|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Когато обсъждаме „съзнанието на богатите съпоставено с това на бедните“, често отнасяме съжденията си до основните нагласи, поведения и навици, които оформят нашия подход към живота. Тези вкоренени модели могат да проправят пътя към успеха или да възпрепятстват нашия напредък, често без да го осъзнаваме. В настоящия материал представяме наставленията на автора Джон Рамптън за 10-те навика, заради които човек продължава да бъде беден, неспособен да промени поддържаното съзнание на бедния човек.
Както Дейвид Мелцър посочва, „99-те%“ често възприемат начин на мислене, определян от представата за оскъдността, вярвайки, че ресурсите са ограничени и конкуренцията е жестока. Тази перспектива може да доведе до самоизпълняващо се пророчество, тъй като фокусирането върху това, което ни липсва, може да привлече още от същото. За разлика от това, „1%“ от хората обикновено възприемат начин на мислене, определян от представата за изобилието, виждайки света като място на възможности и перспективи.
Кое е още по-обезпокоително? Възможно е несъзнателно да култивираме навици, които насърчават съзнание на бедния човек, като тези 10 недоловими, но вредни навика:
1. Оплакване без действие
Когато хората поддържат съзнание на бедния човек, те се оплакват от обстоятелствата около тях, без да правят нищо, за да ги подобрят. Вместо да виждат проблемите като предизвикателства за преодоляване, те ги виждат като пречки. Оплакването е лесно – намирането на решение е трудно. Обаче, като се оплаквате, вие се отказвате от силата си да промените нещата.
Алтернативата, определяна от поддържане на съзнание на богатия човек:
Първата стъпка е признаване на проблема, а втората е предприемане на действие. Решаването на проблеми е критичен навик за успех. Хората със съзнание на богатия човек са проактивни, търсят решения и поемат отговорност за действията си.
2. Чакане на „перфектния момент“
Чакането на перфектния момент за действие е често срещана черта на хората със съзнание на бедния човек. Поради неблагоприятни условия, те отлагат възползването от възможностите. Рядко има перфектен момент. Колкото по-дълго чакате, толкова повече възможности губите.
Алтернативата, определяна от поддържане на съзнание на богатия човек:
Човек с манталитет за развитие и растеж знае, че напредъкът често е хаотичен. Въпреки несигурността, такива хора предприемат действия, вярвайки, че ще се учат по пътя. В резултат на това те разбират, че просто да започнат често е по-важно от това всичко да бъде перфектно от самото начало.
3. Обвиняване на обстоятелствата
При поддържане на съзнанието на бедния човек личните неуспехи се приписват на другите или на външните фактори. Като избягвате личната отговорност, играта на обвинения ви държи на едно място, независимо дали става въпрос за финансовото ви състояние, възпитанието ви или лошия късмет. Както Робърт Антъни казва: „Когато обвинявате другите, вие се отказвате от силата си да променяте нещата.“
Алтернативата, определяна от поддържане на съзнание на богатия човек:
Съзнанието на богатия човек обикновено реагира на екстремни обстоятелства. Успешните хора търсят начини за подобрение, когато нещата се объркат, вместо да търсят изкупителни жертви. В резултат на това те знаят, че отговорността поражда растеж.
4. Живот в зоната на комфорт
Оставането в зоната ви на комфорт е сигурен начин да поддържате съзнание на бедния човек. Това ви пречи да поемате рискове или да се предизвиквате да растете, в резултат на което избирате безопасността пред напредъка, независимо от последствията.
Алтернативата, определяна от поддържане на съзнание на богатия човек:
Съзнанието на богатия човек, обаче, приема дискомфорта. Най-успешните хора знаят, че растежът се случва, когато излязат от зоната си на комфорт. В резултат на това те поемат пресметнати рискове, знаейки, че провалът често е част от процеса. Помнете: „Само тези, които рискуват да отидат твърде далеч, могат да разберат колко далеч могат да стигнат.“ (Т. С. Елиът)
5. Фокусиране върху проблемите, а не върху решенията
Хората със съзнание на бедния човек обикновено се фокусират върху негативното, а не върху позитивното. Когато се фокусират върху пречките, те имат склонност да пренебрегват творческите решения или начините да вървят напред.
