Getting your Trinity Audio player ready...
|
По повод 125-ата годишнина от рождението на именития български композитор разговаряме с ректора на Националната музикална академия
Националната музикална академия (НМА) „Панчо Владигеров“ отбелязва 125-ата годишнина от рождението на своя патрон проф. Панчо Владигеров (13 март 1899 г. – 8 септември 1978 г.) с редица празнични събития. С тях НМА почита учителя, преподавал четиридесет години в музикалната алма матер, под чието ръководство много български таланти са направили първите си стъпки като композитори.
На 9 март концерт с творби от Панчо Владигеров ще изнесат студенти на НМА. Концертът на 11 март е на преподаватели.
Четиримата наследници на големия композитор, педагог и пианист – Панчо-младши, Екатерина, Александър и Константин – ще изнесат концерта „Посветени звуци“ с музика от фамилията на 12 март, рождения ден на Лулу, брата-близнак на проф. Панчо Владигеров, известния цигулар Любен Владигеров (1899 – 1992).
Академичният симфоничен оркестър и солисти от НМА под диригентството на доц. д-р Георги Патриков ще закрият тържествата с празничен концерт на 13 март – рождената дата на маестро Панчо Владигеров. Концертът е включен в рамките на „Европейския музикален фестивал“ 2024, който се реализира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Министерството на културата и Столичната община.
За приноса на проф. Панчо Владигеров, който го прави достоен за патрон на най-престижното ни музикално учебно заведение, за примера, който той дава на младите ни музиканти, както и за съветите, с които той би могъл да е полезен и днес, разговаряме с проф. д-р Сава Димитров, Ректор на НМА „Панчо Владигеров“.
Проф. Димитров, какъв е приносът на проф. Панчо Владигеров към българската и към световната музикална култура, който го прави достоен за патрон на най-престижното ни музикално учебно заведение?
Въпросът е всеобхватен. За да отговорим, трябва да разгледаме личността на проф. Панчо Владигеров от няколко аспекта. Наричаме го патриарх на българската композиторска школа, макар че той не се числи към първото поколение български композитори. Наричаме го така заради разностранното му творческо писане, заради многобройните жанрове, произлизащи от композиторската му мисъл, които за първи път се утвърждават като национални, като първи опити на българската класическа музика. Спокойно можем да причислим проф. Панчо Владигеров към класиците на българската музика. Той е оставил богато творчество, както и богат педагогически опит. Маестро Владигеров е изключителен пианист-инструменталист. Със своя брат-близнак Любен са били не само едно от първите концертиращи дуа в България, а също и българско дуо, концертиращо по света, по-специално в Германия, където проф. Панчо Владигеров прекарва младежките си години. Поглеждайки към неговите и към тези на неговите ученици-пианисти изпълнителски качества, както и към плеядата български композитори – отново негови възпитаници – осъзнаваме, че музикалният му талант се проявява в няколко посоки: изпълнител, педагог на инструменталисти-пианисти и педагог на композитори. А ако го разгледаме като преносител на българската характеристика с втъкаването на фолклора в музикалната му мисъл или фраза и в характерния му стил, ще открием многопластовото му влияние върху цялостното изграждане на тогавашната българска класическа музика. Така че много достойнства на проф. Панчо Владигеров могат да бъдат посочени и дори само едно от тях би било достатъчно, за да ни убеди, че НМА носи това име не случайно. И, разбира се, трябва да споменем и заслугата му за развитието на академизма – нещо, което обсъждаме с колеги от висшите училища. Това обаче е тема за по-широка дискусия, защото академичното всъщност е основополагащото. И в този смисъл нашата Академия носи не случайно името на проф. Панчо Владигеров.
Какъв пример дава проф. Панчо Владигеров на Вашите възпитаници?
Две са нещата от голямо значение за България и за хората на културата. Първото е неговото родолюбие. Дори признат и често канен в чужбина, с ярко присъствие в периода до Втората Световна война на чужди сцени, проф. Панчо Владигеров се връща в България и прави педагогическата, изпълнителската и композиторската си кариера именно тук. Проява на родолюбие е завръщането му в България и донасянето на наученото в чужбина, на европейския дух, в страната ни. Ако тези думи в днешно време имат значение, то преносител на този дух тук е именно той. Второто е духовност. Защото, както вече казах, той втъкава в своята музикална мисъл българския дух. Много често използва фолклора като основа за композиране, за създаване на оригиналните си музикални произведения.
