Част II: Как е организиран Народният съд и кои застават пред него
След приемането на Наредбата-закон през есента на 1944 г. започва ускорено изграждане на една от най-мащабните извънредни съдебни структури в българската история. Основната ѝ задача е да разгледа в кратки срокове хиляди обвинения срещу представители на държавното управление, армията, съдебната власт, полицията, администрацията, стопанския елит и интелигенцията.
Официалната цел е да бъдат подведени под наказателна отговорност лицата, които според новата власт носят вина за въвличането на България във Втората световна война, както и за извършени престъпления, свързани с управлението на страната между 1 януари 1941 г. и 9 септември 1944 г.
Политическа намеса още при изграждането
Историческите документи показват, че подготовката на съдебните процеси върви паралелно с активна политическа координация.
В архивите са запазени указания и кореспонденция между ръководството на Българската работническа партия и Георги Димитров, който по това време се намира в Москва. Част от тези документи свидетелстват за стремеж процесите да приключат бързо и с тежки наказания за обвиняемите.
Особено често се цитира телеграма от декември 1944 г., в която Георги Димитров заявява, че никой от обвиняемите не бива да бъде оправдан. В друга негова телеграма от пролетта на 1945 г. се подчертава, че при приключването на процесите не трябва да се проявяват съображения за хуманност или милосърдие спрямо осъдените и техните семейства.
Тези документи са сред най-често използваните аргументи от изследователите, които поставят под съмнение независимостта на Народния съд.
Как е организирана институцията
За разлика от традиционната съдебна система, Народният съд функционира като извънреден орган с временни правомощия.
Структурата му включва два основни вида съдебни състави:
- върховни състави, които разглеждат делата срещу най-висшите представители на държавното управление;
- областни състави, натоварени с процесите срещу обвиняеми от различните райони на страната.
Първоначално броят на съдебните състави е значително по-малък, но с увеличаването на обвиняемите постепенно се създават нови.
Към края на дейността на Народния съд функционират близо 130 съдебни състава, в които участват приблизително 650 съдии и около 140 народни обвинители.
Назначаването на съдиите
Една от особеностите на Народния съд е начинът, по който се определят неговите съдии.
По-голямата част са предложени от местните комитети на Отечествения фронт, а председателите на съдебните състави се назначават от министъра на правосъдието Минчо Нейчев.
За разлика от редовната съдебна система не съществува задължително изискване всички съдии да притежават юридическо образование. Сред участниците има адвокати и магистрати, но и хора без юридическа квалификация. Историческите източници посочват, че някои съдии дори са били неграмотни и са удостоверявали решенията си с отпечатък от пръст.
Именно този факт често се използва като аргумент в по-късните критики към легитимността на институцията.
Ролята на главния обвинител
Начело на обвинението застава Георги Петров, назначен за главен народен обвинител.
В свои по-късни автобиографични записки той признава, че работата му е била съгласувана с ръководството на Българската комунистическа партия. По думите му основните обвинителни речи и позиции са били предварително обсъждани и одобрявани от партийното ръководство.
Тези свидетелства се приемат като едни от най-важните доказателства за политическото влияние върху дейността на Народния съд.
Кои са подсъдими
Обхватът на обвиняемите е значително по-широк от този при повечето следвоенни съдебни процеси в Европа.
Пред Народния съд застават представители на почти всички държавни институции и обществени среди, включително:
- регенти;
- министър-председатели и министри;
- царски съветници;
- народни представители;
- генерали и висши офицери;
- съдии и прокурори;
- полицейски служители;
- служители на Държавна сигурност;
- представители на жандармерията;
- държавни чиновници;
- банкери и стопански дейци;
- журналисти;
- писатели;
- художници;
- преподаватели;
- общественици;
- членове на организации, обвинени в подкрепа на профашистката политика.
По този начин Народният съд обхваща значителна част от политическия, административния и интелектуалния елит на България отпреди 9 септември 1944 г.
Тринадесетте върховни състава
Най-важните дела се разглеждат от тринадесет върховни състава, всеки със собствен предмет на дейност.
Първият състав съди регентите, министрите и царските съветници.
Вторият разглежда делата срещу депутатите от XXV Обикновено народно събрание.
Третият е насочен срещу участниците в българските комисии, изследвали масовите убийства в Катин и Виница.
Следващите състави разглеждат обвинения срещу военни, служители на полицията, жандармерията, магистрати, журналисти, банкери, представители на администрацията в окупираните територии, както и членове на различни обществени организации, определяни от новата власт като профашистки.
Подобно разделение позволява процесите да се водят едновременно в различни направления.
Областните състави
Паралелно с върховните съдебни състави действат десетки областни.
Само в София функционират девет отделни състава.
Те разглеждат дела срещу журналисти, писатели, общественици, полицаи, съдии, прокурори, служители на Държавна сигурност, жандармерията и представители на местната администрация.
Подобни съдебни състави работят и в останалите области на страната, което превръща Народния съд в най-мащабната извънредна съдебна кампания в българската история.
Какви обвинения разглежда съдът
Наредбата-закон определя широк кръг деяния, които могат да бъдат предмет на обвинение.
Сред тях са:
- решения, свързани с присъединяването на България към Тристранния пакт;
- обявяването на война на Великобритания и Съединените щати;
- действия, довели до участие на български войски в окупираните територии;
- преследване на антифашистката съпротива;
- злоупотреба с държавна власт;
- незаконно облагодетелстване;
- участие в репресии срещу цивилното население;
- гонения срещу еврейското население;
- подкрепа за политиката на нацистка Германия и нейните съюзници.
Освен основните наказания законът допуска и конфискация на имущество, лишаване от граждански права и налагане на значителни финансови санкции.
Масови арести още преди началото на процесите
Докато съдебната организация се изгражда, органите на новата власт извършват масови арести в цялата страна.
По исторически данни задържаните достигат 28 630 души, като срещу 11 122 от тях впоследствие са повдигнати официални обвинения.
Съдбата на останалите арестувани продължава да бъде предмет на изследвания, тъй като за част от тях липсват достатъчно архивни сведения.
Създадената съдебна система започва работа в края на декември 1944 г., а още първите процеси показват, че предстои една от най-мащабните съдебни кампании в историята на България.
Следва част 3та…