Алтернативата, определяна от поддържане на съзнание на богатия човек:
Съзнанието на богатия човек се фокусира върху решенията. Когато са изправени пред проблеми, хората с такъв начин на мислене търсят решения, които ще ги движат напред. Вместо да се фокусират върху ограниченията, това ги насърчава да са устойчиви и иновативни. Когато срещнат препятствия в постигането на финансовите си цели например, те създават свой бюджет, проследяват напредъка и се консултират с професионалисти.
6. Незабавно удовлетворение
Съзнанието на бедния човек се подхранва от незабавното удовлетворение. Това е навикът да се приоритизира краткосрочното удоволствие пред дългосрочния успех. Но в импулсивните разходи и когато човек отлага свършването на нещо за последния момент, приоритизирането на бързите победи може да подкопае бъдещия растеж.
Алтернативата, определяна от поддържане на съзнание на богатия човек:
За разлика от това, хората със съзнание на богатия човек имат дългосрочен поглед. Като отлагат удовлетворението, те жънат наградите по-късно в живота. Те разбират важността на търпението и дисциплината за постигане на устойчив успех.
7. Сравняване на себе си с другите
Друг навик, който води до поддържане на съзнание на бедния човек, е сравняването на себе си с другите. Това може да доведе до завист, обезсърчение и чувство на неадекватност. Постоянното сравняване с другите прави трудно разпознаването и оценяването на напредъка, който сте постигнали.
Алтернативата, определяна от поддържане на съзнание на богатия човек:
Човек с такова съзнание се фокусира върху собствения си път. От негова гледна точка, успехът е индивидуално начинание, а сравнението краде радостта от тези, които се стремят към него. Без да омаловажават собствения си успех, те се радват на успехите на другите.
8. Мислене, определяно от представата за оскъдица
Хората със съзнание на бедния човек мислят, че никога няма достатъчно за всички поради мислите за оскъдица. Често те натрупват ресурси, завиждат на успехите на другите и действат от позиция на страх и недостиг.
Алтернативата, определяна от поддържане на съзнание на богатия човек
Изобилието е основата на нагласата на богатия човек. Успешните хора вярват, че всеки може да успее, да печели пари и да има възможности. Те проявяват щедрост, сътрудничество и споделяне на ресурси.
9. Избягване на самоусъвършенстването
Хората със съзнание на бедния човек често избягват самоусъвършенстването, вярвайки, че вече знаят достатъчно или че това, което не знаят, ги ограничава. Като не се стараят да инвестират в учене и растеж, те остават на едно място.
Алтернативата, определяна от поддържане на съзнание на богатия човек
За да култивирате нагласа на богат човек, трябва да се учите и подобрявате непрекъснато. Успешните хора знаят, че инвестирането в себе си дава най-добрите дивиденти, независимо дали правят това чрез четене, развитие на умения или намиране на ментор.
10. Страх от провал
Често хората със съзнание на бедния човек са парализирани от страх от провал. Поради страха си от неуспех, те избягват да поемат рискове или да реализират нови възможности. В резултат на това иновациите и растежът са потиснати.
Алтернативата, определяна от поддържане на съзнание на богатия човек:
Хората с такова съзнание приемат провала като част от пътуването. Човек с този манталитет разбира, че провалът е стъпало към успеха. С други думи, те виждат неуспехите като уроци, а не като поражения.
В заключение
Ние незабележимо изграждаме съзнание на бедния човек чрез изборите, които правим, и навиците, които култивираме. За щастие, вие имате силата да промените начина си на мислене. Щом осъзнаете тези вредни навици, можете да преминете към нагласа, която насърчава изобилието, растежа и устойчивостта. Когато се правят малки промени в поведението, се постигат големи промени.
Изразените възгледи и мнения са на автора Джон Рамптън. Те са предназначени само за общи информационни цели и не трябва да се тълкуват или интерпретират като препоръка или подбуждане.
