В последните месеци Южнокитайско море кипи след многобройни конфронтации между кораби от Китай и Филипините по ключовия воден път
Китай може да използва Южнокитайско море, за да предизвика ответна реакция от САЩ по отношение на техните съюзници, тъй като комунистическият режим разширява военното си присъствие по този път, жизненоважен за световната икономика, твърдят експерти. В последните месеци Южнокитайско море кипи след многобройни конфронтации между кораби от Китай и Филипините по ключовия воден път.
На 17 юни Филипините обявиха, че техен екипаж е бил ранен, а плавателни съдове са повредени след сблъсък на лодки от Манила и Пекин близо до Втората плитчина на Томас, част от спорните острови Спратли в Южнокитайско море.
Министерството на отбраната на Китайската комунистическа партия (ККП) казва, че Филипините „нарочно и опасно“ са се доближили до военните им кораби, предизвиквайки сблъсъка. Външното министерство на Филипините обвини за инцидента „незаконните и агресивни действия“ на китайските власти.
През 2016 г. международен арбитраж отхвърли претенциите на ККП за териториални води близо до Втората плитчина на Томас с аргумента, че островът е част от ексклузивната икономическа зона на Филипините. ККП обаче отхвърли решението на свързания с ООН съд в Хага, Нидерландия, и отказа да присъства на обявяването му.
Джун Тойфел Драйер, експерт по отношенията САЩ – Китай и професор по политически науки в Университета в Маями отбеляза, че китайският режим отдавна се стреми да приложи натиск върху Филипините.
„Китайците не спират да натискат Филипините от дълго време“, коментира тя на 22-ри юни за „Епок Таймс“.
Бившият президент на Филипините Родриго Роа Дутерте е следвал прокитайска политика и променя позицията си между САЩ и Китай неколкократно, което води до объркване на отношенията между Филипините и САЩ. Това се променя през 2022 г., когато постът заема Фердинанд Маркос – младши.
Но дори и г-н Маркос да иска да се противопостави на ККП, г-жа Тойфел Драйер предупреждава, че той разполага с твърде малко ресурси да го направи.
„Той иска да отвърне на натиска – казва тя за г-н Маркос – Но има много ограничени средства да го направи. А също така не е сигурен доколко може да разчита на САЩ, защото САЩ участват, макар и неофициално, във войната на Украйна срещу Русия и в тази на Израел срещу Хамас.“
Шрикант Кондапали, ректор на Училището за международни изследвания и професор по китайски отношения в Университета „Джавахарлал Неру“ в Ню Делхи, Индия смята, че ситуацията има два аспекта.
От една страна, Пекин упражнява натиск „чрез външни военни упражнения извън страната“. От друга, опитва да притиска чрез „операции за влияние“ вътре в страната – това каза г-н Кондапали за „Епок Таймс“.
Пълномащабно нападение?
След морския конфликт между Филипините и Китай, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е говорил по телефона с външния министър на Филипините Енрике Манало на 19-ти юни. По време на разговора той е потвърдил, че ангажиментите на САЩ към Филипините са „железни“, казват от Държавния департамент.
По време на посещението на г-н Маркос в САЩ през май 2023 г. двете страни са препотвърдили своя дългогодишен съюз. Президентът Джо Байдън също определя ангажимента на САЩ към Филипините в областта на отбраната като „железен“.
Но г-н Кондапали смята, че на практика САЩ ще бъдат “изключително предпазливи” да инициират двустранен договор за отбрана, според който и двете нации си обещават подкрепа в случай на нападение от трети държави.
В допълнение той отбелязва, че САЩ вече нямат военна база в региона, което ще причини допълнително логистични затруднения. Базата „Subic Bay“, някога важен преден пост за американската армия в Южнокитайско море, е затворена през 1992 г.
Подобна е и гледната точка на г-жа Тойфел Драйер.
Тя казва, че САЩ ще приложат такова споразумение, ако китайският режим започне „пълномащабно нападение“.
„Но това няма да се случи, защото китайското правителство не е глупаво. То няма да направи нещо такова.“
„Опипване на почвата“
Възможно е режимът да използва военната си агресия в Южнокитайско море, за да тества възможността за конфликт в Тайванския проток и да прецени решимостта на САЩ да защитят съюзниците си, казва г-жа Тойфел Драйер. Тя смята обаче също, че ситуацията в Тайван е „много различна“ от тази във Филипините.
Тайван „се показа много по-способен и готов да отвръща на провокации, отколкото Филипините“.
Намеренията на Манила са по-скоро да разчита на помощ от партньорите си, особено на САЩ.
„Тоест, те ще позволят на САЩ да се конфронтират с Китай, но биха предпочели самите те да не се замесват.“
Това означава, че реално САЩ би трябвало да са готови да помогнат на Тайван много повече, отколкото на Филипините.
„Китай няма против да „опипа почвата“ в Южнокитайско море и да види как реагират САЩ“, казва в заключение г-жа Тойфел Драйер.
Последни развития
След инцидента в Южнокитайско море Филипините са поискали компенсация от 60 милиона песос (около 1 милион щатски долара). На 4 юли главнокомандващият въоръжените сили ген. Ромео Браунер-младши заяви, че поисканата компенсация е заради вредите, нанесени на двата военноморски съда от Филипините, нападнати от китайски моторни лодки.
Ген. Браунер е поискал от Пекин да върне и седем пушки, конфискувани от китайските граничари по време на конфронтацията. Филипинските военни могат да пискат от Китай да плати и за операцията на морския офицер, чийто десен палец е бил откъснат по време на конфликта, добави ген. Браунер.
На 8 юли Филипините и Япония сключиха отбранителен договор, за да противостоят на напрежението, създавано от Китай в Южнокитайско море. Двустранното споразумение, което двете страни дискутират от ноември 2023 г., е подписано от военния министър на Филипините Жилберто Теооро и външния министър на Япония Йоко Камикава в Манила.
Договорът позволява войски от двете страни да преминават взаимно на територията на всяка от тях, за участие във военни учения и при необходимост за сътрудничество при бедствия. Договорът с Филипините е първият отбранителен договор, който Япония сключва с азиатска държава.
Дороти Ли допринесе за настоящия материал.
