Жена от Аризона, чието сърце спряло да бие за 27 минути, твърди, че е видяла Бог лице в лице на небето, като именно Той е аранжирал нейното „медицински документирано чудо“, връщайки я към живота по Своя милост. Първите ѝ думи, написани на лист хартия до леглото ѝ, гласят: „Това е истинско“.
„Колкото и дълго да съм тук в този живот, искам да бъда заедно с Бога и…. погълната от това божествено асимилиране да докосвам живота на хората.
„Бях пред лицето на Бога. Случва се един на милион да преживее това и по някаква причина Бог избра да се случи на мен“, казва пред англоезичния „The Epoch Times“ Тина Хайнс, която е превърнала в своя мисия да споделя преживяното.
„През тези 27 минути, когато бях мъртва, нямало никакви признаци на живот – нито дишане, нито сърдечен ритъм, които да се показват на монитора. Не беше необходимо да ми се случи това [близко до смъртта преживяване], за да повярвам, че Бог е реален и че небесата са истински. Винаги съм вярвала в това, дълбоко и страстно. Но Бог ми даде този дар, за да мога да споделям повече с хората за това“.
Тина е омъжена за съпруга си Брайън от 34 години. Имат четири деца и очакват първото си внуче през август. Преди своето близко до смъртта преживяване през 2018 г. отрудената Тина е имала усещането, че сърдечният ѝ ритъм не е наред, но изследванията не откриват никакви проблеми. „Изпратиха ме от болницата и казаха, че няма нищо нередно“, спомня си тя.
Три месеца по-късно тя претърпява внезапно спиране на сърдечната дейност, или така наречения сърдечен арест.
Внезапният спешен случай
Сутринта на 12 февруари 2018 г. Тина се моли заедно с приятелката си Дона – двете дами изпращат молитвите си заедно от 23 години – като след това отмята задачи за училището, в което работи. След обяд с приятелка почувствала „тежест в гърдите“. Все пак се срещнала с близкия семеен приятел Джеф Логас и съпруга си Брайън около 16:00 ч. за разходка по Дийм Хил, но паднала на земята в безсъзнание пред дома им с обърнати очи и без пулс. Брайън се обадил на телефона за спешни случаи 911, като Джеф започнал да прави изкуствено дишане, преди Брайън да поеме спасителния сърдечен масаж. Тина продължила да посинява. Медиците от Спешната помощ пристигнали минути по-късно и направили три електрошока с дефибрилатор за възстановяване дейността на сърцето на Тина, а след това направили още две дефибрилации по пътя към болницата.
„Говорим за чудеса… аранжировката на Бог, който ми позволи да бъда около хора, които могат да правят изкуствено дишане“, разсъждава Тина. „Те поставиха до мен машина, наречена устройство LUCAS, която последователно правеше компресиите вместо тях. След като стигнах до болницата, ми направиха още един електрошок.
„Лекарят каза: „Е, нека просто да опитаме, тя е здрава 51-годишна жена“. Този последен шок беше, когато излязох от критичното състояние и можех да виждам.“
Тина имала рана на челото от падането, пукната гръдна кост и няколко спукани ребра от изкуственото дишане, а кислородът в мозъка ѝ бил ограничен или липсвал в продължение на повече от 27 минути. Лекарите се опасявали, че може да е получила мозъчно увреждане. Поставена на апарат за изкуствено дишане и с тръба в гърлото, Тина най-накрая излязла от целия този хаос на сериозен спешен случай. Но, както споделя тя, е преживяла по различен начин тези минути, които са променили живота ѝ.
„Виждах светлини на тавана и знаех, че през тези 27 минути съм била мъртва, без да мога да усещам нищо. Бог напълно премахна цялата болка“, спомня си тя. „Не усещах нито една от компресиите на сърдечния масаж. Счупиха гръдната ми кост и гръдния кош, за да стигнат до сърцето ми и да могат да го задействат отново. И аз не усетих нищо от това – не усетих нищо.“
Тина имала още какво да каже и отчаяно искала да сподели преживяното веднага, но лекарите я поставили в изкуствена кома, за да позволят на тялото ѝ да се възстанови и да стигне до първопричината за сърдечния удар. В чакалнята на интензивното отделение се стекли разтревожени роднини, включително четирите пораснали деца на Тина и Брайън, както и сестрата и свекърът на Тина.
На следващия ден, 13 февруари 2018 г., Тина се събужда и тогава споделила какво е видяла в небесното царство.
Лекарите искали да потвърдят дали Тина може да диша самостоятелно, затова Брайън се навел към лицето на любимата си съпруга и я попитал дали може да направи няколко вдишвания. След секунди те видели как гърдите на Тина се издигат и спадат. Лекарите се уверили, че тя е достатъчно силна, за да диша самостоятелно и отстранили апарата за изкуствено дишане.
Излизайки от упойката, Тина започнала да жестикулира с ръце, сякаш искала нещо, с което да пише. Децата ѝ посегнали към едно списание, а Брайън поставил в ръката ѝ химикалка. Тя надраскала „Те са реални“, кимнала към небето и сълзи на облекчение се стекли по лицето й. „Това беше моментът, в който семейството ми разбра, че всичко ще бъде наред“, спомня си Тина.
