Китай изгради военната мощ на Иран, но участието на САЩ в отстраняването на ръководството на иранския режим „обръща тази сметка“, каза Рибуа
В продължение на две десетилетия китайският комунистически режим ухажва, инвестира и координира действията си с иранския режим, неговите представители и страните от Персийския залив, за да изгради крепост за своята стратегия за нов световен ред, казва Зайнеб Рибуа, изследовател в Института „Хъдсън“, която заяви, че това е приключило с операция „Епична ярост“.
„От гледна точка на САЩ… тази ангажираност не означава само помощ за съюзник, а преобразуване на конфигурацията на Близкия изток, който от много дълго време, според мен, е бил китайска шахматна дъска“, заяви Рибуа в предаването „American Thought Leaders“ на 4 март.
Пекин не може да се издигне, без да отслаби САЩ, а „Иран беше този инструмент“ в Близкия изток, каза Рибуа.
Китай изгради военната мощ на Иран и получи много в замяна, но участието на САЩ в свалянето на иранското ръководство „обръща тази сметка“, добави тя.
„Мисля, че преоценката ще струва много на Китай“, каза тя.
Как Китай помогна на Иран
Въпреки всички усилия, които Китай е вложил в изграждането на арсенала и влиянието на Иран в региона, бързината, с която режимът се разпада, ще има последици по целия свят и ще накара страните, които преговарят с Китай, да преосмислят дали Пекин наистина има преимущество, според Рибуа.
Рибуа, която изучава влиянието на Китай върху Близкия изток, публикува статия, озаглавена „Въпросът с Иран е изцяло свързан с Китай“, в която определя Иран като „встъпителния акт“ на Индо-Тихоокеанския век, малко след началото на ударите.
Китай помогна на Иран да се сдобие с различни компоненти от военния си арсенал, включително ракетни системи, и най-вече с химически компоненти, от които ислямският режим се нуждае. Производството на Иран е насочено към нефтопродукти, а местната индустрия не разполага с капацитет и ноу-хау за производство на други петролни продукти, каза Рибуа.
Китай изнесе и своя дигитален авторитаризъм в Иран, като продаде на режима технологии за масово наблюдение. Те привлякоха широко внимание по-рано тази година, когато режимът уби хиляди протестиращи и се опита да заглуши събитията. Телекомуникационната инфраструктура на Иран също разчита в голяма степен на китайските компании Huawei и ZTE.
Цялата тази подкрепа обаче не изигра никаква роля пред лицето на координираните удари срещу режима на 28 февруари, каза Рибуа. „Светът наблюдава това. Африканските държави наблюдават това“, каза тя. Много режими, включително в Африка и Югоизточна Азия, са изправени пред сериозна нестабилност и „също са отчаяни да задържат властта“.
Китайските компании успяха да продадат на тези режими технологии като инструмент за потискане и да покажат на авторитарните управления предимствата от сътрудничеството с Китай, но „всичко това днес на практика се изпарява“, каза Рибуа.
„Всъщност, много от техните технологии просто се оказаха не толкова добри“, каза Рибуа, имайки предвид системите за ракетно откриване, които Венецуела и Иран закупиха от Китай и които не успяха да спрат операциите на САЩ. „Това е огромно унижение, когато се опитваш да се представиш като конкурент на Съединените щати.“
Рибуа очаква, че страните ще продължат да си сътрудничат с Китай, но той „вече няма да може да диктува условия“ като тези по инициативата „Един пояс, един път“, които са непропорционално изгодни за Пекин.
Тя каза, че бързият обрат в Иран може да се окаже неудобен за китайския режим и на вътрешно равнище. „Пекин десетилетия наред убеждаваше собствения си народ — 1,4 милиарда души — че Америка е в упадък… че Изтокът се издига, че Западът е в пълен упадък и разпад, че американците са безсилни. А Съединените щати им доказаха обратното“ – заяви тя.
Ролята на Иран при евентуална инвазия срещу Тайван
Според Рибуа Иран играе ключова роля и в случай че лидерът на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин реши да нападне Тайван.
„Иран е абсолютно ключов, когато става въпрос за заобикаляне на санкции“, каза тя. Китайският режим видя как Русия е смазана от западни санкции след началото на войната с Украйна и „затова изгради тази паралелна система с Иран чрез бартерни споразумения и други договорености, като по този начин осигури заобикалянето на множество западни финансови канали“.
„Те бяха толкова горди от това, че то се превърна в един от основните им козове“, добави Рибуа, посочвайки речите на китайски официални лица, които прокламират възхода на глобалния юг и нов световен ред, изключващ Съединените щати. Ако в Иран настъпи смяна на режима, тази опция може да изчезне.
