• За нас
  • Пишете ни!
сряда, 6 декември, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство Традиционна култура

„Лигата на справедливостта“ на Зак Снайдър – постмодерно завръщане към епичния героизъм

отШон Фицпатрик
15 април , 2021
„Лигата на справедливостта“ на Зак Снайдър – постмодерно завръщане към епичния героизъм

Легионите фенове на комикси и филмови критици най-накрая получиха своята победа над холивудската орда на масовите развлечения. Справедливостта възтържествува и светът може да се наслади на „Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър“ – един спектакъл за супергерои без аналог в своята продължителност, който ги представя не толкова комиксови, колкото митични и чийто драматизъм трябва да бъде сериозно разгледан.

„Лигата на справедливостта“ от 2017 г. беше порицан и приет като пълен провал и загуба на 300 милиона долара, след като Зак Снайдър напусна проекта заради семейна трагедия. Желанието за версия на Снайдър предизвика мащабна кампания и под натиска на феновете Warner Bros. все пак реши да финансира завършването на оригианалната продукция на режисьора.

Освен безпрецедентните необуздан артистизъм и великолепие, във филма на Снайдър видяхме и уважение към волята на зрителя. Той взриви стрийминг платформата на HBO в момент, в който киното вече потъва в мъглите на миналото и постави поредния камък в стабилната основа на издигането на комиксите във велика и разкошна постмодерна митология.

Защо така сериозно?

Филмите за супергерои от послендите години оставиха много хора да си задават въпроса, станал известен от страшничкия и не толкова забавен образ на Жокера, изигран от Хийт Лейджър: „Защо така сериозно?“.

Зад тази тенденция на изтощителна сериозност и драматизъм – започната от Тим Бъртън с „Батман“, канонизирана от Кристофър Нолан с „Черният рицар“ и още по-задълбочена във филмите на Зак Снайдър – се крие желанието да направим супергероите по-реалистични, по-близки до нас с някои недостатъци и по-различими като психологически типажи. Борейки се с престъпността, в свят, в който границата между доброто и злото е размита, героите са приклещени в примката на моралната преценка.

Dark_Knight-poster
„Черният рицар“ (2008) на Кристофър Нолан канонизира изтощителната сериозност на нашите съвременни митове. (Warner Bros. Pictures)

Всеки народ е създавал свои приказни архетипове, които са отразявали обществото и личностите, които го съставят, а митологиите винаги са имали диагностичен и поучителен характер. Те пламенно са търсели отговори на вселенските въпроси, надигащи се от първичната и мистична сензитивност на човешкия дух. Какви са тайните и мистериите на природата? Какъв е смисълът на човешкия живот? Каква е връзката ни с божественото? Това са сериозни въпроси, които заслужават сериозен размисъл.

Традиционните митични герои са били величествени и сериозни и е така, защото древните са приемали своите герои насериозно. Такъв тон в супергеройски филми като „Лигата на справедливостта“ на Зак Снайдер може да е индикация за своеобразна артистична еволюция. Въпреки че са просто за забавление, се прави опит да се улови онзи поетичен тон, който съответства повече с формата и функцията на класическия мит.

Придаване значимост на мита

Не отразява ли настоящата тенденция на драматично изобразяване на героите на нашата култура несъзнателния копнеж да ги направим по-значими? Ако обаче супергероите от комиксите са принос към фолклора на човешката раса, представяйки идеалите на епохата, има причина за известно безпокойство.

Ако вземем ирландските приказки за пример, „Фантастичната четворка“ не може да стъпи на пръста на Фион Мак Къмхейл. Сравнявайки епизодите за мултивселената на „Зеления фенер“ с месопотамския епос за Гилгамеш, несъответствията в достойнствата излизат наяве. Въпреки стремежите си, Батман и Супермен не могат да са като Хектор и Ахил. И все пак днешните супергерои служат като израз и превъплъщение на въображението на постмодерните хора и постмодерните идеологии.

gilgamesh statue
Постмодерните герои разкриват нашия непълен мироглед в сравнение с този на древните герои. На снимката е статуя на древния шумерски цар Гилгамеш, за когото се е смятало, че е полубог със свръхчовешка сила
(Д. Гордън Е. Робъртсън / CC BY SA-3.0)

Художествената склонност да им се придаде повече достойнство, като се направят представителни за начина, по който се възприема светът, е разбираема, дори похвална във време и култура, където на мода е цинизмът. Проблемът е, че цинизмът е станал прекалено всеобхватен, за да се създадат образи, недокоснати от настъпващия нихилизъм. Пошлостта е това, което отличава нашата „митология“ и от най-фаталистичните родове, като например старите скандинавски хроники за Рагнарок.

