„Единствената реална надежда за ООН е да дойде някой отвън и да я реформира“, заявява експерт
Вторият петгодишен мандат на генералния секретар на Организацията на обединените нации (ООН) Антониу Гутериш изтича по-късно тази година, а негов заместник ще бъде избран през юни.
Въпреки кампанията ООН да има първата си жена генерален секретар, изглежда фаворитът – и единственият кандидат до момента – е Рафаел Мариано Гроси, ръководителят на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
Експерти твърдят, че десетият генерален секретар ще трябва да покаже изключителни дипломатически умения, за да насърчи президента на САЩ Доналд Тръмп отново да се ангажира с ООН, след като той създаде Съвета за мир в Газа и предположи, че той може да замени 80-годишната организация.
Новият лидер на ООН трябва също да работи усилено, за да предотврати фалита на базираната в Ню Йорк организация.
„Рафаел Мариано Гроси е сериозен дипломат с техническа компетентност, особено в областта на неразпространението на ядрени оръжия“, заяви пред The Epoch Times Хилел Нойер, изпълнителен директор на U.N. Watch. „Въпреки това днешната криза на ООН не е техническа, а по-скоро морална и институционална.“
„Истинският въпрос е дали някой от кандидатите е готов да се изправи срещу дълбоко вкоренената политизация, корупцията и двойните стандарти в системата на ООН“, каза Нойер.
Джереми Ровински, прокурор и съдия, който преподава международно право в юридическия факултет „Мичъл Хамлайн“ в Минесота, САЩ, заяви, че макар да смята Гроси за подобрение спрямо Гутериш, той все пак е „вътрешен човек на ООН“, който не е бил достатъчно твърд по отношение на програмата за обогатяване на уран на Иран.
„Единствената реална надежда за ООН е да дойде човек отвън и да я реформира“, каза Ровински пред The Epoch Times.
Гроси беше начело на МААЕ, когато нейният съвет обяви, че Иран нарушава задълженията си по Договора за неразпространение на ядрено оръжие през юни 2025 г., часове преди Израел да започне бомбандирането на ядрените съоръжения на Иран.
Очаква се през следващите три месеца към Гроси да се присъединят и други кандидати.
В писмо до постоянните представители от ноември 2025 г. председателят на Общото събрание на ООН Аналена Баербок призова държавите членки „сериозно да обмислят номинирането на жени като кандидати“.
Елика Дадсетан, основател и изпълнителен директор на нестопанската организация Enroot, базирана в Масачузетс, САЩ, заяви, че способността на Гроси да успее ще зависи от това дали държавите членки са готови да подкрепят „смислена реформа“ и да позволят на генералния секретар да бъде политически независим.
„Легитимността на ООН е свързана с това дали тя отразява света, на който служи“, каза пред The Epoch Times Дадсетан, която е прекарала голяма част от кариерата си в работа с агенции на ООН.
„По света има много изключително квалифицирани жени, които биха могли да ръководят организацията. Компетентността, куражът и независимостта трябва да останат основните критерии за всеки кандидат“, каза тя.
Мишел Бачелет, 74-годишна, бивша президент на Чили и комисар на ООН по правата на човека, се споменава като възможен генерален секретар.
Тя беше критикувана през май 2022 г., че проведе видеоконференция с китайския лидер Си Цзинпин по време на шестдневното си посещение в китайската провинция Синцзян, ден след публикуването на нови документи, разкриващи в детайли нарушенията на правата на човека от страна на режима, насочени срещу уйгурите.
Западни официални лица и защитници на правата на човека заявиха, че срещата позволи на китайския режим да режисира пътуването ѝ и да го използва за пропагандни цели.
Въпреки че чилийският президент Габриел Борич заяви през септември 2025 г., че ще номинира Бачелет, той впоследствие загуби изборите от консерватора Хосе Антонио Каст, който едва ли ще я номинира.
През октомври 2025 г. президентът на Коста Рика Родриго Чавес заяви, че ще номинира своята сънародничка и политическа съюзничка Ребека Гринспан.
„Компетентността, куражът и независимостта трябва да имат много по-голямо значение от пола“, каза Нойер. „ООН не се нуждае от символични постижения, а от лидерство, готово да се изправи срещу вътрешната дисфункция и външния натиск.“
ООН наскоро обяви, че кандидатите ще участват в „интерактивни диалози“ през седмицата на 20 април, когато държавите членки ще могат да им задават въпроси.
Гутериш, който ще бъде на 77 години, когато се оттегли, беше бивш министър-председател на Португалия и върховен комисар на ООН за бежанците, когато беше избран за първия си мандат през 2016 г.
„Под негово ръководство организацията стана по-политизирана, по-малко принципна и все по-откъсната от основаващата я мисия“, каза Нойер.
Дадсетан заяви, че Гутериш ръководи организацията през бурен период с пандемията от COVID-19, войни, климатични събития и засилващо се съперничество между великите сили.
Постоянните членове на Съвета за сигурност – Русия, Китай, Франция, Великобритания и САЩ – имат право на вето при избора на генерален секретар.
През 1953 г. съветите наложиха вето върху назначаването на Лестър Пиърсън, който по-късно стана министър-председател на Канада, а през 1996 г. САЩ наложиха вето върху втори мандат за Бутрос Бутрос-Гали.
През октомври 2025 г. Гутериш заяви, че ООН е изправена пред „надбягване към фалита“, освен ако държавите членки не платят членския си внос изцяло и навреме.
