Сериозни финансови дефицити и спорни управленски практики в НДК бяха изнесени на пресконференция от Министерството на културата
Министърът на културата Евтим Милошев огласи тревожни данни за финансовото състояние и управлението на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, поставяйки във фокуса на общественото внимание въпроси за ефективността, отчетността и законосъобразността при управлението на едно от най-значимите културни институции в страната.
На пресконференция в галерия „Средец“ той подчерта, че прозрачността в управлението на държавните културни институции е основен приоритет на неговия мандат. НДК функционира като търговско дружество със 100% държавно участие под контрола на Министерството на културата и се управлява от петчленен Съвет на директорите, без надзорен орган – модел, който, по думите на министъра, изисква особено висока степен на отчетност.
Натрупани загуби и риск за финансовата устойчиво
Представените данни очертават сериозна картина: към 31 декември 2025 г. НДК е натрупал непокрита счетоводна загуба в размер на близо 49 милиона евро. Особено обезпокоителен е фактът, че само за една година – спрямо 2024 г. – отчетената загуба е нараснала с над 500%.
„Собственият капитал е финансовата основа на дружеството. Когато дружеството натрупва загуби година след година, тези загуби постепенно „изяждат“ капитала и това е реален риск за целия сграден комплекс на НДК“, подчерта министър Милошев.
Ръст на възнагражденията въпреки негативните резултати
На този фон особено контрастно се откроява значителното увеличение на възнагражденията на Съвета на директорите.
- 2023 г.: 103 792 евро
- 2024 г.: 157 989 евро
- 2025 г.: 304 534 евро
Така възнагражденията практически се удвояват спрямо 2024 г. и почти се утрояват спрямо 2023 г., въпреки трайно влошаващите се финансови показатели.
Само през 2025 г. увеличението спрямо предходната година възлиза на приблизително 146 500 евро, а спрямо 2023 г. – над 200 000 евро.
Допълнително безпокойство предизвикват и данните за възнагражденията на изпълнителното ръководство. Според предоставената информация, изпълнителният директор и ръководител на филиала във Варна е получил през 2025 г. над 200 000 евро, а към юни 2026 г. месечното му възнаграждение достига близо 13 700 евро.
Съмнения за незаконосъобразни решения
Министър Милошев посочи, че увеличението на възнагражденията е извършено въз основа на протокол със съмнителна законосъобразност, подписан през август 2025 г. от заместник-министър, който временно е изпълнявал функциите на министър.
Според анализа:
в заповедта за заместване не е било предвидено правомощие за вземане на решения, свързани с търговските дружества към министерството;
при определяне на възнагражденията са били променени ключови критерии без мотиви.
Особено съществена е промяната в методологията – от показатели, свързани с финансов резултат и ефективност, към такива, които отчитат основно инвестиционна активност и разходи.
„Това на практика заменя оценката за резултатност с оценка за разходване на средства“, коментира министърът, подчертавайки, че подобен подход не гарантира финансово подобрение, а напротив – може да го прикрие.
Нарушения в управленската практика
Още по-сериозен е изводът, че Съветът на директорите сам е определял собствените си възнаграждения – действие, което противоречи на устава на дружеството.
„Единствено министърът на културата като принципал има правомощието да определя възнагражденията на ръководството. Всичко извън това е незаконосъобразно“, заяви Милошев.
Предприети спешни мерки на фона на допълнителни съмнения около търг за хотел „Черноморец“
В отговор на установените нарушения, министърът обяви конкретни действия:
отмяна на решенията за определяне на възнагражденията;
изискване за възстановяване на неправомерно получените средства;
назначаване на прокурист, който да съвместно управлява дружеството като временно стабилизираща мярка.
По време на пресконференцията бяха изнесени и данни за спорна процедура по отдаване под наем на хотел „Черноморец“, управляван от дружество към културния сектор.
Според информацията в търга са участвали три фирми и едно физическо лице, като трите фирми са свързани помежду си чрез семейни връзки (баща, майка и син). Именно тези три компании заемат първите позиции в класирането, като след отказ на първите двама кандидати, договорът е присъден на третия – с най-ниската оферта.
Тези обстоятелства пораждат съмнения за координирано участие и ограничена конкуренция, което поставя под въпрос прозрачността на процедурата.
Случаят като тест за институционална отговорност
Огласените факти около управлението на НДК очертават по-широк проблем – необходимостта от по-строг контрол върху държавните дружества и ясни механизми за отчетност.
С предприетите действия Министерството на културата демонстрира намерение да наложи нов стандарт на прозрачност и дисциплина в управлението на публични ресурси. Предстои обаче институциите да покажат дали тези намерения ще доведат до реални последици и трайни промени.
Случаят с НДК излиза извън рамките на единичен управленски казус и се превръща в ключов индикатор за състоянието на публичното управление. Той поставя въпроси не само за финансовата дисциплина, но и за доверието в институциите, които управляват националното културно наследство.
