Китайската комунистическа партия (ККП) се стреми да разруши международната система и да я изгради наново по свой образ и подобие. За много западняци това може да звучи пресилено, но точно към това призовават служителите на ККП и тяхната стратегия.
Пред международната аудитория ККП многократно заявява, че външната ѝ политика се основава на принципи като „универсалност“, „конструктивен диалог“ и „сътрудничество тип аз печеля – ти печелиш“.
Според анализатори обаче подобен език е само хвърляне на прах в очите и с него режимът прикрива конкретни свои действия за увеличаване на военната и икономическата си мощ по света.
Пентагонът в САЩ в своя Доклад за военното развитие и сигурността, свързан с Народна република Китай за 2021 г. заявява, че стратегията на ККП е насочена към постигане на „велико подмладяване на китайската нация“ до 2049 г. В него се казва, че ККП цели да достигне или надмине САЩ по глобално влияние и мощ, да се изместят американските партньори в региона и да се преразгледа международният ред, за да бъде „по-благоприятен за авторитарната система и националните интереси на Пекин“.
Разрушаване и възстановяване
Въпреки разговорите за печеливши сценарии в чужбина, когато е у дома, далеч от блясъка на международната сцена, китайският лидер Си Дзинпин представя по-мрачна визия за бъдещето. В рамките на вътрешните конференции на режима той отправя индиректни призиви към ККП да реформира глобалното управление и да оглави международния ред.
В реч от 2018 г. Си заявява, че ККП трябва да „оглави реформата на глобалната система за управление“. В друга реч през 2021 г. той призовава „да бъде установен един по-справедлив и равноправен международен ред“ и да бъде ръководен от Китай.
По подобен начин малко след военните реформи на Си, през 2016 г. вестникът на Централната партийна школа на ККП публикува статия, в която се заявява, че е „само въпрос на време“ ККП да бъде сред тези, които „водят новия световен ред“.
На Шестия пленум на ККП през ноември 2021 г., Си оглави партията, като издаде „комюнике„, което пренаписа част от съвременната история на Китай и очерта целите на партията за бъдещето.
В него ККП посочва собствената си форма на маоистки комунизъм, наречена „социализъм с китайски характеристики“, като „нов модел за човешкия напредък“.
Освен това тя изисква марксистката идеология да бъде въведена по целия свят като единствената политическа философия, „способна не само да разруши стария свят, но и да изгради нов“.
„Трябва да използваме марксистките позиции, гледни точки и методи, за да наблюдаваме, разбираме и направляваме тенденциите на времето и постоянно да задълбочаваме разбирането си за законите, които лежат в основата на управлението от комунистическа партия, изграждането на социализма и развитието на човешкото общество“, се казва в комюникето.
Бързината, с която Китайската народна република (КНР) се превърна от бедна страна на земеделци във втората по големина икономика в света, е трудна за разбиране от някои.
Всъщност идеята, че комунистически Китай е реален противник, който има за цел да детронира Америка от ролята ѝ на световен лидер, изглеждаше недопустима и чужда за мнозина само до преди две години.
Джо Байдън например в кандидат-президентската си кампания през 2019 г. отхвърли идеята, че Китай може сериозно да се конкурира със Съединените щати: „Те не са конкуренция за нас“ – заявяваше той.
До май 2021 г. обаче президентът промени мнението си, като на пресконференция заяви, че се води „битка между демокрация и тоталитаризъм“ и предупреди, че ККП не се стреми към нищо друго, освен да доминира над Съединените щати.
„[Си] твърдо вярва, че преди 2030- 2035 година Китай ще владее Америка, защото тоталитарните режими могат да вземат бързи решения“ – заяви Байдън.
Това съгласувано усилие за премахване на влиянието на САЩ в света и завладяването им е платформата, около която се обединява ККП. Освен това Пекин бързо изгражда военните сили, необходими за завладяването и задържането на тази цел със сила.
Модерна армия
Междувременно, за да реализира амбицията на партията за глобално господство Народноосвободителната армия (НОА) на Китай изпълнява невиждана до сега програма за растеж и модернизация.
През 2020 г. Си е подготвял армията да бъде готова за конфликти, обхващащи целия регион, и според китайската държавна медия „Синхуа“ е подчертавал, че партията трябва да запази абсолютното си ръководство на армията по всяко време.
Народната освободителна армия трябва да „вложи целия си ум и енергия в подготовката за война“ – заявява Си.
По същия начин през юли китайският лидер предупреди, че ако някой дръзне да се конфронтира с Пекин, „главата му ще бъде разбита до кръв“.
Подобна реторика можеше да се приеме за обикновена мачовщина, ако не беше съпроводена от подобно по агресия стратегическо развитие.
