„Сякаш небето се сгромоляса“- спомени от едно детство по време на религиозно преследване в Китай

Животът на Дзян Лиендзяо е изключителен още от рождението ѝ.

Поради политиката в Китай и ограничението за едно дете, тя изобщо не е трябвало да се ражда, тъй като била трето дете в семейството. На едномесечна възраст била скрита в дома на баба си и до 7-годишна наричала родителите си леля и чичо, за да избегнат подозренията на властите. Родителите ѝ дали всичките си спестявания като подкуп на местните власти, за да може Дзян да заживее с тях вкъщи.

Когато на 7 години е върната при семейството си, тя започва да практикува с тях духовната дисциплина Фалун Гонг. Всеки ден около 30 човека се присъединяват към семейството на Дзян в двора на жилищната им сграда, за да практикуват медитативните упражнения заедно. Дзян пътува със сестра си и родителите им до родното село на баща им, за да демонстрират медитацията пред съселяните му. Тя и сестра ѝ винаги са най-отпред.

Този блажен живот приключва за една нощ.

На 20 юли 1999 г. осемгодишната Дзян и семейстовто ѝ се оказват мишена в национална кампания за изличаване на Фалун Гонг. На някои практикуващи на държавна служба е подшушнато, че предстоят арести и задържания на практикуващи. Въпреки това десетки продължават да идват в двора на Дзян и да практикуват необезпокоени. Скоро обаче се появяват полицейските коли и полицаи ги отвеждат в местното управление. Баща ѝ е задържан за месец.

Преследването е инициирано от тогавашния лидер на комунистическата партия Дзян Дзъмин (няма връзка с практикуващата Дзян), който вижда заплаха за стабилността на партията в разширяващата се популярност на Фалун Гонг.

До края на 90-те години около 100 милиона души в Китай започват да практикуват Фалун Гонг – древна практика с морални учения, базирани на основните принципи на истинност, доброта и търпение. През следващите две десетилетия Minghui.org, платформа, посветена на разясняването на фактикте за преследването, е идентифицирала повече от 4500 смъртни случая на пракиткуващи, загинали вследствие на изтезания. Поради усилията на властите да цензурират информацията по темата, истинската смъртност вероятно е много по-висока.

Когато домът се превърне в затвор

Дзян и семейството ѝ, както и милионите други изправени пред арести заради убежденията си Фалун Гонг практикуващи, не разбират резкия обрат на събитията. Те са привлечени от практиката заради здравословните ѝ и успокояващи ефекти, а сега това се оказва в разрез със закона.

През 2000 г. шестчленното семейството на Дзян и още 100 местни практикуващи заминават за Пекин, за да обжалват решението на Комунистическата партия на Китай да потисне вярата им. Веднага щом разпъват знамето с надпис „Фалун Дафа е добро“ на площад „Тиенанмън“, полицаите повалят майка ѝ на земята и я ритат, докато Дзян трепери от страх. Те са завлечени до полицейските микробуси, а 16-годишната ѝ сестра е дърпана за плитките. Полицейски служител нанася на Дзян удари по главата с палка, докато момичето не губи съзнание.

След този протест бащата на Дзян е осъден на три години затвор, а майка ѝ – на две. 16-годишната ѝ сестра също е задържана за месец. Дзян, заедно с по-големия ѝ брат и по-малката ѝ сестра са оставени да се грижат сами за себе си у дома. Най-големият от тях е е на 12 години по това време. Страхувайки се да не избягат, домоуправителят ги заключва всяка нощ, а сутрин отключва вратата, за да ги придружи до училище.

Дзян, брат ѝ и сестра ѝ остават без храна. Дзян си спомня, че за да спре глада, се наливала с вода или ядяла диви растения от близките полета.

Семейството постепенно се събира, когато по-голямата сестра на Дзян и майка им са освободени от задържането. През 2003 г. те отиват на свиждане на бащата на Дзян, виждайки го за първи път от три години. Той все още е в затвора и му остава месец до освобождаването. Някогашният силен мъж е останал кожа и кости и за да излезе, му помагат шестима мъже. Липсват му зъби, а краката му са смазани от многократни сесии за изтезания, които са го превърнали в инвалид. Поради продължителна изолация е забравил да говори. Мъченията са имали за цел да го „трансформират“ – да го принудят да се откаже от вярата си.

Гледката била жалка и съкрушителна за всички, които разчитали на него като глава на семейството.

Почувствах се „сякаш небето се сгромоляса“ – спомня си Дзян.

Дзян Лию, по-малката сестра на Дзян, е арестувана през 2017 г. за разлепяне на стикери, подкрепящи практиката. Тя е в затвора и до днес.

Преди преследването баща ѝ бил известен хирург в местна болница в град Шиян в централната китайска провинция Хубей, а майка ѝ била административен служител. След освобождаването им заплащането им било редуцирано до 250 юана месечно (по-малко от 36 долара) – по-малко от една четвърт от приходите на колегите им. Баща ѝ бил понижен в чистач на тоалетни, а майка ѝ – в перачка на спално бельо.

