„Натъжава ме, че комунистите в Китай полагат толкова съгласувани усилия… наистина да навредят на нещо много, много добро“, сподели присъстващ на събитието
Когато е постъпиа първата заплаха за бомба, Джъстина Уан е била шокирана. После обаче последват втора, трета, двадесета. „Всяка година има толкова много бомбени заплахи“, споделя тя.
Атаките срещу танцовата ѝ трупа са били „малко смазващи“, каза водещата танцьорка.
Подобно на още дузина души, с които The Epoch Times разговаря за този материал, Уан от години обикаля света с компанията за сценични изкуства „Шен Юн“ (Shen Yun Performing Arts) – глобално призната компания за класически китайски танц и музика.
Спектакълът, представян под мотото „Китай преди комунизма“, предизвиква гнева на комунистическия режим в Пекин – не само заради представянето на традиционната китайска култура, незасегната от комунистическо влияние, но и защото „Шен Юн“ насочва вниманието към някои от най-тежките нарушения на човешките права, извършени от режима.
Артистите са станали свидетели на почти всеки възможен опит да бъдат спрени: арести на техни роднини в Китай, натиск от китайски дипломати върху театри и държавни служители да отменят представленията им, заплахи за убийство и фалшиви сигнали за бомби, изпращани до театрите, саботажи с повреди на автобуси по време на турнета, съдебни дела, медийни атаки и армии от фалшиви профили, които разпространяват тези атаки онлайн.
„Това почти се очаква, защото сме изправени срещу съпротивата на тоталитарен режим, който силно мрази това, което правим“, сподели танцьорът от „Шен Юн“ – Хубърт Цю.
Заради натоварения си график артистите на „Шен Юн“ рядко имат възможност да чуят лично окуражителни думи от своите поддръжници. Такава възможност все пак получиха на 16 октомври, когато в тренировъчната база на компанията се проведе прожекция на „Unbroken“ – отличен с награди документален филм, който разглежда задълбочено историята на Shen Yun Performing Arts и кампанията на комунистическия режим срещу световно известната компания.
Събитието даде възможност на танцьори и музиканти от „Шен Юн“ да разговарят с приблизително 100 гости, много от които държавни служители или бизнес и обществени лидери.
Да видят колко дълбоко филмът е засегнал хората, беше голямо насърчение за артистите, споделиха те.
„За мен е наистина ободряващо да чуя тяхната гледна точка“, каза Лукас Брауд, танцьор от „Шен Юн“, който участва във филма. „Това ми напомня колко силно въздействие и колко голямо значение има спектакълът.“
Въздействието на документалния филм обаче е доста различно от това да гледаш самото представление на „Шен Юн“, каза той.
„Когато гледате спектакъла, разбирате какво се опитваме да представим и защо го правим. Но когато гледате документалния филм, разбирате през какво преминаваме.“
Първи впечатления
Домът на „Шен Юн“ се намира в кампус от около 1600 декара в северната част на щата Ню Йорк, южно от планината Катскил. В кампуса се намират също пансион с духовна практика и колеж, които обучават много от артистите, излизащи на сцената с компанията. Учебните зали и репетиционните помещения са непосредствено до храмов комплекс в стил от династия Тан и езеро, заобиколено от дъбови и кленови гори, обагрени по това време на годината в спиращи дъха есенни цветове.
„Минах през портите и атмосферата веднага се промени. Идва сякаш от самата земя“, каза Франк Делапола, бивш водещ танцьор в балета на Metropolitan Opera.
Ричард Гертин, бивш съдия от съда на окръг Ориндж, описа кампуса като „едно от най-спокойните места, които някога съм посещавал на Земята“.
„Чувствам се сякаш бях част от красотата във всичко, което е направено тук“, каза Марта Флорес-Васкес, районен лидер за китайския квартал Флашинг в щатското събрание на Ню Йорк.
Макар кампусът често да приема посетители и да е домакин на събития като церемонии по дипломиране или организирани обиколки, те обикновено са свързани с училищата или храмовете. Това беше първият път, когато кампусът беше домакин на събитие, посветено на необичайните атаки, с които се сблъсква компанията Shen Yun Performing Arts.
„Натъжава ме, че комунистите в Китай полагат толкова съгласувани усилия да подкопаят и наистина да навредят на нещо много, много добро“, каза Гертин, след като гледа филма.
„Чрез своите представления „Шен Юн“ наистина показва какво прави Америка велика – усещането за свобода на словото, свобода на изразяването, възможността човек да изповядва своята вяра.“
Историята на „Шен Юн“ спешно трябва да достигне до „много по-широка аудитория“, каза Ричард Суeт, бивш конгресмен и посланик на САЩ в Дания.
„Всички ние… трябва да дадем своя принос и да помогнем това да се случи“, каза той.
Вон Спенсър, старши адвокат в Dhillon Law Group и бивш федерален прокурор, заяви, че е „много щастлив“ да чуе, че документалният филм ще бъде показан на повече места.
„Много хора трябва да видят това, посланието трябва да достигне до тях, трябва да разберат какво прави в момента ККП“, каза той.
Делапола беше поразен от „мащаба на това, през което преминава компанията“, особено защото „Шен Юн“ „изглежда отстоява същите принципи, които един истински американец със сигурност би оценил, пазил и искал да защити“.
Той беше впечатлен от поведението на изпълнителите, които описа като хора с „изключително висок морал и интелектуално ниво“.
„Дори да не бяха артисти, самият начин, по който се проявяват просто като хора, е изключително, изключително положително въздействащ“, каза той.
