Конституционният съд на Южна Корея потвърди на 4-ти април свалянето на президента Юн през декември 2024 г. След като консервативният политик се опита да обяви военно положение в страната, парламентът гласува за отстраняването му от длъжност. За това са нужни две трети от гласовете в 300-местния парламент. За отсраняването на Юн от длъжност гласуваха 204 народни представители, сред тях 12 на партията на Юн „Народна сила“. 11 души са се въздържали или са пуснали невалидни бюлетини.
Съдът обоснова единодушно взетото си решение с факта, че Юн не е имал право да обяви военно положение, тъй като не е имало национална криза. Освен това той е нарушил закона, като е викнал в народното събрание войници, за да предотврати вдигането на военното положение от парламента. Едно от местата в Конституционния съд е вакантно, а мандатите на двама съдии изтичат през април. Попълването им ще бъде проблем, тъй като правителството отказва да приеме предложените от парламента кандидати, заради политически пристрастия. Народното събрание в Южна Корея е доминирано от левите партии, които са опозиция на консервативното правителство.
Управляващата в Южна Корея партия съобщи, че приема отстраняването от длъжност на президента Юн. „Макар че е в наш ущърб, партия „Народна сила“ приема и уважава решението на Конституционния съд“, заяви Куон Юн Се, председател на консерваторите.
След потвърждаването на решението на парламента от Конституционния съд Юн се извини на южнокорейците с думите: „Искрено съжалявам и сърцето ми се къса, че не бях в състояние да отговоря на очакванията ви“.
Как възникна управленската криза?
Продължаващата повече от четири месеца управленска криза започва във вечерните часове на 3-ти декември, когато Юн изненадващо и краткосрочно обявява военно положение. В декларацията си Юн предупреждава, че Демократичната партия на Корея е инициирала искането на 22 оставки на министри и висши държавни служители, за да парализира работата на правителството. Той обвинява законодателите с противодържавни действия, целящи масови протести, като цитира орязвания на бюджета, засягащи газови проекти, военни служители и държавни плащания, като подпомагане отглеждането на деца. Той също така подчертава, че заплахи за националната сигурност са бивали пренебрегнати – като например случаи, при които китайски граждани са били заловени със солиден запас от снимки на мобилните им телефони, правени на корейски военни инсталации в продължение на години.
Подозрения за изборни измами
В допълнителни коментари към обясненията за военното положение Юн за първи път направи публични „сериозни въпроси, които до този момент не са били разкривани пряко пред обществеността“. Той разказа за блокирането на опитите на неговото правителство да разследва докладвани рискове за сигурността в Националната изборна комисия на Южна Корея (НИК).
В „Писмо до народа“ от 15-ти януари Юн обяснява, че има основания да постави 290 войници около сградата на НИК, когато няколко „десетки дигиталени експерти“ са влезли в сградата да проверят системите за гласуване и да преценят има ли нужда от разследване за фалшифициране на изборните резултати. Юн казва, че НИК са отказали да съдействат, когато съдът е открил пропуски в работата им. Според НИК предположенията са неоснователни, а разполагането на войници е „незаконоо и противоконституционно“.
Юн казва, че войниците са се оттеглили веднага след като парламентът е гласувал резолюция за вдигане на военното положение, и не са причинили никакви щети или вреди.
„Ако в кутиите за гласуване са открити голям брой фалшиви гласове, а компютърните системи на НИК нямат достатъчно защита срещу хакерски атаки и манипулации, и са доста под стандартите на нормална правителствена компютърна система – и ако не просто не правят усилие да променят това, но и отказват да проверят и потвърдят дали обявеният брой гласове съвпада с реалния брой избиратели – тогава говорим за съзнателно пусната в действие система за изборни измами“, пише Юн в обръщението си.
Според опозицията оплакванията на ПНС от изборни измами са заради загубата на гласове на партията на парламентарните избори през април 2024 г.
Обвиненията в опит за държавен преврат падат на втора инстанция
Първоначално на Юн са повдигнати и обвинения за държавен преврат, присъдата за което е доживотен затвор или смъртно наказание. На 3-ти януари обвиненията са променени на съзнателно нарушаване на конституцията по време на обявеното военно положение. От опозицията твърдят, че така случаят ще бъде разрешен по-бързо, докато според ПНС в „законово нарушение по време на процеса по отстраняване от длъжност“.
Обвиненията в съзнателен опит за преврат сега са отделени в друго дело, по препоръка на Асамблеята по Разследване за корупция сред високопоставени държавни служители, създадена от администрацията на предишния президент Мун-Яе.
След като Юн дълго време на идва на съдебните заседания заради „незаконността на разследването“, Западният районен съд в Сеул издава заповед за задържането му и на 15-ти ануари президентът позволява да бъде задържан, за да не се стигне до изстъпления сред протестиращите за и против действията му с обявяването на военно положение. Официалните обвинения са предявени на 26-ти януари, а Юн е задържан до 8-ми март, когато заповедта му за арест е анулирана от съда Централният районен съд на Сеул, заради процедурни нередности и съмнения в законността на разследването.
Съдът изразява опасения, че не е работа на Комисията по корупция сред високопоставени държавни служители да се произнася в случай на опит за държавен преврат. Първото официално заседание по делото ще бъде на 24-ти април.
Новите президентски избори в Южна Корея трябва да се проведат в началото на юни
В момента задълженията на президента се изпълняват от премиера Хан Дък Су. Междувременно Хан беше свален от власт от парламента, но в началото на март след решение на КС му бе позволено да се върне на поста си. Хан обеща да направи всичко, за да запази обществения ред насред поляризацията на обществото. Новите избори в Южна Корея трябва да се проведат в началото на юни. Официалният мандат на Юн трябваше да изтече през май 2027 г.
В статията е използвана информация главно от англоезичния „Епок Таймс“, събрана от Мелани Сун. Допринесоха и журналистите от германския в. „Ди Цайт“.
