Жена от Лом на 102-годишна възраст, чийто съпруг е убит по време на Народния съд, повдигна иск за неимуществени вреди срещу журналиста и дългогодишен служител на БНР Петър Волгин, който бързо прерасна в колективен.
„Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд” – пише Волгин в профила си на 1 февруари – Денят за почит на жертвите на комунизма.
В исковата си молба жената посочва, че се е почувствала засегната от думите му, тъй като семейството ѝ е пострадало тежко от комунистическия режим – съпругът ѝ е бил извикан за справка и повече никога не го е видяла. Две години по-късно е бил обявен за безследно изчезнал.
Искът е за 5 хил. обезщетение, но е предявен пред Софийския районен съд частично – за 1000 лв. Причината е, че жената не може да си позволи държавната такса от 4% върху цялата сума.
Поради светкавичната реакция на депутата Манол Пейков, който във фейсбук профила си призова за събиране на средства за таксите по делото, новината се разпространи мълниеносно.
„В исковата си молба жената разказва, че мъжът ѝ, тъкмо завърнал се от фронта в Македония, бил привикан в кметството и никога повече не бил видян. Тя остава сама с малкия им син. По време на комунистическия режим двамата живеят тежко, на сина й не е позволено да учи висше образование, семейството е считано за „враг на народа“, спряна е пенсията на тъста на изчезналия, а тя и семейството й са следени от Държавна сигурност.“ – пише Пейков.
Жената е родена през 1921 г., омъжва се за съпруга си Георги Иванов Горанов през 1939 г. Той е директор на училището в село Сталийска махала, което според разказа й пред „Клуб Z“, преди 9 септември 1944 г. е било сред най-проспериращите села в България. Съпругът и е бил запасен офицер, разпределен в Охрид- днешна Северна Македония.
През месец октомври 1944 г. той и негови приятели са извикани „за справка” от новата власт в кметството на селото. Никой не знае как е протекла т.нар. „справка”, но Горанов изчезва и никога след това не е видян от съпругата си. Тя разбира, че той е бил натоварен на камион от комунистите.
„Георги Горанов и всички първенци в селото са били убити и хвърлени в масов гроб, без съд, без присъда и без каквото и да е деяние от тях, освен че са изпълнили дълга си да се явят на повиквателна в армията“, пише жената в исковата си молба до съда.
По-късно Манол Пейков добави в поста си: „Току-що се свързах с адвоката на дамата (благодаря на „Клуб Z“ за контакта!). Благодари сърдечно за подкрепата (на всички вас!) и пое ангажимент да увеличи размера на иска до възможния таван и да поиска всички възможни експертизи, за да увеличи шансовете за успех.“
От този пост стана ясно също, че адвокатът на дамата ще заведе колективен иск срещу журналиста напълно безвъзмездно. В този иск може да се включи всеки, който пряко или косвено е пострадал от действията на Народния съд. Всеки, който би желал да се включи към исковата молба, може да го направи на следния имейл адрес. manolpeykov@yahoo.сом.
Под поста на Пейков от днес заваляха коментари, които отново демонстрираха поляризацията на обществото – част от тях бяха с подкрепа и включване в иска, друга част обясняваха, че това дело не би могло да има успех, а трети обвиняваха Пейков в популизъм.
Споделяме част от коментарите:
Дона Цветкова: „Manol Peykov, моля, дайте повече информация за това. Съдбата на дядото на мъжа ми е почти идентична с тази на съпруга на дамата. Само дето са страдали три деца.“
Desislava Georgieva: „Manol Peykov и аз бих се присъединила с иск. Въпреки, че баща ми е жив и може да бъде от негово име.“
Maria Kassimova-Moisset: „А пък аз искам да участвам в този иск като обикновен гражданин, защото това е все едно да кажеш, че като видиш еди кой си евреин / циганин / арабин и т.н. разбираш защо е имало газови камери! Това е абсолютно недопустимо! Искам като гражданин да го съдя! За фашизъм.“
Kalina Mihaylova: „Г-н Manol Peykov, адвокат съм и с удоволствие ще съдействам по казуса. Имам висящ процес срещу г-н Волгин за обида спрямо мой клиент. Свободата на словото не бива да бъде ползвана като параван за обидни и морално недопустими изказвания!“
Savina Ivaylova Topurska: „Моят дядо също е бил един от пострадалите. Бил е в Белене за 1 год. и 8 месеца през 1953 год., защото бил обидил кмета на благоевградското селото Българчево. Излиза от Белене и носи със себе си снимка. На нея го виждаме как той и друг мъж чупят камъни. (Снимката я пазим). Той никога не говори за това, което е преживял в Белене, но след като излиза от там започва да работи като пазач на затвора. Носил е тайно вестници на политическите затворници. ..
Преди да почине губи разсъдъка си. И през цялото това време уволява да му върнат завивката, защото му е много студено…. .. .
Ще участвам с каквото е нужно.“
Polina Andreeva: „Поздравления за инициативата. Второто престъпление срещу жертвите на комунизма е, че ги забравихме и никога не получиха възмездие или поне признание.“
