Митрополит Онуфрий е митрополит на Киев и цяла Украйна. Той е ръководител на Украинската православна църква, която е част от Московската патриаршия – официалната църква на Украйна, която от 2014 г. е в немилост пред властите заради самия факт, че е част от Русия – независимо, че УПЦ осъжда нападението на руските войски срещу Украйна. Независимо че свещеници от УПЦ също стават жертва на руските удари. Но свещениците на УПЦ стават жертва и на омразата на украинското правителство към Русия – само защото не се отказват от каноните на православната църква и държат да останат част от Московската патриаршия. Храмовете на УПЦ биват завземани със сила, свещениците и вярващите – прогонвани, след което там се настаняват свещеници от разколническата ПЦУ (Православна църква на Украйна), провъзгласена на 15 декември 2018 г. в Киев и получила статут на автокефална църква през януари 2019 г. от Константинополската патриаршия, която ѝ предоставя томос и я включва в своя диптих (списък имена за литургия бел.авт.) Признание ПЦУ получава също от Гръцката и Кипърската православни църкви.
Публикуваното тук интервю е откъс от книгата „Подвигът на сърцето“ – беседи, проповеди, интервюта с митрополит Онуфрий, митрополит Киевски и на цяла Украйна. Те са издадени от катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ – град Ловеч, с благословението на Ловчанския митрополит Гавриил през 2021 г. Оригиналното издание на руски език е от 2017 г. и се нарича „Отговори на въпроси“. Интервюто е взето преди десет години, но не е изгубило своята актуалност. Публикувано е през 2016 г. на Бъдни вечер по Юлианския календар (6-ти януари).
“Ваше блаженство, Украинската православна църква се намира в трудна ситуация. Правят се постоянни опити за отнемане на храмове, а понякога те биват отнемани. Неотдавнашен е примерът от 27 декември – в село Колодянка, в района на Новгород-Волински, в Житомирска област. В същото време УПЦ в пресата беше дискредитирана. Търсите ли компромис с властите?
В тази ситуация ние не търсим компромис с никого. Разбираме и хората, но осъзнаваме, че имаме свой собствен път, който сами сме избрали – пътя към Бога, който трябва да преминем. Разбираме: много са хората, които ни клеветят, които клеветят нашата Църква. В по-голямата си част това са хора, които не знаят какво правят. Искам да им кажа, че не се обиждам на никого, а се моля и ги обичам, и им желая Божието благословение. Мисля, че те ще разберат, че са допуснали грешка. Човешките институции, които те градят в земния живот, изискват приспособяване. Така сме устроени. Но Църквата е основана от Бога, а не от нас и не се нуждае от никакви корекции. Те привеждат стандартите на човешките институции над Божествените. Да поправяш Църквата означава да поправиш Бога, Който е съвършен. Ние знаем това и поправяме себе си по отношение на Църквата, а не Църквата по отношение на нас самите.
Това, че завземат храмове, е продължение на неправилното им разбиране за Църквата, , опит, ако е невъзможно с думи, то по пътя на насилието да направят църквата ни такава, каквато те искат. Никой, който се е борил или се бори с Църквата, никога не е побеждавал. Тези хора винаги са губещи.
Ваше блаженство, сега в Украйна е неспокойно, стотици хиляди преселници са на ръба на оцеляването. Тук, в Коростишев, също живеят бежанци, забравени от властите. Знам, че Украинската православна църква активно помага на тези хора. Моля Ви, разкажете ни за това.
Ние винаги сме помагали и сега, в този труден час, помагаме още повече на нуждаещите се. По-голямата част от помощта, която предоставяме, остава в сянка. Така сме научени от Господа – да не вършим милостиня, тръбейки пред себе си, но тайно. Само такава милостиня бива приета от Бога. Никой не ни хвали за нея, но пред Бога тя има стойност. Има видима част от този „айсберг“ на дела на милосърдие. Като цяло ще кажа, че на онези хора, които са в зоната на военния конфликт – независимо дали са войници или цивилни, към днешна дата сме предоставили около 7000 тона хуманитарна помощ: храни, облекло, лекарства. Събрали сме над 53-54 милиона гривни (над 3 милиона лева – бел.прев.) и сме ги дали на хората.
Ваше блаженство, във всички времена Църквата е имала влияние върху политическите процеси. Подпомагате ли и ако да, по какъв начин, постигането на мира на Изток?
Разбира се. Най-напред се молим на Бог да се прекрати кръвопролитието. Ако Бог не го спре, никой от хората не може да стори това. Човек е силен само когато Бог е с него. Молим се този конфликт да бъде сведен до минимум и изобщо да изчезне. Нашата Църква е единствената Църква, която все още не е разделила Украйна. Ние още държим Крим и Източна Украйна, Донбас е под наше управление. Всички тези територии са подчинени на нашата Църква. А сме клеветени за това. Не разбирам тези, които ни наричат сепаратисти. Ако ние сме сепаратисти, тогава какви са те, които разделиха Украйна? Доведоха я до такова състояние, че и Крим отпадна, и Изтокът замира. А ние правим всичко, за да запазим целостта на Украйна.