„Средният американец обикновено не е наясно с военната и дипломатическата мощ, която КНР постигна през последните две десетилетия“- казва Джеймс Фанел, сътрудник в Женевския център за политика на сигурност и бивш директор на разузнаването и информационните операции на Тихоокеанския флот на САЩ.
„По същия начин средностатистическият американец не е наясно с безпрецедентната програма за военна модернизация на Народната освободителна армия на Китай и че днес тя превъзхожда американската армия по военноморска, въздушна и ракетна мощ.“
Модернизацията и разширяващият се военен потенциал на армията включват разработване на хиперзвукови оръжия, бързо разширяващ се ядрен арсенал и най-големия в света флот, насочени към противопоставяне и преодоляване на слабостите в отбранителните политики на другите страни.
Си нарича програмата за модернизация „скокообразно развитие“. Това развитие цели достигане на военни технологии от следващо поколение, които да превъзхождат сегашния арсенал на САЩ.
Например, според съобщенията, при изпитанието на хиперзвуково оръжие през юли ККП е изпробвала система за орбитално бомбардиране, която би могла да заобиколи ядрените бойни глави на американските системи за ранно предупреждение и противоракетна отбрана, предназначени за защита от традиционните балистични оръжия.
Генерал Джон Хайтън, вторият по ранг офицер в Пентагона по онова време, заяви, че тестът е изглеждал като ядрено оръжие за първична употреба, и осъди „бруталната“ бюрокрация, която е попречила на американската армия да разработи подобна система преди десетилетие.
Фанел смяташе, че непрекъснатият напредък на впечатляващата програма за модернизация на ККП и също толкова впечатляващото игнориране на тази програма на Запад се изостря от т.нар. китайски ръце – хора в академични институции, мозъчни тръстове и правителствени служби, които развиват прокитайски програми или по друг начин прикриват политическите маневри на ККП.
„Само тази седмица един пенсиониран четиризвезден адмирал имаше смелостта да напише, че макар НОАК да е най-големият флот в света, той е с „далеч по-ниско качество“ – каза Фанел, визирайки военноморските сили на Народната армия на Китай.
„Това просто е невярно. Бил съм на борда на военни кораби на НОАК няколко пъти през последните 20 години и мога да ви кажа, че военните кораби и моряците на НОАК наистина не са с „далеч по-ниско качество“.
Критиката не е нова. Такава бе спомената в годишния доклад на фондация „Херитидж“ за военната мощ на САЩ по-рано тази година, в който се отбелязва тенденцията американските стратези да надценяват значението на американските самолетоносачи, като същевременно омаловажават числените и географските предимства на китайските военноморски сили.
„Влиянието на това изявление и на много, много други подобни през последните 20 години беше да се притъпи американската политика от разбирането на смъртоносната заплаха, която представляват КНР и НОАК“, каза Фанел.
За тази цел е необходимо да се разбере, че китайският режим е създал голяма част от сегашната си структура на силите с единствената цел да изхвърли Съединените щати от Индо-Тихоокеанския регион.
„През последните 20 години НОАК е проектирана и изградена така, че да победи военноморските сили на САЩ в морска война, докато Министерството на отбраната на САЩ е обсебено от провеждането на антитерористични операции в Близкия изток“ – каза Фанел.
„Трябва да се заяви, че по военни въпроси САЩ значително изостават от НОАК, особено когато става въпрос за война в морето. НОАК е не само най-големият флот на планетата днес, но и разполага с повече противокорабни балистични и крилати ракети от всеки друг флот.“
Фанел заяви, че при сегашните си нива на сила САЩ не могат да запазят статуквото в региона. Според него отстраняването на тази слабост е наложително, като се има предвид централната роля на Тайван в продължаващата китайско-американска борба за глобално влияние.
„Тайван е централният елемент на целта на ККП да измести глобалното значение и влияние на Съединените щати“, каза Фанел.
„Завладяването на Тайван е централната част от стратегията за изтласкване на САЩ от Индо-Тихоокеанския регион.“
Всички пътища водят към Тайван
Тайван е от жизненоважно значение за визията на Си за бъдещето на глобален комунистически Китай. През 2021 г. ККП инициира рекорден брой нахлувания в тайванската зона за идентификация на въздушната отбрана в опит да разколебае тайванските военни и да оправдае твърденията си, че островът е част от нейната територия.
По време на речта си през октомври Си се зарече да постигне „обединение на нацията“ и нарече продължаващата фактическа независимост на острова „сериозна скрита опасност за националното подмладяване“.
Част от причината за това отчаяно желание за завладяване на Тайван е идеологическа. Друга е стратегическа.
„Няма съмнение, че ККП разглежда демократичния модел на Тайван като заплаха за своята версия на марксизма-ленинизма“ – казва Кийт Крач, бивш заместник държавен секретар на САЩ.
