Често бъркани с маслени картини, светлинните пастелни творби заслужават своето място на почит
В разгара на своята слава 72-годишният художник на натюрморти и жанрови сцени Жан-Батист-Симеон Шарден оставил четките си настрана и посегнал към пастелите. Повечето историци на изкуството смятат, че този френски художник от 18 век избрал пастелите, когато здравето му се влошило и зрението му отслабнало.
Художници като Шарден ценят непосредствеността на рисуването с пастели – тя им позволява да уловят мимолетни моменти почти в същия миг, в който се случват. Вместо да чакат слой маслена боя бавно да изсъхне, пастелистите могат да спират и да продължават работата по картините си по желание, без да вдишват вредните изпарения на маслените бои.
Пастелите използват същите пигменти като маслените бои, но са смесени със свързващо вещество и оформени в пръчици. Прахообразната им природа прави картините крехки, но същевременно пречупва светлината и създава забележително светлинни образи. Освен това пастелните творби запазват наситеността на цветовете по-дълго от маслените – за разлика от тях, не могат да бъдат лакирани, а лакът нерядко обезцветява или уврежда маслената боя.
Въпреки произхода си от епохата на Ренесанса, пастелната живопис придобива широка популярност едва през 18 век – първоначално във Франция. Творбите привличат нарастващата средна класа, която търси по-достъпни варианти за поръчков портрет.
Наред с Шарден, сред водещите пастелисти от онази епоха се нареждат италианската художничка Розалба Кариера, швейцарецът Жан-Етиен Лиотар и французите Жозеф Вивиен, Морис Кентен дьо Латур и Жан-Батист Пероно.
Вивиен и Кариера ги надминават всички.
Кралят и кралицата на пастелистите
Уроженецът на Лион Вивиен (1657–1735) се утвърждава като най-добрия пастелист във Франция. Един от почитателите му го увенчава с титлата „Ван Дайк на пастела“. Той започва обучението си като художник в парижкото ателие на придворния живописец Шарл льо Брьон, а по-късно се насочва към портретното изкуство и е приет във Френската кралска академия по живопис и скулптура като пастелен портретист.
От 1700 г. Вивиен работи за Максимилиан II Емануел, курфюрст на Бавария, в Париж, Мюнхен и Брюксел. В портрета на Луи от Франция, херцог на Бургундия, той майсторски предава твърдия блясък на доспехите и нежните ръце на кралска особа.
Сходна слава печели и венецианката Розалба Кариера (1673–1767). Широко известна просто като Розалба, творчеството ѝ се възхищава из цяла Европа. Тя е членка на римската и на френската академия по изкуства и твори по поръчка на французката и виенската аристокрация.
Розалба оказва трайно влияние върху пастелистите – включително своите съвременници – като въвежда техниката на сухото четкуване в тази област. Освен това добавя вода към пастелите, за да постигне живописни портрети с порцеланова кожа и кадифени текстури.
Изкуствоведът Роберто Лонги пише за нея: „Тя умееше да изразява с несравнима сила ефимерната деликатност на една епоха.“
Автопортретът на Розалба от 1731 г. въплъщава любовта на художничката към алегорията и нейната способност да улавя тънкостите на характера. Изобразила себе си като Зимата, тя е облечена в кобалтовосиня рокля с кожена пелерина от хермелин и шапка. Сивата коса и перлените обици допълват зимната тема, а прекият поглед и нежните черти на лицето убедително разкриват топлия ѝ характер.
Още велики пастелисти
По-късно към пионерите на пастелното изкуство от 18 век Вивиен и Розалба се присъединяват техни не по-малко талантливи съвременници. Всеки от тях внася своя неповторим почерк в тази техника.
От 1737 до 1773 г. Морис Кентен дьо Латур (1704–1788) излага над 100 пастелни портрета в Салоните на Кралската академия по живопис и скулптура в Париж.
Острото му око и умелото рисуване му донасят слава на майстор на сложни и психологически точни характерни портрети.
Закачливият „Автопортрет с жабо“ разкрива игривата натура на художника и същевременно демонстрира характерния му стил: прекият поглед на модела и прецизните детайли – нагласените кичури, деликатното зачервяване и закачливото изражение. Латур предпочита и светли нюанси, видими в синьото сако.
Сънародникът на Латур Жан-Батист Пероно (1716–1783) също е плодовит пастелист. Първоначално се обучава като гравьор, преди да се насочи към маслената и пастелната портретна живопис, и също е приет за член на Френската академия. За разлика от Латур обаче, той пътува много — до Италия, Русия и Амстердам.
Забележителният му портрет на корабния магнат Оливие Журню впечатлява светската публика на своето време. Творбата демонстрира отличното майсторство на Пероно в предаването на характер и фактура: елегантният прасковен костюм, ризата с дантелено жабо, свежите цветя – и пронизителните сини очи на магната, които сякаш следят зрителя.
Подобно на Пероно, швейцарецът Жан-Етиен Лиотар (1702–1789) също е заклет пътешественик. Работи в Париж между 1725 и 1738 г., а освен това – в Холандия и два пъти в Англия. След пътуванията си до Далечния изток той нерядко изобразява моделите си в облекла в източен стил.
В „Портрет на Мария Фредерике ван Реде-Атлон на седемгодишна възраст“ младата холандска аристократка гледа настрани, докато кучето до нея се взира право в зрителя. Гладко сресаната коса на момичето, порцелановата кожа и зачервените бузи въплъщават самата младост – и същевременно са свидетелство за забележителния дар на Лиотар да предава всяка повърхност с пастел с поразителна вярност.
Накрая идва ред на Шарден (1699–1779) – вече утвърден майстор на маслената живопис, когато се захваща с пастелите. Вместо познатите му натюрморти и битови сцени, той се насочва към пастелния портрет. За пръв път се представя като пастелист на Парижкия салон от 1771 г. с три творби, а един критик отбелязва: „Той е бащата на ефектите, към които по-младото поколение трябва да се обръща често.“
Латур пише, че Шарден работи с пастели, защото тази техника му позволява да застане на едва два-три фута от модела. „Автопортрет пред статив“ красноречиво потвърждава отслабналото му зрение – художникът с очила гордо държи пръчица пастел.
Днес маслените художници надвишават по брой пастелистите, но тези светлинни пастелни творби отново заслужават своето място на почит.
Какви теми от областта на изкуството и културата бихте искали да разгледаме? Моля, изпращайте идеи или предложения на features@epochtimes.nyc.
