Може би няма по-важна черта за достойния човешки живот от самоконтрола – и никога силите, които го отслабват, не са били толкова мощни
Ние сме заобиколени от лесни удоволствия. Добрите ни намерения постоянно са подмамвани от свръхстимулиращи удоволствия като изкуствени храни, социални медии и „развлечения“, създадени да предизвикват пристрастяване чрез най-мощните технологии на нашето време. Дори лекарствата ни са станали по-пристрастяващи.
Но за всеки опит да отделим разума от действията си, в нас расте по-дълбоко желание за свободата, която идва от победата над нашите внушения и представи. Никога не е имало по-подходящо време да се върнем към мъдростта, която нашите предци са ни предали по отношение на самоконтрола.
Самоконтролът е нещо, което някога сме научили
„Кой е силен? Този, който побеждава нагоните си.“, казва американският писател Денис Прагер.
Самоконтролът е отличителен белег на всяка праведна духовна традиция и някога е бил основополагащ елемент от образованието на всяко дете.
Някога самоконтролът е бил отличителен белег на човек, достоен за уважение. Сега погрешно казваме на децата, че трябва да имат самочувствие, независимо от придобитите негативни черти на характера и произтичащите от тях нездрави навици.
„Дори в традиционните американски държавни училища до средата на XX век се е наблягало на самоконтрола, а не на самооценката. А християнските училища винаги са наблягали на смирението – практически обратното на незаслужената самооценка“, пише Денис Прагер.
Образованието ни често се превръща в основа на мисленето ни, а мисленето ни – в основа на навиците ни. Без да сме образовани по отношение на самоконтрола, вероятността да си създадем зловреден навик и да го упражняваме е много по-малка.
Този ключов момент е бил едно от първите неща, които децата са научили в Китай, преди комунистическата революция. Всички деца са учили от „Класиката на трите знака“ – прост текст, който им предава мъдростта на традиционната култура и история.
Той започва така:
Хората при раждането,
поначало са добри.
Природата им е сходна,
навиците им стават различни.
Навиците имат различни нюанси – от подмладяващи навици като ставането, за да посрещнем сутрешното слънце, до изтощителни навици като гледането на телевизия часове наред на дивана или безспирното следене на социалните мрежи.
Самоконтролът ни позволява да си създадем навици, като например да се храним добре и да спортуваме. Без самоконтрол навиците ни ще се насочат към лесни удоволствия, които бързо и неусетно могат да доведат до пристрастяване.
Пристрастените комарджии, които са крили от близките си понесените внушителни загуби, споделят, че „навикът“ им е служил за облекчение от трудните за справяне чувства в живота им. Такива навици могат да ни съсипят. Те са субстанцията на порока.
Възвръщане на самоконтрола
Никога не е късно да си възвърнем достойнството на самоконтрола. Мнозина си го възвръщат чрез 12-стъпкови програми като „Анонимни алкохолици“, които започват с признаване на загубата на самоконтрол и съществуването на по-висша сила.
Самоконтролът може да отвори света пред нас и да ни позволи да изберем какво да направим от себе си – идея, застъпена в книги като „Царствеността на самоконтрола“ от Уилям Джордж Джордан (The Kingship of Self-Control), публикувана за първи път през 1898 г.
„Човек има двама създатели – своя Бог и себе си. Първият му създател му предоставя суровия материал за неговия живот и законите, в съответствие с които той може да направи този живот такъв, какъвто иска. Вторият му създател – самият той – притежава чудни сили, които рядко осъзнава. Важното е какво човек прави от себе си“, пише Джордан.
Самоконтролът е като мускул, който укрепваме с времето, мускул, който ни позволява да изградим живота си от най-добрите ни намерения. Това не е лесно, но може би е най-полезното и важно нещо, което всеки човек може и трябва да направи.