Кои са постиженията или отличията на Вашите студенти и колеги – преподаватели в НМА, с които проф. Панчо Владигеров би се гордял и с които Вие се гордеете?
Няма педагог, който да не се отнася с любов към учениците си. Ние предаваме това силно човешко чувство в поколенията, идващи след нас, в поколенията, в които влагаме отношението си и демонстрираме своя морал. Защото отношенията между ученик и учител, между студент и преподавател, както и между колеги, трябва да се градят върху морални, морално-етични, а в нашия случай – и върху културни взаимовръзки и взаимоотношения. Всеки от нас би трябвало да се гордее с пренасянето на този дух – духа на културно общуване. Под културно общуване нямам предвид самата възпитателна част, а нивото, на което се водят и се разрешават спорове. Те трябва да следват общокултурния и образователен модел. Чрез своите лични отношения и взаимоотношения ние трябва да моделираме едно културно поколение, едни възпитани млади хора. Не само да им даваме знанието за музиката и възможността да усвоят инструментите, с които да боравят с музиката, с музикалната тъкан, не само да могат да я пречупват през себе си с уменията и знанията си, за да я предават на публиката. Най-голямото отличие на НМА е, че с уменията, предавани от поколение на поколение, нашите преподаватели успяват да изградят достойни и изключително високо ценени музикални кадри. И ако трябва да кажа с какво би се гордял всеки един преподавател, това не са личните му постижения, а постиженията на неговите ученици.
Споменахте, че Вие – Ректорът на НМА, и Вашите колеги – преподаватели, носите отговорност не само за музикалното образование на Вашите студенти, а и за нравственото им развитие. Какви личностни качества бихте искали да изградят по време на следването си в НМА под Вашето ръководство?
На първо място да развият своя морал. Не в отношенията помежду им, а по отношение на това, с което се заемат. Трябва да бъдеш морален и отговорен, за да си честен пред себе си и да имаш ясна представа за пътя, който ти предстои и който никога не е лесен. Да бъдат изградени като личности, налагащи както традицията, така и съвременния поглед върху музикалното изкуство. Защото музиката е изкуство, развиващо се във времето, и подлежи на преразглеждане. Вземете за пример едно музикално произведение. Усъвършенстването на музикалните инструменти, усъвършенстването и натрупването на знания довежда до нови аналитични и инструментални възможности. И така едно произведение, създадено с ясни преди няколко века критерии, през погледа на съвременен изпълнител звучи различно и създава различен контекст – не заради променено съдържание, а заради променения поглед върху него. В това се изразява влиянието на времето. Иска ми се на финала на своето обучение нашите студенти да притежават един съвременен музикален поглед. Да бъдат комплексно образовани и с широк кръгозор. Не да бъдат затворени в догмата, а да намират себе си в съответното музикално пространство, независимо дали говорим за музикално произведение, за интерпретация, за умения при боравене с инструмент, за боравене с музикална тъкан.
Кое постигнато от проф. Панчо Владигеров бихте искали да утвърдите, проф. Димитров, и кое започнато от него – да продължите?
Винаги твърдя, че трябва да се осланяме на вече постигнатото и да го развиваме. Както вече казах, проф. Панчо Владигеров е поставил здрава основа за цялостно развитие на една музикална личност. Ние разглеждаме делото му в различни посоки – в Академията и като цяло за музикалната ни култура. Многобройните му студенти, ученици и композитори всъщност утвърждават важната линия за създаване на една богата национална композиторска школа. Много от учениците му вече са постигнали успехите му. Той е преподавал в продължение на 40 години, т.е. на няколко поколения ученици, студенти и композитори. Във всеки от тях, наред с личното, оригиналното и създаващо различен музикален език, откриваме и част от характеристиката на маестро Панчо Владигеров, на неговото мислене и създаване на музика. Това, може би, е най-важното, което той оставя за нас, поколенията след него, и което се надявам и ние да съумеем да оставим – натрупани знания и умения, които следващите поколения да могат да развият и доизградят.
Ако имахте възможността, проф. Димитров, какъв съвет бихте поискали от проф. Панчо Владигеров?