Защо е необходимо хората да бъдат озлобявани и докарвани до такова крайно напрежение, че да ни отхвърлят и напускат? Това не е правилно. Не се постъпва правилно. Необходимо е да уважаваме хората. Да уважаваме обичаите, които съществуват в Крим и на Изток. А не да изискваме всички да мислят като нас. Това е в основата на конфликта: ние започнахме с нашите западни ценности да се намесваме на Изток. И там упорито да ги насаждаме. Да изискваме от хората да мислят или да правят нещо по определен начин. А те имат различни герои, различни ценности. И нека ги имат. По моему е красиво, когато букетът е от различни по цвят и по вид цветя. За да запазим целостта на Украйна. И ние желаем политиците и всички, от които зависи това, да ни обърнат внимание и да станат по-гъвкави. Тогава все още можем да запазим всичко. Но е нужно да простим, да се смирим и да проявим търпение.
През декември на уебсайта на Киевската градска администрация се появи петиция за прехвърляне на Киевопечорската лавра под юрисдикцията на УПЦ-КП (другото име на ПЦУ – бел.авт.) Ще остане ли Киевопечорската лавра под юрисдикцията на Украинската православна църква?
Знаете ли, по повод това, което се случва у нас, никога не съм виждал подобно нещо никога по света. Въпреки че ми се е налагало да пътувам. Помислете, Вие имате дом. Може ли съдбата му да се решава чрез гласуване? Събират подписи от петдесет или от пет хиляди души и Ви казват: „Изнасяйте се! Сега „чичо Ваня“ ще се настани тук!“ Не може така. Тогава защо това се прави с Божия дом? Църквата е домът Божий. Как може да се решава съдбата ѝ по този начин? По пътя на колхоза. Проблемът не се решава така. Има законодателство. Това е нашата собственост и ние сме официалната религиозна общност. Ние съществуваме в Украйна законно. И по закон, докато това е така, никой не може да отнема собствеността ни.
Ако говорим за тези подписи, там имаше доста машинации. По късно разбрахме, че много хора са били измамени, подписали са се и после са съжалили.
Ваше блаженство, виждате ли обединението на църквите в Украйна в близко бъдеще?
Това е целта и желанието ми. Но ясно осъзнавам, че обединението трябва да се основава единствено на православните канони. Ако се основава на други принципи, то няма да бъде обединение, а посмешище.
Как виждате 2016 година? Какви са Вашите прогнози за развитието на събитията в Украйна и по света?
Не съм пророк, но бих искал да видя 2016 година щастлива и благословена от Бога. И това зависи от нас. Както се държим по отношение на Бога, такава ще бъде и годината. Но аз вярвам и се надявам, че ще си вземем урок от миналото и ще се отнасяме по-добре към Бога, ще постъпваме по-разумно и ще градим живота си не въз основа на човешкото мъдруване, а въз основата на Божествените закони и ще имаме Божието благословение!”
В своето Рождественско послание за 2026 г. митрополит Онуфрий призова за вяра, мир, издръжливост и подчерта победата на Божията любов над насилието и страха.
“За четвърта поредна година празнуваме Рождество Христово – празника на Божиите мир и благоволение – сред звука на смъртоносни оръжия”, каза главата на УПЦ. “Църквата продължава да се моли Бог да умиротвори сърцата на онези, които започнаха войната срещу нас.”
Митрополит Онуфрий подчера също, че въпреки трудностите радостта от Рождество остава несломима и припомни основното християнско послание на Апостол Павел за Въплъщението на Бог в човешка плът. “Нищо не може да ни отдели от Божията любов”, добави Киевският митрополит.
В словото си Митрополит Онуфрий припомни скромността на появата на Иисус в света: тъмнината на пещерата, присъствието на пастирите, ангелите и влъхвите от Изтока. Християните имат пред себе си примера на Божия син как да устояват на злото – като избягват греха и търпят страданията с вяра и смирение, каза още той.
Цитирайки Библията, Митрополит Онуфрий припомни на вярващите, че “доброто побеждава злото” и призова християните да отговорят на омразата и насилието с любов към Бога и ближния. Сред важните му послания бе вярващите да търсят своята собствена “Витлеемска звезда”: онзи път на вярата, който води до духовно обновление и обединение с Христа.
Главата на УПЦ завърши словото си с традиционното Рождественско послание за мир, сила и спасение на вярващите:
“Христос се роди – славете Го,
Христос идва от небесата – срещнете Го,
нека цялата земя пее на Бог! Aмин.”
Митрополит Онуфрий навършва през 2025 г. 35 години епископско служение, отбелязва международният сайт „Съюз на православните журналисти“