Род Мартин, предприемач и основател на Martin Capital, похвали артистите за тяхната устойчивост пред репресиите.
„Това ви показва колко крехка всъщност е [Китайската] комунистическа партия, щом трябва да се тревожи за танцова трупа. Искам да кажа, колко жалко е това?“, каза той и добави: „Слава Богу за смелостта на тези млади хора.“
Ескалиращи атаки
През последните години атаките срещу „Шен Юн“ станаха по-сериозни, каза Джаред Жън, водещ танцьор в Shen Yun Performing Arts.
„Просто сякаш нещата започнаха да изникват едно след друго.“
От 2024 г. The New York Times публикува множество статии, насочени срещу „Шен Юн“ и дейността на компанията.
„Когато за пръв път чух за медийните атаки, честно казано, се засмях“, каза танцьорът от „Шен Юн“ Даниел Джан.
„Помислих си: „Това е абсолютно нелепо. Кой би повярвал на такива неща?“ После малко се ядосах, защото си казах: „Чакайте, някои хора действително се влияят от това и то започва да засяга и нас.““
За Жън атаките са нещо лично.
„Чувствах се изключително, изключително обиден, защото това беше нещо, за което толкова много ме е грижа, нещо, на което посветих толкова голяма част от живота си“, каза той. „Наистина възприемам всичко, което говорят, като клевета.“
Приблизително по същото време същите трима бивши танцьори, които предоставиха обвинения на The New York Times, заведоха съдебни дела срещу „Шен Юн“.
Всички артисти, интервюирани за този материал, казаха, че техният опит с компанията коренно се различава от описанието на бившите изпълнители.
„Бях доста изненадана, когато чух някои от нещата, които те говореха“, каза Катрина О’Нийл, която се изявява с „Шен Юн“ като част от обучението си в едно от свързаните училища – Fei Tian Academy of the Arts.
„Просто не знам какво се е объркало там.“
Междувременно поредица от заплахи за бомби и заплахи за убийство, някои от които бяха проследени с източник в Китай, бяха изпращани до театрите, домакини на спектакъла, очевидно с цел той да бъде осуетен.
„Изведнъж кучетата за откриване на бомби станаха част от ежедневието ни“, каза Жън.
Сериозността на атаките стана особено осезаема за танцьорката от „Шен Юн“ Съни Джоу през миналия сезон, когато представление в Торонто беше отменено в последния момент след заплаха за бомба. Именно там е израснала тя. Там като дете е гледала спектакъла и е мечтала да стане част от него.
„Как е възможно това?“, попита тя. „За мен всичко започна оттам, а сега отменят спектакъла.“
Първоначално атаките изглеждаха случайни, каза Жън. Но както показва документалният филм, всички те изглежда произтичат от единна кампания, координирана и одобрена на най-високите нива на Китайската комунистическа партия (ККП).
„Това наистина показва колко систематично е организирано всичко“, каза Андрю Фун, водещ танцьор в „Шен Юн“.
„Накара ме да осъзная, че подобна система не се създава за една нощ. Тя не е разработена само за „Шен Юн“. Изпробвана е и е прилагана години наред чрез целенасочени атаки срещу различни групи.“
Фалун Гонг
Една от групите, които от десетилетия понасят основния удар на атаките на ККП, е Фалун Гонг – духовна практика, основана на принципите истинност, доброта и търпение, която стана популярна в Китай през 90-те години. Когато проучванията на режима показаха, че броят на последователите е между 70 милиона и 100 милиона, ККП я набеляза за унищожение и през 1999 г. започна кампания в цялата страна за масови задържания и пропаганда.
Когато последователите не се отказаха от вярата си, ККП прибегна до изтезания и убийства в мащаб, който все още е трудно да бъде оценен. Независими разследвания определиха броя на смъртните случаи поне на десетки хиляди, като много от тях са резултат от варварската практика на насилствено отнемане на органи от последователи на мирната духовна практика.
Именно диаспората на Фалун Гонг в САЩ създаде Shen Yun Performing Arts през 2006 г., започвайки с една танцова трупа и оркестър, малко ресурси и много отдаденост, както по-рано разказаха пред The Epoch Times няколко артисти от „Шен Юн“ са с компанията от самото ѝ начало.
Както обяснява документалният филм „Unbroken“, ККП възприема „Шен Юн“ като сериозна заплаха за управлението си, защото спектакълът представя алтернативна културна визия за Китай – такава, която не се нуждае от ККП начело. От самото си създаване „Шен Юн“ е мишена на транснационални репресии – разширяване на преследването от Китай отвъд границите му. Според Цю последната вълна от атаки се вписва в този модел.
„Това по същество е продължение на тактиките, които използват през последните 20 години, за да преследват нашата вяра“, каза той.
„Само че в този случай отиват още по-далеч. Опитват се да злоупотребят със свободата на словото в Америка, да използват пресата, да използват съдебните дела като оръжие в Америка.“
Тази форма на репресия е била опасно пренебрегвана, каза той.
„Малко хора в обществото осъзнават следното: възможността „Шен Юн“ да бъде атакувана в свободния свят е фундаментална атака срещу самото значение на свободата.“
Във всеки случай артистите категорично заявиха, че натискът не ги е пречупил.
„Виждам колко е сериозно… колко упорито тези хора се опитват да ни спрат“, каза Сам Пу, танцьор от „Шен Юн“ и инфлуенсър в социалните мрежи.
„Но понеже толкова много се стараят, това ме кара да осъзная колко усилено трябва да работим ние, за да продължим.“
Джан изрази същото мнение.
„Опитаха всичко, за да ни спрат, но няма да успеят“, каза той.
