Допълнителното присъствие на НАТО е в отговор на поредица атаки в Черно море. По-рано този месец няколко товарни кораба бяха поразени край българското черноморско крайбрежие в рамките на една седмица.
НАТО ще изпрати допълнително военно оборудване и самолети в Черно море след поредица от атаки с дронове срещу плавателни съдове в този ключов воден път.
Главният говорител на НАТО Алисън Харт заяви в публикация в X от 20 октомври, че средствата ще подпомогнат дейностите по наблюдение, разузнаване и криминалистични експертизи.
Решението беше взето, след като посланиците на НАТО се срещнаха в рамките на Северноатлантическия съвет – основния орган за вземане на решения на отбранителния алианс, за да обсъдят сигурността в Черно море.
„Ще продължим да бъдем единни и да гарантираме, че сме готови и способни да се справим с всяка заплаха и да защитим нашия един милиард души“, заяви Харт.
Военният говорител на НАТО, полковникът от американската армия Мартин Л. О’Донъл, посочи, че наред с изпращането на радарни системи, дронове и патрулни самолети съюзниците ще изпратят или вече са изпратили разузнавателни служители и екипи, които да извършат криминалистични експертизи на взривните вещества, използвани срещу плавателни съдове.
НАТО не е приписало атаките на никоя държава.
Допълнителното присъствие е в отговор на няколко инцидента в Черно море, при които дронове поразиха товарни кораби.
По-рано този месец няколко товарни кораба бяха поразени край българското черноморско крайбрежие в рамките на една седмица.
На 13 октомври плаващият под флага на Гвинея-Бисау кораб HS Dignity потъна, а Chelsea 3, който плава под малтийски флаг, е регистриран в Одеса и е украинска собственост, също беше поразен.
На 6 октомври дронове поразиха още два товарни кораба в същите води.
България заяви, че Русия вероятно стои зад неотдавнашните инциденти край нейните води. Посланикът на Русия в България Елеонора Митрофанова заяви тогава, че няма информация от руското Министерство на отбраната за атаки срещу търговски кораби.
На 15 октомври дронове поразиха два танкера за превоз на химикали край румънското черноморско крайбрежие, като и двата се запалиха.
Корабите бяха закотвени край Сулинския канал, който свързва река Дунав с Черно море. Той е основен маршрут за износа на Украйна.
Румънският президент Никушор Дан нарече ситуацията във водите „сериозна“.
„Търговски кораби биват атакувани и потапяни. Моряци са убити, ранени и в неизвестност, много близо до бреговете на Румъния и България“, заяви Дан. „Заложени са човешки животи, световната търговия и критичната инфраструктура.“
На 20 октомври Владислав Масленников, директор на Департамента за европейско сътрудничество в руското Министерство на външните работи, заяви пред руския вестник „Известия“, че на фона на засилената разузнавателна дейност на НАТО в Черно море „рискът от инциденти, включително непреднамерени, действително се увеличава“.
България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна граничат с Черно море, което е жизненоважен морски търговски маршрут.
Русия е най-големият в света износител на пшеница, а Украйна също е сред най-големите производители в света на зърнени и маслодайни култури – и двете държави използват Черно море за износ на продукцията си. Вследствие на това водният път се превърна в мишена и за двете страни в продължаващата война.
През последните месеци руските сили поразиха украински цели в Черно море, включително пристанищата Черноморск и Одеса.
От своя страна Украйна атакува руска инфраструктура за производство и износ на зърно и селскостопанска продукция във водите.
Reuters допринесе за този материал.