Той е бил изключителен импровизатор и изключителен изпълнител. Много често е изпълнявал концерти на свои колеги и приятели. И не само концерти, а и произведения на свои колеги и приятели. И всъщност умението му да намира характерното го е отличавало. Може би не съвет. По-скоро бих искал да ми подскаже, да ми даде ясна формула, ако той самият притежава такава, за интерпретацията, за чувството му за мярка в изпълнителското изкуство. Защото аз съм преди всичко инструменталист и изпълнител и, както моите професори са ме учили, най- важното в изкуството е мярката – колко повече или по-малко неща, които ти не можеш да измериш. Аз обичам да казвам, че в музиката не можеш да използваш килограм, метър или някаква друга мерна единица. Това я прави различна и необятна в сравнение с всички други изкуства. Не можеш да я пипнеш. Нито едно от сетивата ни, освен слуха, не може да я улови. В оперния спектакъл можеш да видиш облеклото, движението, характеристиката на един герой. В симфоничното изпълнение можеш да видиш движението на оркестъра чрез създадените от диригента музикални образи. Ако обаче затвориш очи и се осланяш само на личното си сетиво, отнесено към музиката – слуха, ти би могъл да изградиш най-различни свои образи. Дори само в едно произведение, дори само в една музикална фраза.
Споменахте, че маестро Владигеров е втъкавал българския дух в своите произведения. Какво е българският дух за вас, проф. Димитров?
Този въпрос би трябвало да зададете на Панчо Владигеров. Той пише Рапсодия „Вардар“ в Германия. Рапсодия „Вардар“ се превръща в символ на българския дух. И вижте нещо интересно: под заглавието Рапсодия „Вардар“ в скоби той пише „Българска рапсодия“. Един северно-македонец би попитал (и в това няма нищо политическо): „Къде я има Вардар в България?“. В този смисъл българският дух е възможността за широко мислене – както географски и исторически, така и емоционално. Защото понякога връзката между народите, между хората, между компонентите на едно музикално произведение може да е много тънка, но ако тя съществува, можем да говорим за пренасяне на духа. И ако съществува български дух, то той е съвкупност от няколко компонента: толерантност, разум и желание за утвърждаване. Съвместявайки тези три компонента, вероятно ще получим българския дух. Разбира се, трябва да добавим и част от фолклора, от самобитното, от оригиналното. Отнасям фолклора изцяло към музикалната част на разговора ни, към свързаното със създаване на музика. Онова самобитно, записано преди 200 години, нотирано и отбелязано като оригинално българско народно творчество, от което всъщност черпят всички наши композитори от всички поколения. Създателят на Рапсодия „Вардар“ е пример за човек, възпитан не във фалшив патриотизъм, а носещ национален дух, без значение в коя точка на света се намира, създал произведение с музикална мисъл, надхвърляща националистическата.
Бих искал да спомена и негови ученици, които не са били българи. С изпълнението на Първия концерт на Панчо Владигеров за пиано се дипломира Херберт фон Караян. С третия му концерт за пиано се дипломира изключителният изпълнител Алексис Вайсенберг. Караян се дипломира с Клавирния му концерт. Тези примери доказват влиянието му на композитор дори извън пределите на националното и българското. И ако композитор-космополит звучи силно, то със сигурност можем да кажем, че проф. Панчо Владигеров е композитор с европейско значение. Докато живее в Германия, той работи с изтъкнати музиканти и изпълнители като Райнхард, най-утвърдения, може би, по онова време немски драматург и режисьор, поставил много театрални постановки, за които проф. Панчо Владигеров пише оригинална музика. Първите му цикли всъщност са създадени като театрална музика. В последствие той ги развива и превръща в инструментални и симфонични произведения, както и в много песни. Ето защо можем да го определим като мултижанров композитор. Всеки човек с музикален усет би оценил многообразието в стилистиката, в стила на проф. Панчо Владигеров.
Обобщавайки Вашите размисли, можем ли да кажем, че българският дух представлява свобода?
Свободният човек е щастливият човек. Да, според максимата, че свободата на духа позволява той да се разгърне. Романтичното усещане за свободата е чувството за взимане на самостоятелни решения. Това е първата свобода, която човек трябва да отстоява. Онази част от бита ни, която трябва да отстояваме, със сигурност е свободният дух.
Благодаря Ви, проф. Димитров! На добър час в отстояването на класическата музика и на българския дух!
Ръководството, преподавателите и студентите от НМА „Панчо Владигеров“ се надяват, че ще се присъедините към радостните чествания, празничните концерти – всички с начален час 18:00 в залата на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 94. С тях те ще изразят своите почит, любов, преданост и благодарност към своя патрон. Гласът на маестро Владигеров, превърнал се в световен с творчеството му и прославил навред българското композиторско изкуство, отеква все така по коридорите на НМА.