Бреговата охрана на Китай и Филипините си размени взаимни обвинения в пореден сблъсък между морски съдове на двете държави на 25-ти август.
Това е вторият инцидент само за седмица, като Филипините обвиниха Китай, че ден по-рано е имало и въздушна атака, при която са изстреляни предупредителни снаряди.
Според официалните власти на Филипините инцидентът е станал следобед, докато бреговата охрана е била на път да „снабди рибари с гориво, храна и лекарства“. Китайската брегова охрана обвинява кораба на Филипините, че нарочно се е блъснал в китайския, докато според филипинската страна сблъсъкът е станал, докато китайската брегова охрана се опитва да обкръжи и блокира техния кораб. Филипинската страна публикуваха и видео от инцидента.
В две изявления, публикувани в китайските социални мрежи, Ган Ю, говорител на китайската брегова охрана , казва, че MMOV 3002 е «проникнал» в морето до плитчината Сабина при островите Спартли въпреки предупрежденията от китайска страна. Според Ган филипинският морски съд нарочно се е блъснал в този на китайската брегова охрана. «Те трябва да поемат цялата отговорност», допълва той.
Ган подчертава, че островите Спартли и обкръжаващите ги води са китайски и предупреждава Филипините, че действията им са «провокация, нахлуване и преувеличение».
Филипините от своя страна публикуваха изявление в социалната мрежа X, в което казват, че морският им съд се е сблъскал с «агресивно поведение от страна на осем морски съда на Китай».
Националната агенция за Западнофилипинско море, която включва бреговата охрана, департамента за национална отбрана и въоръжените сили на Филипините, казва, че китайските кораби са опитали «да обкръжат и спрат» MMOV 3002 «с опасни маневри и използване на сирени, сблъсък и водни оръдия», което е довело до спиране двигателя на филипинския кораб.
«Тези непрофесионални, агресивни и незаконни действия са били сериозен риск за сигурността на филипинския екипаж и на филипинските рибари – казват от агенцията. – Въпреки провокациите, нашите моряци запазват високия си морал и няма ранени. Твърденията на Китай, че екипажът ни е паднал във водата и е бил спасен от бреговата им охрана, са напълно неоснователни.»
«Дезинформацията ясно илюстрира желанието на китайския режим да изкривява истината, за да поддържа репутацията си пред света», се казва още в изявлението.
Напрежението между Пекин и Манила се покачва от 15 юни, когато Китай обявяви водите в района за свои и започва да прилага приет през 2021 г. закон, според който бреговата ѝ охрана може да използва смъртоносна сила, за да предотврати влизането на чужди кораби в териториалните ѝ води. Новите правила позволяват на бреговата охрана да задържа закононарушителите за 60 дни без съд.
Само два дни по-късно се случи и първият сблъсък, при който китайските моряци са извадили ножове и ками, а един от моряците на Филипините е загубил пръста си (линк към нашата статия).
За два месеца конфликтът утихва, след проведени военни учения между САЩ и Филипините, Япония и Филипините, Виетнам и Филипините (линк към другата ни статия). Случайно или не, новият сблъсък съвпада с визитата на новия виетнамски лидер То Лам в Пекин – първата чуждестранна визита в управлението му.
Китайците обвиняват корабът на Филипините, че нарочно се е блъснал в техния кораб, докато според Филипините два китайски кораба са предприели опасни маневри, което е довело до сблъсъка, завършил с повреда за два филипински съда. Инцидентът се случва в ранните часове на 19 август, отново до плитчината Сибина, която филипинците наричат Ескода, а китайците – Сианбин Джао. Филипинските кораби са носели провизии за двата брегови кораба, патрулиращи в близост до островите Патаг и Лавак, които Китай нарича Фейшин и Наншан.
Видео от китайска страна показва как филипинският кораб MRRV-4410 опитва да блъсне китайския CCGV 21551 – в 3:23 сутринта без успех, а две минути по-късно – с успех.
Според говорителя Ган Ю, цитиран от китайската информационна агенция „Синхуа“ MRRV-4410 е „пренебрегнал многобройни предупреждения“ и нарочно се е блъснал в CCGV 21551 „по непрофесионален и опасен начин“.
