Медицинските специалисти в България изразяват сериозно недоволство от условията на работа и състоянието на здравната система, като почти 90% от тях заявяват, че не са удовлетворени и настояват за спешни реформи. При липса на промяна те са готови да пристъпят към протестни действия, показва национална анкета на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).
Проучването е проведено в периода 1–13 май 2026 г. сред 1212 участници, като преобладаващата част от тях са медицински сестри (70%). В анкетата участват също медицински лаборанти (12%), акушерки (10%), рехабилитатори (6%) и рентгенови лаборанти (2%). Над половината от респондентите (56%) са на възраст между 41 и 50 години, 35% са между 20 и 40 години, а 9% са над 60 години. По отношение на работната среда 66% са заети в болничната помощ, 17% в извънболничната, 14% в детски ясли, а 3% – в спешната помощ.
Масово недоволство от условията в системата
Според данните 88% от медицинските специалисти не са удовлетворени от условията, при които работят, а 89% изразяват неудовлетвореност и от качеството на профилактиката, лечението и рехабилитацията, предоставяни на пациентите.
Сред основните проблеми, които посочват анкетираните, водещо място заема ниското заплащане – посочено от 96% от участниците. На второ място е кадровият дефицит в системата (79%), който води до претоварване и затруднения в грижата за пациентите.
Около една трета от анкетираните посочват като проблем липсата на възможности за професионално развитие и недостатъчното финансиране на амбулаторните здравни грижи. Сред допълнителните негативни фактори се открояват лошите материални условия в лечебните заведения, липсата на стандарти, недостигът на уважение към професията, както и спорни практики като нерегламентирани плащания и корупционни зависимости.
Ясни искания към здравната политика
Медицинските специалисти формулират конкретни очаквания към бъдещите здравни реформи. Най-широко подкрепяно е искането за минимално възнаграждение, обвързано със 150% от средната работна заплата (93%).
Сред останалите ключови приоритети се открояват прекатегоризация на труда (73%) и цялостна здравна реформа (62%). Над половината от анкетираните настояват за обвързване на продължаващото обучение със заплащане (57%), както и за въвеждане на стандарти за минимален брой медицински специалисти в системата (57%). Една трета подкрепят обществено финансиране на амбулаторните и патронажните здравни грижи.
Ако исканията не бъдат изпълнени, 92% от участниците заявяват готовност за протестни действия.
БАПЗГ: Необходима е цялостна промяна на системата
От БАПЗГ заявяват подкрепа за исканията на медицинските специалисти и подчертават необходимостта от дълбока структурна реформа в здравеопазването. Сред краткосрочните приоритети организацията посочва въвеждане на минимално възнаграждение в размер на 150% от средната заплата, запазване и прилагане на стандарта по „Здравни грижи“, както и осигуряване на обществено финансиране за амбулаторни услуги.
В дългосрочен план асоциацията настоява за реорганизация на системата с акцент върху извънболничната помощ, ограничаване на доплащанията от пациентите и гарантиране на достъпна и навременна медицинска грижа.
БАПЗГ акцентира и върху необходимостта от повишаване на образователната степен и признаване на професиите в сферата на здравните грижи в съответствие с европейските стандарти, включително трансформация на професионалните квалификации и по-ясно регламентиране на автономността на специалностите.
Кампания за промяна на общественото отношение
Освен институционалните реформи, организацията поставя фокус и върху възстановяване на общественото уважение към медицинските специалисти. В тази посока БАПЗГ стартира национална инициатива под надслов „Артистичното лице на медицинските специалисти“, която цели да покаже личностното и творческо измерение на хората в професията.
Кампанията ще събира произведения в областта на изкуството, литературата и музиката, които ще бъдат представени в национална изложба, след подбор от специално жури.
Според асоциацията подобни инициативи са част от по-широкия процес на възстановяване на професионалния авторитет и човешкото измерение на здравните грижи в България.