Древният мит, колкото и мрачен да е бил, винаги е oдушевяван от някакъв вид божествена надежда – нещо, което липсва в сагите, създадени от общества, в които божественото е забравено.

Липса на божественост

Недостатъкът на съвременния митичен мироглед е, че той е ограничен. Докато митичните герои са били богоподобни и богобоязливи, новите герои са безбожни и възниква въпросът дали една митология е наистина митологична, ако не успява да предаде реалността всеобхватно.

Основен елемент във всяка митология е да обобщи цялостна философия, която подчертава връзката между естественото и свръхестественото. В наше време материалното изцяло поглъща идеята за свръхестествено, формирайки един нов вид езичество, който по-скоро прилича на атеизъм. Творческият резултат е бого-човекът – свръхчовекът – или първият каталог от герои, които не са героични заради връзката си с божественото.

Hektor_wirft_Paris_seine_Weichlichkeit_vor_(Tischbein)
Нашите модерни супергерои като Батман и Супермен не могат да се сравняват с благородния герой Хектор например. „Хектор назидава Парис за неговата слабост и го призовава да отиде на война“, 1786, от Йохан Тишбейн. Августеум в Олденбург, Германия. (Публичен домейн)

Съвременните истории не са за боговете и героите, а за боговете-герои. Нашата е митология на материализма (който е вид нихилизъм) и задължително ще бъде тъмна, ако се вземе на сериозно.

Въпреки че „Лигата на справедливостта“ на Снайдер включва персонажи, наречени „старите богове“, като Зевс и Арес, вслушвайки се в митичното значение, което нашите супергерои искат да наследят, в тези класически заимствания и преводи има странен редукционизъм. „Боговете“ са последователно направени технологични или археологически, по-скоро като далечни раси от далечни планети или култури, отколкото като духовни същности, изискващи и очакващи да бъдат почетени.

Ray FIsher as the Cyborg in Zack Snyder's Justice League
Рей Фишър като Киборг, технически подобрен герой, в „Лигата на справедливостта на Зак Снайдер“
(Warner Bros. Pictures)

Въпреки че всичко е в името на забавлението и е хубаво, че има следа от боговете, отколкото изобщо да ги няма, тук нещо липсва, защото онези, някога изобразявани като могъщи божества, сега са просто извънземни.

Какъв е залогът?

Предизвикателството на постмодерния мит е да придаде величие и великолепие в свят, който е станал твърде малък за героите, от които искаме да бъдем вдъхновени. Светът със сигурност се е променил през последните хилядолетия и следователно се е променила реалността и разбирането за героизма. Човечеството се нуждае от герои и въпреки че героите от нашата епоха не са героите на античността, те може да са самите герои, от които се нуждаем. Хората все още се нуждаят от идоли, които да идеализират техните стандарти.

Въпреки че стандартите вече не са еднакви, нито толкова високи, принципът който остава константен е, че доброто трябва да побеждава злото.

Дали постмодерната митология държи ключ към запазването на културата, със сигурност предстои да се види. Има причина обаче да бъдем предпазливи. Концепциите за морален консеквенциализъм се изплъзват с времето, а оптимизмът, който струи от разбирането на обективната истина, добротата и красотата, става все по-труден за схващане. Доброто и злото са все по-объркани в нашата митология, защото са по-объркани в нашето общество.

Нашата митология, доколкото можем да претендираме за такава, отразява нашия свят. Развлечения като „Лигата на справедливостта на Зак Снайдер“, с цялата си глупава сериозност, са най-близкото до класическия мит, което имаме в нашата култура, но те са емблематични за свят, който не е достигнал пълнотата на истината, въпреки че загатва фрагменти от нея. И въпреки че тези филми са крещящо забавление, въпреки строгите си тонове, както много стари митове, стремежът им да бъдат бягство от действителността е възхитителен.

Когато светът е жалък, желанието за епичното се изостря. Когато преобладава порокът, човешкият род ще търси добродетелта. Когато героизмът загуби своята яснота, ще има борба за излъчване на герои. И това са въпроси, които трябва да се вземат насериозно, тъй като в крайна сметка човешката раса все още трябва да бъде спасена.

