Не е ли именно завистта основният двигател за репресиите и терора на посредствените върху просветените и успелите? (Кирил Маричков)
На 11 октомври след нелеп инцидент ни напусна българският певец, музикант и композитор Кирил Маричков.
Всички ние ще запомним Кирил Маричков като човек винаги заставал с лицето си и защитавал със страст своите каузи. Каузите на знаменития музикант винаги са били човешки, визионерски и лишени от фалш.
За своите 80 години талантливият музикант поддържаше будна онази част от обществото, която също като него беше решена да разобличи и поправи грешките от комунистическото минало. Ще помним Кирил Маричков заради ясно изразената му позиция, макар в повечето случаи тя да не се харесва от масите, от политиците и дори от неговите колеги.
Какво ни завеща Кирил Маричков
Освен младежки дух и непримиримост Кирил Маричков ни остави и едни от най-прекрасните български текстове, превърнали се във вечни хитове като „Вярвам в теб”, „За Самотата”, „Клетва”, „Вълшебен свят”, „Вкусът на времето”, „Моят свят” … и много, много други.
Моят свят
И отново стоя на брега на реката
и загледал водата замислен мълча.
Тишина и мъгла бавно скапват душата,
младостта отминава както всяка мечта.
И макар че от кал сме направени, Господи,
аз не искам във кал да прекарам живота си.
И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча.
Как искам да живея в един различен свят!
Не, не ми казвай, че греша – не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя!
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!
Моят свят не е твоя, искам сам да вървя!
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!
Ролята на Кирил Маричков в обществения, културния и музикалния живот на страната ни е незаменима. Той е един от основателите на група „Щурците”, има ключов принос при създаването на радио „Тангра”, като дори за кратко е избран за депутат от СДС в 7-то Велико народно събрание. Маричков рано разбира, че непримиримият му дух не е за политиката и скоро след това напуска поста си на депутат.
Изключително деен, той не ограничава творческия си потенциал в една област. Свири, композира, менторства млади таланти, организира концерти и турнета, като от 2013 г. е част от групата „Фондацията“. Миналата година Маричков издаде своя автобиография, като планираше и продължение.
Във връзка с издаването през 2023 г. на автобиографичната си книга „Кирил Маричков – На прага на времето“ демократът и общественик споделя в интервю за българска медия:
Поставих си за цел да не представям само весели случки, а да подходя малко по-сериозно и да се разнищи този мой живот и живота на моето поколение, за да се разбере истината за това какви бяха онези години на така наречения развит социализъм и какво беше положението на хората на изкуството.
Съвсем обективно съм изложил нещата такива, каквито бяха, защото фалшивите новини заливат света, защото 7 милиарда ниско образовани хора на тази земя имат глас, и то анонимен, което ражда чудовища.
Кирил Маричков е сред най-яростните противници на комунистическия режим, през който минава по-голямата част от живота му. Той без притеснение говори, че този режим унищожава човешкото лице на всеки индивид и го превръща в маса. Голяма част от текстовете на песните му са със социална значимост и противопоставени на режима.
Песента „Аз съм просто човек“ с емблематичния текст „Аз не съм комунист и никога няма да бъда, аз не съм нихилист и никога няма да бъда, аз не съм антихрист и никога няма да бъда… аз съм просто човек!“ се превърна в химн на демокрацията, след падането на режима през 1989 г. Свободата беше издигната в култ от музиканта. Той вярваше, че тя е въпрос на избор на всеки човек и за нея трябва да се работи всеки ден.
Своите социално значими послания освен в песните си, които остават вечно в сърцата и живота ни, Маричков споделя и в автобиографичната си книга:
Питал съм се не е ли започнала да деградира човешката цивилизация, щом семейните ценности на добрите стари български фамилии лека-полека изчезват. Нима наистина ще се наложи модерната теза, че патриархалност, вяра в Бога, почтеност, трудолюбие и уважение към традициите са някакви отживелици?
Кирил Маричков през целия си живот демонстрира с гордост и достойнство своя непримирим в името на правотата дух. Поддръжник на традиционните ценности хората от няколко поколения имаха в негово лице пътеводна светлина – да вървят по правилния път, пътя на истинската демокрация, без да изневеряват на моралните си принципи и без да са угодни на властта, която и да е тя.