„Народът на Тайван споделя същата култура, обичаи и език като своите китайски съседи. Те са живо, дишащо доказателство, че не е необходимо китайският народ да подчинява индивидуалната си свобода и човешките си права на волята на чудовищна комунистическа държава, за да бъде успешен.“
Демократичното правителство на Тайван противоречи на всичко, за което се застъпваше Комюникето от Шестия пленум на ККП. Продължаващото му съществуване показва лъжливостта на твърдението, че само социализмът с китайски характеристики е в състояние да се справи с уникалните исторически реалности на китайската държава.
Националното подмладяване, което е толкова важно за голямата стратегия на ККП, е невъзможно без обединение и според Крах именно това кара Си отчаяно да се стреми към бързото поглъщане на Тайван. И това отчаяние го прави опасен.
„Генералният секретар Си вижда анексирането на Тайван като перла в своето наследство“ – заявява Крах.
„Това със сигурност прави напрежението между Китай и Тайван по-възпламенително, особено след като той усеща топлина във вътрешен план заради енергийната криза и лошото си управление на икономиката.“
На стратегическо ниво окупацията на Тайван би предоставила на ККП възможността да проектира мощта си отвъд т.нар. втора островна верига и да заплашва военните бази на САЩ и съюзническите сили. Това на практика би изложило на риск от ракетни атаки всички американски и съюзнически сили в региона.
Тайван е част от първата островна верига – клон от големи архипелази, който се простира от Индонезия покрай Филипините и през Япония. Поддържането на присъствие в първата верига е необходимо, за да се проектира военна мощ през втората, която е по-далеч в Тихия океан.
ККП отдавна осъзнава тази стратегическа необходимост от контрол над Тайван.
Според статия на държавната медия Global Times от 2004 г. превземането на Тайван би отворило източната част на Тихия океан за китайската армия и едновременно с това би ерозирало стратегическата бариера, създадена от първата островна верига, която понастоящем държи силите си близо до континента.
По този начин Тайван е необходим за борбата на ККП за глобално господство, тъй като от него зависят както идеологическата последователност на китайския комунизъм, така и военният капацитет на страната да води война със Съединените щати.
Може би поради тази причина в неотдавнашна редакционна статия на Global Times се посочва, че режимът ще „атакува тежко американските войски, които идват на помощ на Тайван“, и се добавя, че всички оръжия, предоставени на Тайван от Съединените щати, трябва да бъдат унищожени.
Крах заяви: „След като в продължение на десетилетия се опитваше да играе ролята на жертва, извличайки преференциално отношение от свободния свят, генералният секретар Си реши, че е време Китай да поеме доминиращата роля на световната сцена.
„ККП разбира и стратегическата роля на Тайван като надеждна високотехнологична сила, особено като водещ производител на полупроводници в света“, каза Крах във връзка с факта, че Тайван отговаря за производството на около 63% от полупроводниците в света, които са жизненоважни за технологии, вариращи от пикапи до балистични ракети – способност, желана от Пекин.
„Ето защо контролът над Тайван е стратегически приоритет за ККП, а приоритет на свободния свят трябва да бъде защитата на Тайван и гарантирането, че утрешните технологии са надеждни технологии.“
Хегемония
Голямата стратегия на ККП се свежда до хегемония. Стремежът ѝ е да измести и замени Съединените щати, а Си е наредил на армията да засили позициите си в тази насока.
„Целите на ККП за глобална хегемония са реални, а не просто пропаганда“, казва Андерс Корр, директор на консултантската фирма Corr Analytics и сътрудник на The Epoch Times.
„Те напредват със закони, които имат глобално екстериториално действие, свързани с агресивни усилия за екстрадиция, заедно с нарастващо влияние, с тенденция към контрол, върху ООН и други международни институции и мултинационални корпорации.“
За тази цел ККП преследва стратегия, обхващаща цялата нация, като използва военния, икономическия и дипломатическия си апарат срещу Съединените щати.
Това представлява опасност за всички американци, според Корр, тъй като ККП почти сигурно е готова да стигне по-далеч в преследването на разрушителен конфликт, отколкото САЩ са готови.
„ККП е по-склонна да рискува война, отколкото ние, което може да използва като форма на игра на коварство, за да ни принуди да отстъпим – казва Корр. – Войната в ядрената епоха срещу ядрено въоръжен враг е почти немислима за гражданите на демократичните държави, което от гледна точка на Пекин е слабост, която трябва да бъде използвана.“
Дипломатическият апарат на ККП твърди, че иска мир и сценарии, от които печелят всички. Това, което пропуска обаче, е какво точно Си смята за необходимо, за да започне мирът.
Говорейки по повод годишнината от Корейската война през 2020 г., Си каза просто: „Необходима е победа, за да се спечели мир и уважение“.
Именно победата, а не другарството е това, което ККП търси сега.