„Думите не могат да го опишат“, каза тя. „Бях пред лицето на Бога. Буквално видях ярко, огромно слънце на заден план, яркожълтите цветове на слънцето и няколко меки облака. Видях отзад портите [на рая]. Беше еуфорично, абсолютно невероятно усещане за вътрешен мир.
„Много хора искат да знаят: „Видяхте ли членове на семейството си? Видяхте ли домашните си любимци, които са починали? Аз не видях нищо друго освен Исус. Нямаше думи, беше просто това присъствие на Исус, който беше с мен – виждах прекрасното лице на моя Спасител. Неговото красиво, удивително лице, което стоеше там пред мен. Само Той и аз бяхме там заедно, с Неговите ръце, протегнати към мен и напълно отворени, привличащи ме в Него. Ние просто се гледахме един друг. Нямаше думи, беше просто това присъствие. Наистина бях заслепена от жълтото, яркожълтото, което грееше там, и от светлините, които идваха откъм гърба Му.“
Тина приема скептицизма на невярващите, твърдейки, че макар лекарите да казват, че това е било „просто загуба на кислород и халюцинации“, нейната история не съдържа преувеличения. „Виждах Исус лице в лице, с протегнати ръце, което ми даваше онази утеха, че няма болка, няма травма, няма драма. Просто бях изцяло пред Господа“, казва тя. „След това Той ме изпрати обратно.“
„Как иначе бих могла да се върна, след като съм била мъртва в продължение на 27 минути и не съм имала никакви признаци на живот, да се върна и да живея съвсем нормално? Вече дори не приемам лекарства за сърце. Бог го направи. Бог накара сърцето ми да бие отново. Той ме докосна, посегна надолу и докосна сърцето ми. И Той беше с мен на небето. И ми позволи да разкажа тази история.“
Три дни след спирането на сърцето на Тина е имплантиран дефибрилатор с размери 5 на 5 сантиметра близо до лявата ѝ ключица, който следи сърдечната ѝ дейност. Тя е изписана от болницата още на следващия ден.
Първите думи на Тина, след като се върнала към живота, трогнали дълбоко семейството ѝ. Племенницата ѝ дори си татуирала думите „Те са реални“, написани с почерка на Тина, а историята придобива известност. Ако нейната история убеди само един човек да избере живота, защото има шанс Бог и божествените небеса да са истински, казва Тина, тогава тя трябва да бъде споделена.
Да ценим земното съществуване
Тина твърди, че е вярваща от 5-годишна възраст. Майка ѝ е изиграла голяма роля в нейната вяра, като я е изпратила в религиозно частно училище, където разбирането ѝ за вярата се засилва. И Тина, и съпругът ѝ са набожни християни и са горди родители на четири деца: близнаците Джордан и Логан на 30 години; синът Джейк на 24 години; и дъщерята Татум Мари на 18 години. Джордан и съпругата му Кейли са в очакване на първото си дете.
Откакто е видяла небесните селения и се е върнала, за да разкаже за това, Тина – която е работила в сферата на образованието в продължение на 30 години – е превърнала споделянето на преживяването си в основна част от живота си и по този начин е срещнала „толкова много невероятни хора“. За тази цел Тина дори е написала книга. „Небесата – те са реални… Как умирането променя живеенето“ е историята на преживяното от Тина и въздействието, което то е оказало върху земното ѝ съществуване.
В продължение на шест месеца тя използва метода на писане SOAP – писане, наблюдение, приложение и молитва, за да състави своето свидетелство. Тя се сблъсква с въпроси като: „Какво ще стане, ако това се случи отново, как ще се справи семейството ми с това?“, като стига до заключението, че Бог е милостив и истинен и че всички ние сме тук с определена цел.
„Все още имам несъвършено сърце. Все още имам странен сърдечен ритъм“, казва тя. „Но винаги казвам, че имам този несъвършен сърдечен ритъм, но имам съвършен Бог. И така, ако Бог просто ме е върнал тук, в този живот, за няколко години, за да споделя историята, и по някаква причина се случи отново, или по някаква причина животът ми не е физически предопределен тук, на Земята. Знам, че съм направила точно това, което Бог е искал от мен да направя. Така че му се доверявам в това.“
„Все още дължа хиляди долари за болнични сметки. Все още трябва да се справям с ежедневните борби, които всички водим. Но в крайна сметка върховенството на Бог означава, че Той контролира ситуацията независимо от всичко. И така, аз се доверявам на това. И знам това, и вярвам в Него, и затова то променя всичко по отношение на начина, по който живея сега тук, на Земята“.
Тина вярва, че независимо какви са предизвикателствата и болезнените моменти в живота ни, всеки от нас се нуждае от „надеждата за вечността и надеждата за райските небеса“. Тя се надява, че нейната житейска история ще помогне на хората да открият така необходимия мир в себе си и да разберат, че „Бог е истински и небесата са реални“.
Тина, която е прекъснала приема на лекарства за сърце и се е върнала към тренировките за маратонско бягане, е намерила нова цел в променения си живот след срещата със смъртта. „Нямаш свидетелство, ако нямаш изпитание“, настоява тя. „Ако не видиш дъжда и бурята, накрая няма да видиш слънцето и дъгата.
„Колкото и дълго да съм тук в живота, искам да бъда ведно с Бога, да бъда асимилирана с това, което Той има за мен, и погълната от това божествено асимилиране да докосвам живота на хората.“
Тази статия е написана със съдействието на Аршдип Сарао.
