Мариел Хемингуей е родена четири месеца след като известният ѝ дядо Ърнест Хемингуей се самоубива. Израства в семейство, благословено с творческа страст, но засенчено от психични кризи.
„В семейството ми имаше седем самоубийства. Макар да е невероятно да бъда внучка на Ърнест Хемингуей, имаше моменти, в които си мислех: „О, не. Означава ли това, че аз съм следващата?“ казва Мариел.
Като дете и младо момиче тя наблюдава как членовете на семейството ѝ се борят със страстите и болката си и усеща собствената си липса на баланс, която заплашва да я обезвери. Така нареченото „проклятие Хемингуей“ тегне над нея. Докато не решава да се пребори с него.
„Понякога придаваме значение на нещо, което се е случило в миналото, и го смятаме за проклятие. Имаме обаче възможността да променим начина си на мислене“, споделя Мариел Хемингуей.
„Начинът да създадете свят, в който не сте жертва на произхода си, е вие да определите историята си. Осъзнаването е всичко. След като осъзнаете историята си, не е нужно да бъдете нейна жертва“.
Мариел е актриса, писателка, изявен общественик и откровен защитник на психичното здраве. Тя страстно насърчава другите по пътя им към психичното здраве и споделя как холистичният ѝ начин на живот е от основно значение за нейното щастие и благополучие.
Американското издание Essence разговаря с Маиел Хемингуей от дома ѝ в Калифорния за детството ѝ, за преживяването с Далай Лама, което променя живота ѝ, и за редовните ѝ практики и ритуали за здраве и баланс.
Това интервю е редактирано за по-голяма яснота и краткост.
Essence: Какви бяха стъпките на собственото ви пътуване към психичното здраве от времето, когато бяхте дете, до момента, в който започнахте да намирате собствения си баланс?
Мариел Хемингуей: Израснах в невероятно, творческо семейство. Баща ми обаче страдаше, защото неговият баща, велик човек, вероятно не е бил велик баща. Баща ми пиеше много. Майка ми също пиеше. Тя беше загубила първия си съпруг, любовта на живота си, през Втората световна война. Били са женени само девет месеца и той бил застрелян. Между баща ми и майка ми имаше огромно напрежение.
Като дете прекарвах много време в опити да се направя невидима, като в същото време исках да бъда забелязана. Излизах навън и се надявах някой да открие, че ме няма. Връщах се след като бяха минали часове и никой не ме беше потърсил.
Когато бях на около 10 години, реших, че ще поправя всичко. Събирах чашите за вино и счупените бутилки, след като се бяха скарали. Наистина вярвах, че това е моята роля. Съчувствам на родителите си, защото и двете ми по-големи сестри имаха психични заболявания. А аз бях доброто момиче, което правеше всичко правилно, помагаше на мама и чистеше къщата, мислейки, че мога да бъда спасителка.
В задната част на съзнанието ми винаги беше страхът, че мога да свърша като майка ми, баща ми или сестрите ми. Започнах да мисля, че начинът да се контролирам е да следя непрекъснато какво ям, как тренирам – прекалявах с всичко, за да се опитам да намеря баланс.
С течение на времето, след като се опитах да следвам гурута, диети и упражнения, разбрах, че решението ми е вътре в мен. Прекарах безброй години, отдавайки енергията си на всички останали и мислейки, че някой има отговор за мен, докато не осъзнах, че това съм самата аз.
Essence: Как осъзнахте, че отговорите вече са у вас?
М. Хемингуей: Имах едно преживяване в Индия с Негово светейшество Далай Лама. Беше малка група хора и той седеше и слушаше. Аз седях до него. Той продължаваше да ме гледа – има тази прекрасна усмивка. Другите хора задаваха съществени въпроси, а аз просто седях там. Но когато се изправих, за да си тръгна, той сложи ръка на ръката ми, погледна ме в очите и каза: „Всичко е наред“. И това ми спря дъха.
През следващите няколко години, ден след ден, аз го разбирах все повече: „О, аз съм си добре!“ Сега това е моето послание към другите: Ти вече си ОК. Трябва да намерите инструментите, които работят за вас, за да премахнете навиците на ума или тялото, които ви пречат да бъдете добре. Искам да помогна на хората да се освободят от системите от убеждения, които им казват, че не са добре, че са повредени. Аз не вярвам, че някой е повреден.
Психичното здраве е непрекъснато пътуване. Аз всеки ден намирам своя баланс. Трябва да намериш покой в изборите, които правиш, иначе ще се объркваш. Трябва да намираме баланса си всеки ден.
Essence: Какви са вашите инструменти за намиране на баланса всеки ден?
М. Хемингуей: Инструментите ми са моят начин на живот, който е прост и последователен. Начинът ми на живот е единствената причина да се чувствам щастлива. Да присъстваме, означава да знаем къде се намираме в момента. Това да правим много неща едновременно всъщност е просто неспособност да сме тук и сега. Ако не сме отдадени на момента, можем да се увлечем по това, което се е случило преди или което ще се случи после и да забравим за важността на този момент, точно сега.
Essence: Какъв съвет имате за тези, които страдат?
М. Хемингуей: Поговорете с някого веднага. Не позволявайте на проблема да се разраства и да стане по-голям.
След това се опитайте да разгледате начина си на живот и навиците си и да видите къде бихте могли да направите някои промени. Начинът на живот е от съществено значение. Храната е наистина важна: Ако консумирате твърде много захар или преработени храни, всичко това оказва влияние. Придържайте се към прости, истински храни.
Опитайте се да си създадете навици да излизате навън и да се свържете със земята. Преди време имах приятел, който наистина се бореше с проблемите си. Обадих му се и му препоръчах да излезе навън. Казах му: „Искам да погледнеш нагоре към слънцето. Събуй обувките си, дори и да си в града. Седни там, стой там, разхождай се, все едно, просто да си навън. Направи го поне 20 минути и след това ми се обади“. Той ми се обади след около час и половина и каза, че не може да повярва колко различно се чувства. Когато промените енергията си, като излезете навън, това ще промени нещата.
Смейте се, играйте. Спомням си, че когато децата ми бяха малки, ги гледах как си играят и изпитвах завист. Израснах в семейство, в което твърде бързо се превърнах във възрастен и не знаех как да играя. Но ако се замислите, играта е инстинктивна за децата. Защо ние, възрастните, също да не се забавляваме и да не играем?
Essence: Какво може да се направи, за да помогнем на някой, когото обичаме и който има проблеми?
М. Хемингуей: Слушайте. Не казвайте нищо. Всеки, който се бори, трябва да бъде изслушан. Научете се да бъдете добър слушател. Повечето хора не умеят да слушат, защото мислят за това, което искат да кажат. Ако някой изпитва болка, той вероятно се чувства изолиран, самотен, нечут и невидим. Това, че сте свидетели на болката му, е най-силното нещо, което можете да направите, за да му помогнете.