С историческа резолюция Си Дзинпин се отправя към трети мандат

След тридневна пленарна сесия на 11 ноември ръководството на Китайската комунистическа партия (ККП) обяви приемането на историческа резолюция, в която се изтъкват „политическите постижения“ на генералния секретар Си Дзинпин, както и „големите постижения и историческия опит“ на ККП през нейната 100-годишна история.

„Резолюцията за основните постижения и историческия опит на партията през изминалия век“ е едва третият подобен документ, издаван от основаването на комунистическата партия през 1921 г. Много наблюдатели на Китай сравняват документа с тези, публикувани от предишни комунистически лидери – Мао Дзедун през 1945 г. и Дън Сяопин през 1981 г., и смятат, че Си затвърждава властта си, нареждайки се до най-влиятелните фигури в историята на режима.

Деветнадесетият Централен комитет на партията започна своя Шести пленум на 8 ноември, като в деня на приключването му държавната информационна агенция „Синхуа“ публикува съобщение, в което обяви основните моменти от заседанието.

В комюникето от края на срещата отчасти се изразява възторг от Си. В него се казва, че партията под негово ръководство е „преодоляла редица големи рискове и предизвикателства“ и е придвижила страната към „историческа трансформация“. Примерите, които се дават, включват мащабната антикорупционна кампания на Си, преустройството на Хонконг и „доминиращата позиция“ на режима по отношение на Тайван.

„Ръководната роля“ на идеологията на Си Дзинпин „има решаващо значение за тласкането на китайската нация към голямо подмладяване“ – заявиха висши партийни служители в края на срещата при закрити врата, според държавните медии.

Историческата резолюция е широко разглеждана като средство за укрепване на авторитета на Си, който се готви да поеме трети мандат като лидер на ККП.

Насърчаване на Си

По време на срещата, известна като Шестия пленум, Си, който ръководи режима вече почти десетилетие, получи признание за създаването на своя собствена мисловна школа, която официалните лица оцениха като „същността“ на „съвременния марксизъм“ и като „духа на китайската нация“.

Очаква се Си да получи нов петгодишен мандат през 2022 г. по време на 20-ия национален партиен конгрес, с което ще наруши близо тридесетгодишната традиция партийните лидери да бъдат ограничавани само до два мандата.

През последните няколко месеца Си ръководи ескалираща кампания за политически и икономически реформи, която засегна редица сектори в китайското общество – според експерти това е една от стъпките, с които той си осигурява нов мандат.

Различни редакционни статии, публикувани в китайските държавни печатни издания преди и по време на Шестия пленум, възхваляват Си като движеща сила на „великото подмладяване на китайската нация“.

Алекс Дукалскис, професор по политика и международни отношения от Дъблин, заяви пред в. Independent, че приемането на документа изпраща „изключително силен сигнал“ за лидерството на Си в Комунистическата партия. Според него историческата резолюция показва, че китайският лидер, ако пожелае, има способността да управлява безсрочно, без възражения.

Тони Сайч, академик от Харвардския университет, който се занимава с Китай, заяви пред Washington Post, че последната историческа резолюция“ е насочена към това да каже, че партията отчаяно иска Си да остане, ще го моли да остане, защото той е лидерът, който ще изведе Китай напред“.

По-мек тон

Не всички обаче са убедени, че приемането на резолюцията е ясна демонстрация за властта на Си, или че 68-годишният мъж се радва на неограничена власт над ККП.

През октомври, след като Пекин обяви, че Централният комитет на ККП ще обсъди историческата резолюция на пленарно заседание, коментаторът Уан Сянвей от South China Morning Post написа, че документът на Си вероятно ще бъде „насочен към бъдещето“ относно продължаването на управлението на Си, вместо да се фокусира върху „основните грешки и уроци“ на предишните лидери.

Според комюникето на Шестия пленум в историческата резолюция се подчертава ролята на предишните лидери и че всеки от тях е прокламирал собствените си интерпретации на марксизма, за да укрепи ККП и да осигури нейното оцеляване.

Това контрастира с резолюциите, издадени от Мао и Дън, в които остро се критикуват предишните съперници. Резолюцията от 1945 г. отхвърля фракцията на ККП, която призовава за по-тясно сътрудничество със Съветския съюз, а тази от 1981 г. при управлението на Дън осъжда печално известната Културна революция на Мао и утвърждава политиката на икономически реформи.

В анализ от 12 ноември Уил Уо-Лап Лам, старши научен сътрудник във фондация „Джеймстаун“, цитира китайския изследовател и дисидент Чен Покун, който твърди, че Си, в усилията си да изгради култ към личността, е предизвикал силна неприязън от страна на съперниците си в режима.

Според Лам тази приглушена опозиция би могла да обясни наличието на дълъг параграф в комюникето, „посветен на политиките на бившите президенти Дзян Дзъмин и Ху Дзинтао, които са добре познати като политически съперници на Си“.

Въпреки това съперничество в комюникето се казва, че теорията на Дзян за „трите представителства“ (която твърди, че комунистическата партия е тази, която представлява напредналата производителност, напредналата култура и основните интереси на огромното мнозинство от китайския народ. бел. ред.) е „обединила и повела цялата партия и цялата нация в отстояването на основната теория и линия на партията“ и е помогнала за „стартирането на социализма с китайски характеристики в XXI век“.

Предизвикателства зад кулисите

Дзян, който сега е на 95 години, и неговите съюзници в ККП са известни като хора, запазили политическото си господство дълго след след като официално предават властта си през 2002 г.

Откакто встъпва в длъжност през 2012 г. обаче, Си провежда непрекъсната антикорупционна кампания, като прочиства стотици висши китайски служители, свързани с фракцията на Дзян.

И все пак според анализатори от SinoInsider – базираната в Ню Йорк консултантска компания за рискове, специализирана в политиката на китайския елит – издаването от Пекин на сравнително мека историческа резолюция показва, че в Си все още не е в състояние да се освободи от влиянието на фракцията на Дзян или елитите на режима, които са недоволни от посоката, в която той е повел ККП.

Признаци на безпокойство

Въпреки че акцентът на срещата изглежда е поставен върху „славните постижения на ККП“, комюникето показва някои признаци на безпокойство сред висшето ръководство на партията.

През последните години отношението на международната общност към Пекин значително се помрачи, особено на фона на разкритията за масовото лишаване от свобода на етнически мюсюлмански малцинства в Синдзян, потискането на продемократичното движение в Хонконг и други признаци, че комунистическата партия остава нереформирана в стремежа си към тоталитарно господство.

А у дома ККП се сблъсква с нарастващи икономически и социални кризи, като например сриващ се пазар на недвижими имоти, постоянен недостиг на електроенергия, тежък демографски спад и продължаващи вълни на COVID-19.

С оглед на „перфектната буря“ от предизвикателства, пред които са изправени Си и режимът „шестият пленум може да се разглежда като усилие на Си Дзинпин открито да мобилизира и набере поддръжници на фона на продължаващата фракционна борба в елита на ККП“, пише SinoInsider в бюлетин от 11 ноември.

Въпреки това в анализа се твърди, че авторитетът, „получен от пропаганда, а не от истински политически постижения, е мимолетен и несъществен“.