Според Ган китайската брегова охрана е действала „законно“, а корабите на Филипините са се намирали „незаконно“ в тези води. Служителите на китайската брегова охрана са действали „според закона“, след като „незаконно“ са влезли в района без позволение от китайския комунистически режим. Ган Ю хвърля цялата вина за инцидента върху Филипините и предупреждава за „последствия“.
Мао Нин, говорителка на китайското министерство на външните работи, казва на брифинг още същия ден, че „филипинските моряци не просто са пренебрегнали предупрежденията на китайската брегова охрана, но и нарочно са се блъснали в китайските кораби по опасен начин“.
„Незаконни и агресивни маневри“
Филипините имат съвсем друга версия за случилото се.
Според Джонатан Малая, заместник генерален директор на Съвета по национална сигурност на Филипините два филипински кораба са се сблъскали с китайските кораби в „непровокирана атака“ и нападение от страна на китайската брегова охрана в западната част на Филипинско море.
„Тези опасни маневри са довели до сблъсък, който е нанесъл повреда на филипинските плавателни съдове,” се казва в неговото изявление.
Според Филипините китайският CCGV-3104 се е сблъскал с филипинския MRRV-4411 в 3:24 сутринта. В 3:40 MRRV-4410 е блъснат два пъти от CCGV 21551, което води до малка повреда.
Според Националната военна агенция за Западнофилипинско море двата кораба са продължили мисията си да доставят нужните за колегите им от бреговата охрана стоки.
Инцидентът от 19-ти август се случва в плитчината Скарбъро в Южнокитайско море – атол, за който Китай и Филипините водят дългогодишен диспут. Рибари от Филипините честo ловуват там. Атолът е на около 350 километра от Манила. Китай обаче разглежда територията като своя и редовно изпраща свои военни кораби там.
През 2016 г. съдът в Хага отсъжда в полза на Филипините, но Пекин отхвърля решението и продължава да твърди, че територията е негова. Китайският режим всъщност иска за себе си почти цялото Южнокитайско море, без оглед интересите на Виетнам, Бруней, Малайзия и Тайван. Всички те използват морето за търговия и риболов. През Южнокитайско море минават стоки за 3 трилиона долара годишно. Районът е богат също на залежи от нефт и газ.
Все по-нападателни
Уилям Фриър, изследовател в британския тинк-танк „Съвета по геостратегия“, определи инцидентите като „тормоз от страна на китайската брегова охрана“, който „подчертава агресивността на възприетите от Пекин методи да наложи нелегалните си искания в Южнокитайско море.“
„В общ план нещата изглеждат също толкова обезпокоително. Действията на китайската брегова охрана са възможни благодарение на значителното и продължаващо разширяване на Народната освободителна армия (особено във военноморски аспект) и курса на милитаризация, предприет от Пекин в Южнокитайско море“, казва той в имейл до англоезичния „Епок Таймс“.
Според Фриър това дългосрочно засилващо се агресивно поведение е ясно предупреждение, което трябва да послужи като сигнал за общо противодействие, за да се запазят действащите международни норми в региона.
Инцидентът от 19-ти август е предшестван от диспут между двете държави за правото на Филипините да действа в плитчината Сабина.
На 16-ти август говорител на китайското министерство на външните работи заяви за държавната медия „Global Times“, че „непозволеното влизане и продължителният престой на филипински кораби в лагуната на Сианбин Дзяо сериозно нарушава суверенитета на Китай, както и декларацията за поведение на страните в Южнокитайско море, като представлява сериозна заплаха за мира и сигурността в Южнокитайско море.“
Говорителят на NTF-WPS комодор Джей Тариела отговори, че плитчината Ескода „се намира в икономическата зона на Филипините, според конвенцията на ООН за морския закон“ и се позова на решението на съда в Хага от 2016 г. Филипинската брегова охрана може да патрулира плитчината Ескода без разрешение от която и да е страна, като пази от нелегални риболовни дейности и нелегално пренасяне на товари.
На осми август Филипините обвиниха китайските военни, че са изстреляли фойерверки на пътя на патрулиращ техен самолет, което е застрашило екипажа. Според китайската авиация действията са били „професионални и оправдани.“
И в двата морски инцидента подкрепата от САЩ за Филипините идва под формата на изявление в социалната мрежа X. Посланичката Мери-Кей Лос Карлсън осъди опасните маневри на китайската брегова охрана и потвърди ангажимента на САЩ да защити на Филипините според международния закон.