Шон Фицпатрик служи във факултета на Gregory the Great Academy, пансион в Елмхърст, Пенсилвания, където преподава хуманитарни науки. Неговите трудове за образование, литература и култура се появяват в редица списания, включително Crisis Magazine, Catholic Exchange, and the Imaginative Conservative.

Споделете тази статия

НАЙ-ЧЕТЕНИ ДНЕС

Илюстрация от The Epoch Times, Shutterstock

Как захарта подхранва рака в тялото

0
0
(The Epoch Times, Getty images)

Задава ли се нова пандемия от Китай?

0
0
Плодове хинап (снимка: Ева Иванова)

Хинап (китайска фурма) – 10 ползи за здравето

0
0
Британският министър-председател Уинстън Чърчил (1874-1965) дава известния си V-образен знак по време на войната в Дувър през 1951 г. (Central Press/Hulton Archive/Getty Images)

Може ли Европа отново да стане западна?

0
0
Сателитна чиния Starlink RV (Бояна Ненова за "Епок Таймс")

Starlink Bulgaria: Сателитният интернет Starlink RV вече и в България

0
2
Кръгла маса „Консервативни решения в ерата на глобализацията“, организирана от фондация "Консервативно общество" и Кристиян Шкварек, 25 ноември 2023 г., хотел „София Балкан Палас“ в София. (снимка: Кристиян Шкварек, фейсбук)

Консервативни решения на актуални глобални проблеми бяха обсъдени на кръгла маса в София

0
0
Колаж с корицата на дебютната книга на Иван Фурнаджиев „70 опасни неща, които да направим заедно с децата си“

Книгата „70 опасни неща, които да направим заедно с децата си“ прави чудеса с родители и деца

0
0

Последвайте ни във Фейсбук

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Хората предпочитат класическата архитектура. Партенонът в Атина, Гърция, 1978 г. (Стив Суйен/CC BY 2.0)

Златното сечение в древната архитектура

0
0
Ляво:(Olga Gavrilova/Shutterstock); Дясно: (Taiga/Shutterstock)

Астрономическият часовник в Прага работи вече 6 века

0
0
bb32d442d69d244e5e5d1b61cfa32652

Приказка за сестрите Истина, Доброта и Търпение

0
0
Според традиционната китайска мъдрост жените въплъщават нежните и скромни характеристики на ин, които смекчават и балансират силата и мъжествеността на ян. Чрез култивиране на женските добродетели жените играят решаваща роля в хармонизирането на семейството и обществото (снимка: Yang Zihua via Wikimedia Commons)

„Ръководство за жената“ от Бан Джао – I част: Култивиране на скромност и нежност

0
0
Lotus Fairy Tale i 1a 1 700x420 1

Приказка за лотоса – вдъхновение за малки и големи

0
0
Медитативна практика Фалун Гонг, Цар-Симеонова градина, гр. Пловдив, 13 май 2023 г. (снимка: Цветан Тошков, Епок Таймс България)

Фалун Гонг – най-популярният вид чигонг

0
0
Прецизно изработената двуетажна зала в стил рококо в абатство от XI век е толкова богато украсена, че се смята за една от най-красивите библиотеки в света.(Isogood_patrick/Shutterstock)

Библиотеката на Абатство Виблинген в Германия е една от най-красивите в света

0
0
Малкото момче с бутилка

„Извинете, господине, продавате ли Бог?“ – приказка за момчето, което търси лек

0
0
"Сократ", 1880 г., автор Леонидас Дросис. Атинската научна академия. (снимка: C. Месиер)

Сократ – основоположник на културата

0
0
Компилация от снимки (Epoch Times)

Ролите на мъжа и жената според кодекс за изискано общество от 1880 г.

0
0
Легендата за Чън`е и Нефритения заек, които живеят на луната (Shen Yun)

Легендата за У Ган и Есенния фестивал на луната

0
0
Снимка от изложбата "Моралът е доброто", посветена на доц. Кристиан Таков  (снимка: Ева Иванова/"Епок Таймс")

Изложбата „Моралът е доброто“ – заветът на Кристиан Таков

0
0
Следваща публикация
Строителни отпадъци, изсипани върху печатните машини в хонконгското издателство на The Epoch Times, 12 април 2021 г. (снимка: Адриан Юу / The Epoch Times)

Поредна атака срещу издателството на Epoch Times в Хонконг

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Goodreads-g Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria