|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Концепцията за 15-минутните градове набира все повече популярност, но според някои тя е стъпка към ограничаване на човешките свободи
Евродепутатката от Германия Кристин Андерсън предупреди, че набиращата популярност идея за изграждане на 15-минутни градове цели да засили правителствения контрол над хората. Тя заяви това в интервю за предаването American Thought Leaders и изрази мнение, че ваксинационните паспорти и QR кодове от времето на COVID пандемията, са целяли да подготвят хората за това.
В основата на идеята за 15-минутният град е устойчивият, балансиран и здравословен живот, и цели жителите да могат да стигнат до всичко, от което се нуждаят, като например магазин за хранителни стоки, лекар, училище, кино и т.н. в рамките само на 15 минути пеша. Андерсън обаче вижда риск от увеличаване на контрола над населението на тези градове.
Правителството може да упражнява контрол, като реши, че „вече не ви е позволено да напускате 15-минутния си район. Не е нужно да го ограждат или нещо подобно. Това ще става чрез цифрова идентификация“, заявява тя.
„Ако сега си харесате друг магазин и той случайно не е във вашия район, познайте какво? Вече няма да можете да отидете в този магазин – казва тя на водещия Ян Йекелек. – Както казах, става дума за пълен контрол.“
В Европа се разработва законодателство за създаване на 15-минутни градове. Според Андерсън цифровият зелен сертификат, въведен по време на пандемията (COVID пропуск), е бил само пробен период, предназначен да накара хората да свикнат с използването на такъв тип QR кодове.
„Не се заблуждавайте, не става въпрос за вашето удобство. Не става дума за това, че искат да всички тези места, които са ви необходими, да са наблизо. Не става въпрос и за спасяване на планетата“ – заявява тя.
„Във Великобритания някои региони вече са приели такова законодателство. Те ще могат да налагат климатичен локдаун. Това е следващата стъпка. За това говорим. За да направят това, те ще трябва да разполагат с тези 15-минутни градове“.
Следващата стъпка, казва Андерсън, ще включва ограничаване на хората в рамките на техните населени места, като им се позволява да напускат мястото само два или три пъти годишно. Богатите ще могат да се измъкнат от тези правила, купувайки си пропуски за напускане на градовете, докато бедните ще си стоят в 15-минутните квартали.
В статия, публикувана на уебсайта на Световния икономически форум (СИФ) през март 2022 г., концепцията за 15-минутни градове е наречена „нещо повече от мода“ и следствие от настоящите времена, по-специално от пандемията.
15-минутните градове и дигиталната тирания
Андерсън изтъква, че системи за „социален кредит“ като тези в комунистически Китай вече се изпробват в Европа.
„В Болоня вече се провеждат пилотни проекти. Там системата се нарича Bologna Wallet. Във Виена тя се нарича Vienna Token.”
„Засега това е доброволно и дори изкушаващо за хората. Ако го направите, ще получите няколко билета на малко по-ниска цена, за да отидете на театър. Доброволно. Още веднъж, [това е] първата стъпка“, каза тя.
„Но скоро ще настъпи момент, в който вече няма да имате избор. Трябва да имате този цифров зелен сертификат с QR код. Тогава те ще ви казват къде можете да отидете, какво можете да правите и какво не можете да правите.“
Андерсън разкритикува проекта „The Line“, който се изгражда в Саудитска Арабия. Структурата „The Line“ е дълга 200 км, широка 200 м и висока 500 м. Предвижда се в нея да живеят до 9 млн. души.
„Ако исках да имам пълен контрол над хората, щях да ги настаня точно там и по този начин, а след това да им дам рецепта за три хранения на ден. Познайте какво ще се случи, ако не правите това, което ви се казва – вероятно ще отменят тези хранения. Толкова е лесно“, каза тя.
„Като вземете всичко това предвид, няма друг начин всъщност да го кажа – това ще бъде пълно разоряване и поробване на всички хора. Заявявам го толкова ясно, защото точно така ми изглежда“.
Концепцията за 15-минутни градове предизвиква разгорещени дебати в социалните мрежи. Когато през февруари авторката на документални филми Карла Франкоме отвори темата за ползите от такива градове, скоро публикациите ѝ привлякоха критики.
Коментиращ темата човек предположи, че макар 15-минутните градове да звучат чудесно на теория, те ще се превърнат в проблем, когато правителството се опита да ги наложи.
Друг посочи, че ако 15-минутните градове станат реалност, Франкоме ще трябва да получи специално разрешение, за да посети баща си, ако той живее на 30 минути път от нея.
„Един ден ще бъдете затворени във вашия 15-минутен град, ще чакате дрон да ви достави сладко-киселите буболечки и ще се опитвате да си спомните какво е да си на почивка – написа авторката Лиза Кибъл в туитър на 22 април. – Ще се запитате – кога всичко се обърка?“.
„Когато аплодирахте локдауните и маските“.
Насаждане на страх от правителствата
Андерсън подчертава, че правителствата са всявали страх, за да контролират хората по време на пандемията от COVID-19.
„В Германия има наръчник, как да се принудят хората да правят това, което правителството иска от тях, за да се придържат към тези ограничения“, каза тя.
„Там е изрично подчертано: „Въпреки че децата не са изложени на никакъв риск от този COVID, трябва да ги накараме да се страхуват. Ако се заразят и след това заразят бабите и дядовците си, те са отговорни за това, че са убили бабите и дядовците си“. Това е начинът на мислене, който се прилага в правителствата“.
„Напълно преекспонирана пандемия. За какво? За да могат фармацевтичните компании да спечелят милиарди долари.“
Йекелек отбеляза, че има „недвусмислени доказателства“, че правителството на Обединеното кралство е участвало в насаждането на страх сред населението по отношение на COVID-19 и е имало специална стратегия за това. Подобни неща са правени и в други държави, включително САЩ, посочи той.
На въпроса дали това е било резултат от някаква глобална координация, Андерсън отговаря: „Абсолютно“.
„То всъщност е най-страшното във всичко това. Ако ставаше дума само за две или три държави, които вършат безчинства, щяхме да се надяваме, че друга държава ще се намеси и ще сложи край на това“, заявява тя.
„Но те маршируваха в синхрон, следвайки всичко това. Те буквално четяха един и същ сценарий, повтаряйки едни и същи реплики: „Безопасно и ефективно по-добро възстановяване“. Всяка една западна демокрация правеше почти едно и също нещо.“
По-добро възстановяване (Building Back Better) е стратегия, насочена към намаляване на риска за хората в държавите и общностите в резултат на бъдещи бедствия и сътресения.
Евродепутат Кристин Андерсън за 15 минутните градове
Материалът е изготвен със съдействието на Ян Йекелек.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
