Акценти от общественото обсъждане на проект за „Стратегия за детето 2024 – 2030 г.”
На 13 април 2024 г. в Централния военен клуб в столицата Сдружение „Род” и Фондация „ Нашият дом е България” инициираха обществено обсъждане на проекта за „Стратегия за детето 2024 – 2030 г.”, предложена от Социалното министерство.
Какво наложи това обществено обсъждане и кои са най-големите притеснения на организаторите?
Чрез Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Социалното министерство предлага старата стратегия за детето, отхвърлена чрез бурни дебати през 2019 г., представяйки я като нова с някои козметични промени.
Най-обезпокояващо, както в миналата, така и в новата стратегия е, че се посяга на гарантираните от Конституцията права на родителите, като се допуска намеса на държавата в живота на семейството. По този начин се прави опит да се отнеме свещеното право на родителите да отглеждат и възпитават своите деца. Това посегателство на държавата е мотивирано като закрила срещу нарушаване правата на децата. Възниква веднага въпросът кой и защо иска да даде безгранични права на децата и дали те няма да се окажат жертви на новите правила.
Лекторите – адвокатите Владимир Шейтанов, Виктор Костов, Иглика Иванова, юристът Иван Вълков и съпредседателят на Сдружение „Род” – Давид Александров обсъдиха следните важни теми по стратегията:
- Какво е детско правосъдие и какви опасности се крият от бъдещото му внедряване в българското правосъдие?
- Що е то „ранно детско развитие” и какво стои зад тази формулировка?
- Компетентна ли е държавата да определя кой е „най-добрият интерес за детето”?
- Какво налага идеята за всеобхватно сексуално образование на децата?
- Тези и ред други проблеми и зараждащи се нездрави явления бяха обсъдени от юристи, журналисти и родители. Ето и някои от акцентите:
Дискусията стартира с обсъждането на юридическата неадекватност на Стратегията. Адвокатите Виктор Костов, Владимир Шейтанов и Иглика Иванова изложиха своята визия по темата и посочиха юридическите ѝ неточности. Според тях в лишените от правни основания тълкувания, се крие неспособността на държавата и институциите да назоват ясно истинските проблеми на децата, а оттам да ги лишат от работещи решения.
В Стратегията не се говори за най-важния проблем – демографската криза в България, за значителното влошаване на семейната среда, породена от липсата на грижа за семейството и факта, че от 2019 до 2024 г. броят на децата в страната ни е намалял с над 100 000 деца. Обезпокоителен е и фактът, който се превръща в тенденция, че половината от децата в страната живеят без семейство от баща и майка, увеличава се броят на мъртвородените деца, и на абортираните здрави бебета.
Друга обезпокоителна тенденция е, че хората пишещи стратегията за децата, вземат своите решения в отсъствие на родителската общност. Стана ясно, че срещите, провеждани от ДАЗД, на практика са формални поради това, че липсва представен текст за обсъждания, липсва конкретиката. И така родителската общност е изключена от обсъждането на Стратегията. Това поражда съмнения за намерения, че държавата в лицето на социалните структури се опитва да изземе основните права на родителите и да елиминират родителската общност.
Експертите намират, че Стратегията не се бори с нито един от съществените проблеми при децата, напротив – тя би създала порочни практики, като нарушава изконното право на неприкосновен личен и семеен живот. Според адв. Костов тя дори е „лишена от здрав разум и логика”, защото дава грешна посока за това каква е ролята на семейството. Наблюдават се опасни практики в социалната сфера, при които родителите биват измествани от неправителствените организации (НПО) със съдействието на държавата.
Друг не по-малко тревожен факт бе изнесен на обсъждането – на 4 април 2024 г. на едно от последните си заседания Министерският съвет под ръководството на Николай Денков е взел решение за реализиране на програма за ранно детско възпитание, което включва и ранно сексуално образование. Така предвидените промени скандализират и противоречат както на морала, така и на семейните ценности.
Компетентно изложеното мнение на експертите, както и участието на останалите присъстващи на общественото обсъждане породи много въпроси и коментари в аудиторията. Установена бе категорична воля в посока грижа за семействата и децата, тъй кат те носят надеждата за светлото бъдеще на България.
Единодушно бе взето решение от всички присъстващи в залата, че е необходимо приемането на Декларация от обществеността, която да изразява аргументирано становище относно безполезността на Стратегията за детето 2024-2030 г. във вида, в който се предлага към този момент.
Любовта, грижата и вниманието с което едно дете може да бъде дарено от семейството си, не може да бъде заменено от каквато и да било Стратегия, закон или друг вид институционална грижа. Докато детето не е развило своите критерии за добро и лошо, родителите са тези морални стожери, които ще го предпазят от грешни постъпки и да му дадат правилния морален ориентир.
