричал, че Twitter ще продължи да се занимава с последното. Много от завърналите се COVID-19 дисиденти са забелязали любопитна липса на активност, което ги кара да се чудят дали всъщност акаунтите им все още не са подложени на необявени специални мерки.
И второ, но по-важно, погледнете отново архива на докладите „Борба с дезинформацията на COVID-19“. Докладите от март-април 2022 г. са окончателният набор от доклади. През юни миналата година, както беше отбелязано, Европейската комисия прекрати програмата, като насочи докладите за „дезинформацията“ на COVID-19 в по-общите изисквания за докладване, установени в рамките на „подсиления“ Кодекс на практиките за дезинформация.
По това време повечето от най-тежките мерки на COVID-19 в ЕС, включително „ваксинационни паспорти“, вече са прекратени, а останалите постепенно се отменят. По този начин Илон Мъск позволи на (някои) несъгласни с COVID-19 да се върнат в Twitter, когато, поне в ЕС, вече почти нямаше публична политика, срещу която да се изразява несъгласие.
Но режимът на цензура в ЕС като такъв все още е в сила и цензурата в Twitter по никакъв начин не е приключила. Така например още в нощта на изборите в Бразилия на 30 октомври Twitter цензурираше местни съобщения за изборни измами. Известните „подвеждащи“ предупредителни етикети, които някога бяха използвани за поставяне под карантина на съобщенията за вредата от ваксината COVID-19, сега се появиха отново, настоявайки, че според неназовани „експерти“ изборите в Бразилия са „безопасни и сигурни“.
Независимо дали става въпрос за честността на изборите, войната в Украйна или „следващата пандемия“, за която ЕС вече резервира капацитет за „ваксина“ от мРНК, можете да бъдете сигурни, че на ЕС няма да липсват нови теми за „дезинформация“, изискващи цензура, и че Илон Мъск и Twitter ще я наложат.
Дали тази цензура е под формата на пълно спиране на достъпа и премахване на съдържание, или на „понижаване“ на съдържанието и „филтриране на видимостта“ на акаунта, е второстепенен въпрос. Европейската комисия ще може да уточни тези подробности с Twitter и другите платформи.
Всъщност DSA изисква от платформите да предоставят на Комисията достъп до своите бек офиси, включително, както триумфално отбелязва Тиери Бретон в публикация в блога си, „черната кутия“ от алгоритми, които са в основата на системите на платформите“. Както е отбелязано на уебсайта на Комисията, тя дори създава Европейски център за алгоритмична прозрачност, за да може да изпълнява по-добре своята „надзорна“ роля в това отношение.
Излишно е да казвам, че тази „прозрачност“ не се отнася за обикновени потребители като вас или мен. За нас алгоритмичното функциониране на платформите ще остане „черна кутия“. Но Комисията ще може да знае всичко за нея и да изисква промени, за да се гарантира спазването на изискванията на ЕС.
От Института Браунстоун
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на Епок Таймс.