За да пести пари, семейството не пускало вентилаторите през лятото, дори в непоносимата жега. Децата тъчели бамбукови щори, които продавали по 1 юан (0,15 долара) всяка. Купували възможно най-евтината храна: почти изгнили зеленчуци и ориз, замърсен с миши изпражнения.

Мрежа от лъжи

През последните 20 години режимът използва всичките си държавни канали, за да излъчва пропаганда, която цели да оклевети практиката и последователите ѝ. Най-скандална е постановката със самозапалването в навечерието на Лунната Нова година през 2001 г. Този инцидент е повратен и настройва общественото мнение срещу практиката.

Мрежата от лъжи прониква в тъканта на китайското общество.

Анита Бао, 30-годишна дизайнерка на бижута от Ню Йорк и практикуваща Фалун Гонг, напуска Китай през 2016 г. Тя си спомня как в родния ѝ град Ухан, столицата на провинция Хубей, всички ученици в нейното основно училище били принудени да се подпишат върху огромен банер, осъждащ практиката.

„Това беше спектакъл“, който да създаде впечатление, че цялото население на Ухан е обърнало гръб на практикуващите Фалун Гонг, разказва Бао.

Кварталните служители на комитета също често посещавали дома ѝ, за да проверят дали все още практикува, тъй като се „притеснявали за нейните академични резултати“.

Ако семейството откажело да изостави практиката, те заплашвали, че ще изобличат Бао публично и ще я унижат в училището ѝ. Години наред семейството на Бао държало лампите в дома си загасени, за да не разбере полицията, че са си вкъщи.

Лю Джунян, студент в университета в Бъфало, разказва, че в началното му училище в Китай децата били принуждавани да гледат и слушат клеветнически видеоклипове и предавания. Подобна пропаганда се разпространявала и в учебниците.

Въздухът „беше потискащ – спомня си Лю, – сякаш светът всеки момент щеше да се срути“. Баща му, редактор на новини в Пекин, прекарва около четири години в затвора за това, че писал върху банкноти бележки, повишаващи информираността за преследването.

Когато родителите на Дзян са затворени за първи път, местния радио и телевизионен канал Шиян, се свързва с Дзян, брат ѝ и сестра ѝ, с желанието да заснемат няколко кадри с тях, с които да покаже на родителите им, че децата са добре.

Децата разбират, че са били измамени скоро, когато техен съсед се натъква на телевизионно предаване: видеото е станало част от телевизионна програма за пропаганда, която описва колко „упорити“ са били родителите в защитаването на практиквата и как сега държавата се грижи за децата им.

„Как можаха да направят такова нещо – да създават слухове, разпространявайки лъжи – казва Дзян, наричайки тактиките има „нехуманни“. – Те не само че преследваха родителите ми, но и вложиха огромни усилия да заблудят цялото общество…Беше изключително позорно.“

Който се смее последен, се смее най-добре

Израснали в страх под сянката на преследването, днес тези практикуващи се стараят да не позволяват на миналото да им попречи.

Дзян, чийто прадядо бил докаран до лудост по времето на Културната революция заради вярата си в даоизма, обеща: „несгодите няма да сломят духа ми“. Тя заяви, че поредицата преследвания, на които е било подложено семейството ѝ поколения наред, са ѝ позволили да види истинското лице на режима и я мотивират да информира повече хора за продължаващото погазване на човешки права в Китай.

„Китайската комунистическа партия е нанесла щети не са само върху едно поколение… и не само върху определен вид хора – казва Дзян, след като напуска Китай. – Поддаването на страха и заплахите на режима само ще мотивира тези хора да бъдат още по-безмилостни. Само когато знае истинската ситуация, човек може да излезе по-силен“.

Подобно на Дзян, Бао започва да практикува, когато е на 7 години. Тя заявява, че миналото ѝ дава „чувстовто за мисия“.

В създаването на бижута, тя внася тази философия като стремеж към съвършенство, без да набляга на материалната печалба.

„Колкото повече партията мисли, че сме слаби, толкова повече ние трябва да ѝ покажем, че греши – казва тя, добавяйки, че приема предизвикателствата като възможности да повиши характера си. – Който се смее последен, се смее най-добре“.

Последвайте Ева в Twitter: @EvaSailEast

С какво „Епок таймс“ се различава от другите медии?

„Епок таймс“ е най-бързоразвиващата се независима медия в Америка. Ние сме различни от другите медийни организации, защото не се влияем от никое правителство, корпорация или политическа партия. Нашата единствена цел е да поднесем на читателите си достоверна информация и да сме отговорни към обществото. Ние не следваме нездравословната тенденция в съвременната медийна среда на водена от дневния ред журналистика. Вместо това се осланяме на принципите на Истина и Традиция като наша пътеводна светлина.