„Всяко забавяне в събирането на средства в началото на годината ще ни принуди да намалим разходите още повече“, каза той, след като вече съкрати бюджета на ООН и намали броя на служителите в организацията от 13 809 на 11 594.
Към 30 септември 2025 г. държавите членки дължаха на ООН 1,8 милиарда долара, от които почти 1,5 милиарда долара бяха от Съединените щати.
На 20 януари ООН съобщи, че само 22 държави членки са платили изцяло определените им вноски. Това включва Великобритания (127 милиона долара) и Канада (81 милиона долара).
Тези суми са незначителни в сравнение с вноските на Съединените щати.
За календарната 2025 г. Съединените щати трябваше да внесат 820 милиона долара – 22% от бюджета.
Но тази цифра не включва доброволните вноски към ООН. Общо Съединените щати плащат 9,7 милиарда долара на ООН, в сравнение със следващия най-голям донор – Германия, която плаща 3,4 милиарда долара.
Китай плаща 1,3 милиарда долара.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп подчерта въпроса с финансирането.
„За да почетем народите на нашите държави, трябва да гарантираме, че никой и никоя държава членка не поема непропорционална част от тежестта – било то военна или финансова“, каза той в речта си през септември 2017 г.
На 7 януари администрацията на Тръмп издаде меморандум, който нареди на всички изпълнителни ведомства и федерални агенции да „прекратят участието си и финансирането на 35 организации извън ООН и 31 структури на ООН, които действат в противоречие с националните интереси, сигурността, икономическия просперитет или суверенитета на САЩ“.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че администрацията на Тръмп „установи, че тези институции са излишни по обхват, лошо управлявани, ненужни, разточителни, зле ръководени, завладени от интереси на участници, продвигащи собствени програми, противоречащи на нашите, или представляват заплаха за суверенитета, свободите и общото благополучие на нашата нация“.
В изявление на Държавния департамент от 29 декември 2025 г. се казва, че вноските на САЩ към ООН са „скочили до небето“ през последните години, докато много органи на ООН са изоставили първоначалните си мисии и твърде често изповядват „радикални социални идеологии“, които подкопават американските интереси и ценности.
Администрацията на Тръмп отхвърли 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН – които включват „премахване на бедността“, „нулев глад“, „намаляване на неравенството“ и „действия за климата“ – обявени през 2015 г. и които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.
„Просто казано, глобалистки начинания като Програма 2030 и ЦУР загубиха на изборите“, заяви американският представител Едуард Хартни в изявление през март 2025 г., когато американското правителство официално призова за гласуване на резолюция на 58-ата пленарна сесия на Общото събрание на ООН.
„Следователно Съединените щати отхвърлят и осъждат Програмата за устойчиво развитие 2030 и Целите за устойчиво развитие и вече няма да ги потвърждават по подразбиране“, каза Хартни.
Нойер заяви, че следващият генерален секретар няма да може да убеди Вашингтон само с реторика.
„Голяма част от ООН прие ултралиберална идеологическа програма, която е откъсната от реалността и нетолерантна към инакомислието“, каза той. „Това отблъсна не само президента Тръмп, но и много демократични правителства. ООН трябваше да бъде форум, а не политическо движение.“
Той каза, че ООН трябва да демонстрира „отчетност, прозрачност и неутралност“, за да възстанови доверието.
„Тежестта на доказателството е върху ООН, а не върху Съединените щати“, каза Нойер.
Алтернатива на ООН?
Текстът на устава на новосформирания от Тръмп Съвет за мир, според Times of Israel и други медии, споменава „необходимостта от по-гъвкав и ефективен международен орган за изграждане на мир“.
Съветът за мир първоначално беше натоварен с надзора на мирния процес между Израел и терористичната групировка Хамас и със стабилизирането и възстановяването на Газа.
Тръмп обяви, че в изпълнителния съвет влизат Рубио, специалният пратеник на президента Стив Уиткоф, съветникът на Тръмп Джаред Кушнър и бившият британски премиер Тони Блеър.
„Бих искал ООН да може да направи повече. Бих искал да не се налага да създаваме Съвет за мир, но… при всички войни, които уредих, ООН никога не ми помогна в нито една от тях“, каза Тръмп по време на брифинг в Белия дом на 20 януари.
Когато един репортер попита президента дали Съветът за мир може да замени ООН, той отговори: „Може би.“
Той каза, че ООН никога не е реализирала потенциала си, но че „трябва да оставим ООН да продължи, защото потенциалът е толкова голям“.
„Мисля, че комбинацията от Съвета за мир с хората, които имаме тук, и ООН може да бъде нещо много, много уникално за света“, каза Тръмп.
Ровински каза, че смята, че администрацията на Тръмп е разочарована от ООН като институция с благородна цел, но която е станала неефективна в най-добрия случай и разрушителна в най-лошия.
„Мисля, че Тръмп мисли за наследството си и би искал да види дали може да създаде алтернативна международна организация, която да бъде по-ефективна и автентична в насърчаването на глобални мирни инициативи“, каза той.
Междувременно ООН наблюдава как се развива Съветът за мир.
„Трябва да видим в детайли какво ще стане Съветът за мир, след като действително бъде създаден, за да знаем какъв вид отношения ще имаме с него“, заяви заместник-говорителят на ООН Фархан Хак на 19 януари.
Китай заяви на 21 януари, че е получил покана да се присъедини към Съвета за мир, но потвърди ангажимента си към ООН.