На второ място, предишните ирански прокси конфликти в Червено море бяха скъпоструваща и проточена афера, която можеше да разклати доверието на съюзниците във военните способности на САЩ, каза Рибуа. Американските сили поеха ролята на гарант на свободата на корабоплаването в Червено море, след като терористите от Хути започнаха да атакуват търговски кораби с ракети и дронове, застрашавайки коридор, по който преминават около 12% от световната морска търговия — с огромни разходи за европейските страни, държавите от Залива и САЩ.
„[Съединените щати] не постигнаха особени резултати и се оказаха в задънена улица“, каза Рибуа. „Точно това би наредило картите в полза на Китай при евентуална инвазия — важно е да можеш да отвлечеш вниманието на Съединените щати. Преди всичко трябва да се погрижиш съюзниците на САЩ да се усъмнят в готовността на Вашингтон да защити техните интереси с военна сила.“
Хутите не бяха само пълномощници на Иран, но и на Китай, каза Рибуа, посочвайки, че около 35% от оръжията им идват от Китай.
„След атаките на „Хизбула“ с пейджъри стана съвсем ясно, че Ислямската република не е в състояние да защити основния си партньор“, каза тя, позовавайки се на съобщения за напрежение сред проксигрупите по онова време. „Смятам, че тогава се намесиха китайците.“
Ислямският режим губи почва под краката си
Според Рибуа ислямският режим в Иран вече е бил отслабен по време на миналогодишната война с Израел, а сега се разпада с огромни геополитически последствия. „Командната им верига е напълно разрушена. Те не знаят какво правят — и това не е преувеличение“, каза тя. „Смятаха, че имат пълен контрол… но изглежда преструктурирането ги е направило по-уязвими. Ключовите командири бяха ликвидирани в първите 100 часа от конфликта.“
Иран нанесе удари по свои съседи, включително по Турция — която се беше обявила против американските удари по Иран — в това, което Рибуа определи като „отчаян“ опит да предизвика призиви за прекратяване на огъня от страна на съюзниците на САЩ.
„Но всички виждат как режимът отслабва все повече и повече“, каза Рибуа. Това стана очевидно след 12-дневната война с Израел миналата година, посочи тя. „Загубената война си има своята цена.“
„Преди, обясни Рибуа, иранският върховен лидер Али Хаменей винаги успяваше да отлага преговорите със САЩ и дори да се подиграва с тях, но иранците постепенно губят доверие в режима — независимо дали са привърженици или противници на Ислямската република.“
„Когато си Ислямска република, не си просто теокрация или диктатура. Те са революционери. Трябва да изпращат хора на мисии. Трябва да обучават хора. Трябва да ги учат и възпитават в духа на идеологията — затова поддържат толкова много семинарии из целия Близък изток, в Африка, а напоследък се стремят да разширят присъствието си и в Европа“, каза Рибуа.
„Това означава, че те винаги са се занимавали с отглеждането на следващото поколение последователи и войници на Ислямската република. Голяма част от това напълно се срути“, каза тя. „Ислямската република се оказа напълно некомпетентна дори в основни неща като управлението на водните ресурси.“
„Погледнете го обективно, като обикновен гражданин: какво ви дава тази Ислямска република? Нищо“, каза Рибуа. Това предизвиква нарастващи протести сред младите хора, напълно разочаровани от режима, добави тя.
„Никой вече не вярва в тези неща — поне не в Иран“, каза тя. „Защо? Защото хората виждат как всичките им съседи се модернизират. Азербайджан се утвърждава като сериозна сила. Саудитска Арабия, ОАЕ, всички страни от Персийския залив инвестират в младежта, модернизират се. И иранците го наблюдават с горчивина: „Защо нашето правителство не може да ни осигури същото?“
„Междувременно визията на Тръмп с настоящата операция не е „да играе играта на иранската заплаха — тази вечна заплаха [китайската] — и да се занимава с управление на проблеми, нито пък да налага „смяна на режима“ чрез присаждане на демокрация отвън. Това е „глобално преструктуриране“ в интерес на Америка и свободния свят“, подчерта Рибуа.
„Иранският пазар на практика е девствен. Ако се отвори и на власт дойде приятелски настроен режим, това означава хиляди европейски компании обратно на сцената. Цялата германска индустрия ще намери нови клиенти. Това са безкрайни възможности и за целия регион“, каза тя. „Това е нов коридор. Това е краят на инициативата [на Китай] „Един пояс, един път“.
